С различни ритуали и обичаи се отбелязва празника Голяма Богородица

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю на Надежда Николова с Вихра Баева в предаването ''Рано в неделя''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Отбелязваме Успение на Пресвета Богородица

„Това е денят, когато Богородица приключва земния си път и се преселва в небесните селения  и тъй като тя не е обикновен човек, тя не умира, а просто заспива и затова се използва и това название – Успението се използва и за другите светци, а сред народа се нарича Голяма Богородица за разлика от Малка Богородица – Рождение Богородично, което празнуваме на 8 септември. Смята се, че Успението, преселването в небесното царство е по-голям празник, защото тогава започва небесния живот на Богородица, истинския живот“, каза за БНР доц. д-р  Вихра Баева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН.   

Според легендата три дни преди смъртта си Божията майка имала видение. Пред нея се появява архангел Гавриил, който я предупреждава за началото на нейния небесен живот. В знак на потвърждение на присъствието си и на достоверността на това, което е казал, той ѝ подарява палмова клонка.

„В светото писание много малко сведения имаме за житейски път на Богородица и затова нейната биография се допълва от различни църковни предания и апокрифи, които разказват за житейски ѝ път. Сред народа много различни легенди и вярвания се разпространяват, свързани с нейния образ и нейния празник, но се смята, че на 64 годишна възраст е настъпило нейното Успение“.

По думите ѝ Богородица е много обичана и почитана, възприемана като майка на всички християни както православни, така и католици.

„Празнува се от църквата с тържествени служби и водосвети. Празнуват голяма част от манастирите в България, които са посветени на нея, най-известни сред тях са Бачковския манастир, Троянския манастир, в Рилския манастир също се празнува много тържествено, въпреки че  има и друг патрон Свети Иван Рилски“.

Тя съобщи, че много е разпространено на Голяма Богородица да се носят в църквата обредни хлябове и първите плодове, които са прибрани от полето особено грозде, дини, сливи. Те се носят в църквата и се освещават на празника и след това хората започват да ядат от тях. 

„В някои от посветените ѝ църкви и манастири също има интересни обичаи. Например в Троянския манастир, където аз напоследък работя на терен и също изследвам неговите традиции там има едно интересно шествие с иконата на Света Богородица Троеручица. Тя е една от най-прочутите чудотворни икони в България, изнася се от мястото ѝ в църквата и с нея се ходи до един близък параклис, който бележи едно специално място. На това място според преданието иконата е завършила първото си чудо“.

Според разказите на монасите иконата се е появила през 17 век по тези зем, донесъл я един монах от Света гора, който  пътувал за Влашко.