Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

С отварянето на пазара някои от жп линиите могат да бъдат поети от европейски превозвачи

Като апетитни линии се очертават тези от София до морето, Пловдив - Свиленград към Истанбул и близки отсечки около столицата

Снимка: БГНЕС

С промени в Закона за железопътния транспорт се въвежда европейското законодателство за жп транспорта в националните закони. България либерализира железопътния пазар и още от юни тази година жп превозвачите от страните членки на ЕС ще имат право на достъп до железопътната ни инфраструктура, както и до обслужващите съоръжения за извършване на всички видове железопътни услуги за превоз на пътници и товари. Железопътни превозвачи от страните членки на ЕС ще могат да кандидатстват и за този вид услуги у нас, след като договорът на БДЖ за предоставяне на обществени превози изтече през 2024-та година.

В момента БДЖ "Пътнически превози" не е конкурентоспособен да се състезава с външен частен железопътен пътнически оператор, смята Любомир Иванов - председател на Асоциацията по железопътна сигнализация, автоматика, комуникация и индустрия. В интервю за предаването "Хоризонт до обед" той отбеляза, че ръководството на компанията има пет години, за да съживи дружеството и посочи пътническите линии, за които може да се очаква интерес от нови превозвачи в железопътния транспорт.

"Апетитни линии: това са София - Варна през Горна Оряховица, София – Пловдив - Бургас, след като бъде модернизирана. Пловдив - Свиленград в посока Истанбул. И другите са в рамките на 50-80 километра около София. Това са от Драгоман, от София, от Копривщица, от Своге, от Елин Пелин. Ще се обхване частта на ежедневните пътнически превози, които са работнически." 

Основните промени, породени от въвеждането на европейските директиви, премахват административните пречки пред бизнеса и създават възможността за обслужване на едно гише при издаването на единен сертификат за безопасност, обясни Веселин Василев, който оглавява Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“:

"По старата директива се издаваше сертификат от две части - част А, която важи за целия Европейски съюз и част Б,  която издава всяка държава, в зависимост от това дали този превозвач отговаря на изискванията за безопасност в дадената държава. Сега тези два сертификата се обединяват в един и се нарича "единен сертификат за безопасност".

Този сертификат ще се издава, ако е за повече от една държава от Европейската железопътна агенция. Ако е с валидност само за една държава, може да се издава от националния орган за безопасност, уточни Василев.

С промените в закона България отваря пазара си за ЖП превози и така дава достъп на всички превозвачи до цялата жп инфраструктура на Европейския съюз. Как България е защитила националния си интерес според Веселин Василев:

"Всеки, който е лицензиран по европейско законодателство и има сертификат за безопасност по европейското законодателство, може да извършва превози във всичките държави членки. Тук е вторият аспект, който трябва да се има предвид - във всяка държава железопътния транспорт изпълнява социална функция. Тази функция държавата я възлага на даден превозвач, който получава дотации, субсидии за тая дейност, тъй като неговата дейност трябва да бъде компенсирана с различни намаления, безплатни пътувания, а и самия превоз – стойността, също трябва да се дотира, тъй като държавата го задължава да вози по точно определени маршрути във връзка с това, че хората трябва да стигнат от точка А до точка Б, на работа, до дома."

Там, където – във всички държави, има договор за обществени услуги, той неминуемо ще влезе в конфликт или ще се повлияе от отварянето на пазара, поясни още Веселин Василев. Затова новата директива и регламентът дават възможност на всяка държава членка, която има подобен договор за обществена услуга, да наложи определени ограничения за навлизане на пазара, ако се наруши икономическото равновесие.

„Ситуацията, която е в България – договорът за обществени услуги е върху цялата инфраструктура, така че който пожелае да дойде да вози, той неминуемо влиза в хипотезата, че може да наруши икономическото равновесие“, коментира Василев.

Достъпът в подобен случай се ограничава от регулаторен орган след икономически анализ.  

Темата може да проследите в звуковите файлове. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна

Фермер: Няма недостиг на мляко в България, целта е внос на евтино сухо мляко от Украйна

От правителството и депутатите зависи докога ще продължава този нерегламентиран внос на сухо мляко най-вече от страни, които не са членки на ЕС . Това заяви пред БНР Димитър Шопов, председател на Асоциацията за развъждане на черношарена порода в България. Асоциацията обединява фермери, които произвеждат над 60% от млякото в страната...

публикувано на 26.04.24 в 09:55

Проблеми с вноса на работна ръка за туризма, сигнали за искани подкупи в консулства

"Парите за заплати в туризма се увеличиха в пъти. Добре платени са и най-неграмотните ни служители. Но кадри в България няма ".  Това заяви пред БНР Веселин Налбантов - зам.-председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. В тази връзка той отбеляза и проблема с демографския срив в страната . Според него освен това..

публикувано на 25.04.24 в 11:16

Разхищаваме 68 кг храна годишно на човек от населението

Разхищението на храни е риск както за продоволствената сигурност, така и за околната среда. Според Организацията на ООН за прехрана и земеделие близо 1/3 от храните, произведени по света, се губят или разхищават . В ЕС всяка година става дума за почти 59 милиона тона храни, а това се равнява на 131 кг отпадъци на човек годишно. Доклад на..

публикувано на 25.04.24 в 09:08
Български производители изливат млякото си в знак на протест срещу политиките в сектора

Украински млекопреработватели искат по-голям внос у нас. Българските: Не достига суровото мляко, трябва сухо

Украински млекопреработватели и производители на суровини искат да увеличат вноса си у нас . Това стана ясно от срещата във Велико Търново между Украинската асоциация на млекопреработвателите с Българската асоциация на млекопреработвателите. Българските им колеги казват, че има сериозен недостиг на суровини у нас, защото животновъдите са намалили..

публикувано на 24.04.24 в 07:40
Доц. Ангел Кунчев

Доц. Кунчев пред БНР: Все още не е обявена епидемия от коклюш. Очаква се заповед до края на седмицата

Главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев потвърди пред БНР, че все още не е обявена епидемия от коклюш.  Очаква се да бъде издадена заповед на здравния министър до края на тази седмица. Но днес през цялото време доц. Кунчев говореше за епидемия, посочи здравният репортер на Националното радио Елена Бейкова. Е-обучение..

публикувано на 23.04.24 в 17:32
проф. д-р Андрей Чорбанов

Проф. Андрей Чорбанов: Ваксината срещу коклюш не е за възрастни. Крие риск от тежки нежелани реакции

Една от причината за пробива в имунизационното покритие са новите тенденции при разработването и създаването на ваксини – натискът те да бъдат абсолютно безвредни и абсолютно ефикасни. Колкото по-безвредна е една ваксина, толкова по-малко имуногенна и по-малко активна е тя . Това обясни пред БНР имунологът проф. д-р Андрей Чорбанов, депутат..

публикувано на 23.04.24 в 10:43
Софийски университет “Св. Климент Охридски”

Сградата на СУ е в изключително тежко състояние, има нужда от основен ремонт

Ректорът на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Георги Вълчев алармира пред БНР, че сградата на най-старото висше училище в България, както и тази на университетската библиотека, са в изключително тежко състояние . Редица ректори молят държавата да отпусне необходимите средства за основен ремонт и на Ректората, и библиотеката...

публикувано на 23.04.24 в 10:16