Карл-Хайнц Камп: Общата армия е „еврото“ за външната сигурност на съюза

Д-р Карл-Хайнц Камп

„Реорганизацията на европейската отбранителна политика предполага революция в мисленето“, заяви пред БНР д-р Карл-Хайнц Камп, ръководител на Федералната академия за политиката за сигурност в Берлин.

„Идеята за обща европейска армия е добра, но за сега е само визия“, посочи д-р Камп в предаването „Събота 150“ на „Хоризонт“. Той я оприличава на общата европейска валута: „Това, което бе еврото за финансовата интеграция на ЕС, е общата армия за външната сигурност на съюза - политически инструмент за европейско обединение“.

Според анализатора „истинска“ европейска армия, както я нарекоха Макрон и Меркел, водена от общ европейски министър на отбраната под шапката на европейски президент, министър-председател и правителство, е нещо, което ние с Вас няма да доживеем“. „Причината е проста - мнозинството от страните в ЕС не го искат. Те не искат да се разделят с тази толкова съществена част от суверенитета си“, обясни д-р Камп.

Според него няма противопоставяне между визията на френския президент Еманюел Макрон и на германския канцлер Ангела Меркел за европейска армия и позицията на US президента Доналд Тръмп към идеята.

„Не мисля, че става дума за противопоставяне, защото нито Макрон, нито Меркел имат нужда от такова поведение. Според мен двамата представиха своя визия за бъдещето на ЕС. Нека предположим, че рано или късно всички страни от ЕС ще въведат общата европейска валута. Едва тогава, в едно много по-далечно бъдеще, идва ред на въпроса кога европейците ще имат обща армия. Говорим за визия, а не за непосредствено предстоящо събитие. Но още сега е ясно, че отделните страни имат много различно виждане по въпроса“.

Различното виждане проличава най-ясно тогава, когато стане въпрос за пари. А тази - макар и все още имагинерна европейска армия, ще изисква финансиране. В момента и в НАТО има търкания по този въпрос. Ще намерят ли европейците общ език, когато става дума за сигурността?

„Спорът в рамките на НАТО е безсмислен, защото партньорите имат споразумение за това кой колко трябва да плаща. Проблемът е, че не всички спазват това споразумение. В рамките на ЕС проблемът с финансирането съществува, защото все още не е съвсем ясно, как трябва да изглежда тази обща европейска армия и къде преминава разделителната линия между ЕС и НАТО. В момента живеем в света на „член 5“ от Северноатлантическия договор и задачата на националните армии в Европа се ограничава до отбраната. Така е днес. Но как ще стоят нещата утре? И ще се занимава ли Европа по-интензивно с кризисен мениджмънт, с предотвратяването и овладяването на кризи? Тогава въпросът е, кой колко е готов да даде за финансирането на тези задачи“, каза германският експерт.

Според него европейците трябва да инвестират повече средства в собствената си отбрана. „Не, защото американците настояват за това, а защото националните европейски армии не са в състояние да гарантират сигурността на държавите си. И в случая няма значение дали говорим за европейска армия или за национални армии“.

В редица европейски държави е разпространено мисленето, че намесвайки се, или предизвиквайки военни конфликти по света, американците влизат с взлом, а след това европейците оправят кашата. Какво ще промени една обща европейска армия?

„Тази критика се отнася на първо място до операцията в Афганистан, но според мен тя не е основателна. В сравнение с европейците американците имат много по-големи и различни военни средства и това всъщност е причината да се говори за това, че американците се концентрират върху военната операция, а европейците - върху хуманитарната. Но това твърдение не е вярно - САЩ не само инвестираха най-голямата сума във военната операция в Афганистан, но и в хуманитарната помощ за цивилното население“, каза д-р Камп.

„От друга страна обаче трябва да подчертаем, че различните държави имат различна военна култура и традиция. Америка, а може би и Великобритания и Франция, се считат за световни велики сили, или за бивши велики сили. Това е причината, за тях водеща да е военната намеса. Докато страни като Германия например се концентрират върху възстановяването в кризисните райони“.

След Брекзит 80% от финансирането на НАТО ще се осигурява извън ЕС. Доколко това е причина да се форсира визията за „истинска“, обща европейска армия?

„Когато Великобритания напусне ЕС и няма да е част от военния капацитет на ЕС, идеята за обща европейска армия на практика става още по-трудно осъществима, защото тази бъдеща армия ще е значително по-малка, отколкото би била с Обединеното кралство. Това е още една причина след Брекзит ЕС да задържи Великобритания близо до себе си, не само като партньор в НАТО. Това в момента изглежда трудно постижимо, имайки предвид караниците, които много напомнят на бракоразводно дело. Трудно е в този момент трезво да се разговаря за отношенията ни след развода. Но този разговор е важен и необходим“.

Както казвате, д-р Камп, ние с Вас няма да доживеем европейската армия, и ще трябва да се задоволим със сигурността, която ни гарантира НАТО. И въпреки това - какво по-различно задание би имала тя в сравнение с Алианса?

Както при еврото, така и в областта на сигурността не всички страни от Евросъюза са на едно ниво. Означава ли това, че чрез отбранителната политика се върви към задълбочаване на Европа на две скорости? Или към по-особени отношения с НАТО?

„Вече няма конкуренция между НАТО и ЕС. Времената, когато двете организации се надпреварваха коя от двете е по-важна, слава Богу, вече са отминали. Успоредно с това ЕС се развива на различни скорости. А причината е, че някои държави в ЕС просто не се придържат към правилата. Полша и Унгария продължават да имат сериозни проблеми със спазването на основните принципи на ЕС като правовата държава, демокрацията и свободата на медиите. България и Румъния продължават да не се справят с корупцията. Италия върви към открита конфронтация с Брюксел. Всички тези държави са влезли доброволно в ЕС и се радват на предимствата от това членство“.

Според д-р Кнаус ЕС може да върви напред само ако онези страни, които са готови на по-дълбока интеграция, дърпат останалите. „На някого това може и да не се харесва, но това е правилният път. Не говорим за изключване от процеса - това е много важно. Който е готов и иска да премине във водещата група държави, просто трябва да положи повече усилия“.