"Салафизмът в Близкия изток и границите на вярата" – първото голямо изследване на български учен

През академичната 2013-2014 г. е гост-професор в Принстънския университет, САЩ, а през 2016-2017 г. работи като асоцииран изследовател към Лайбницовия център за изследване на модерния Ориент (ZMO), Берлин. Специализирал е в Мадрид (2000) и в Будапеща (2005-2006), бил е научен сътрудник в Американския изследователски институт в Истанбул (2012). Член е на Европейския съюз на арабистите и ислямоведите, Европейската асоциация за близкоизточни изследвания, Германското ориенталистично дружество и Германската асоциация за съвременни изследвания на Близкия изток. Чел е лекции и е участвал в десетки международни форуми в различни страни от Европа и Близкия изток, в Индия и САЩ.

Книгата е предназначена не само за тесни специалисти в областта на арабистиката, близкоизточните изследвания и ислямознанието, но и за по-широка читателска аудитория, която се интересува от история, религия, право, философия и политика, каза в „Хоризонт до обед“ проф. Симеон Евстатиев:

„Салафизмът е, на първо място, религиозна ориентация в областта на теологията. Последователите на това течение се отличават, на първо място, със своята теологическа визия за единобожието. Теологическата нагласа, която има това стриктно единобожие, че трябва да се почита единствено и само Аллах, е теологическа, но същевременно тя има своите правни последици, защото всяко едно съдружаване на партньори – това води до политеизъм. Онзи мюсюлманин, който изпадне в състояние на такова съдружаване, той бива обявен в правен смисъл като неверник и това води до налаганото от исляма на смъртно наказание на вероотстъпника, което пък има и политически последици. Ако един държавен ръководител в държава с мюсюлманско население в наши дни бъде обявен в неверие по тази теологическа парадигма, тогава срещу него може да се води и джихад, според част от салафитите“, поясни проф. Евстатиев.

Цялото интервю на Ирина Недева с проф. Симеон Евстатиев можете да чуете от звуковия файл.