Шанън Лий пред БНР: Брус Лий е личност, която всеки открива в определен период от живота си

„Най-красивото във философията на баща ми „Бъди вода, приятелю“ е това, че в нея се включват толкова много различни елементи. Идеята да бъдеш адаптивен, да продължаваш напред независимо от обстоятелствата, идеята да бъдеш изцяло себе си. Да си във връзка с природата си. Също схващането, че не трябва да имаш граници. Да бъдеш непримирим. Винаги да вървиш напред, без да спираш просто защото си се изправил пред предизвикателство“. 

Това сподели в специално интервю за БНР Шанън Лий, дъщерята на най-великата и най-влиятелна личност в бойните изкуства през 20-и век и любим киноактьор на поколения зрители Брус Лий. 

„Баща ми е познат по света като майстор на бойните изкуства и като екшън звезда. Липсва обаче по-задълбочената му личност – философ, мислител, обединител на хората“. Това е една от основните причини Шанън да разкаже за философските идеи на баща си, за неговия път към славата, помогнал му да осъзнае стойността на своята същност. Заглавието на книгата, вече и на българският пазар, е „Бъди вода, приятелю“. 

Как започва пътят на Шанън в опазването на наследството на семейство Лий? 

„Бях актриса през 20-те си години. По едно време майка ми дойде при мен и ми каза – вече остарявам, а от доста дълго време се грижа за наследството на баща ти. Мисля обаче вече да се пенсионирам. Искаш ли да продължиш дейността ми? Аз прецених, че мога да се заема с тази отговорна задача“. 

Водата като главен герой

Водата е главен герой във философията на Брус Лий. Част от метафората, заедно с която легендата в бойните изкуства е преминавал през трудностите в живота си.

„Мисля, че баща ми е възприемал водата като живот. Това е било метафора за активен, природосъобразен, съществен живот. В най-простия и култивиран вариант. Водата тече, адаптира се, много е важна за живота. Тя е в основата му. Винаги е готова да се движи. Мисля, че баща ми е вярвал, че водата е елемент, който е обединявал както вярванията му за бойните изкуства, така и вярванията за същността на живота“.

Шанън няма много спомени с баща си. Сеща се за няколко пъти, в които го е посещавала на снимачната площадка. От Брус Лий запазва нещо много по-специално. Присъствието.

„Бях много малка, когато той почина. Бях на четири. През повечето време си мислех как нямам кой знае колко спомени с него. Имах единствено малки образи в главата си. Въпреки това – имам усещането, че осъзнавах кой е още тогава. Чисто енергийно, на едно духовно ниво. Винаги съм си мислела – Боже, защо имам чувството, че познавам този човек, без това всъщност да е така. Истината е, че през тези ранни години – от времето, когато се раждаме, до петата или шестата си година, когато ставаме малко по-независими и се появяваме пред обществото – се сблъскваме със света през сетивата си. Чрез това, което чувстваме – през ушите и очите си. Чувствам, че познавам Брус Лий по този наистина важен начин – изживяла съм неговото присъствие и енергия, усетила съм ги с цялата си същност. Съзнанието може да не е било достатъчно зряло, за да запечата някакви изживявания с него, но усещах присъствието на Брус Лий много ясно още от самото начало. Така си спомням баща си“. 

Пречките не бива да ни спират 

Шанън разказва за ключовите моменти във философията на световно известния си баща. 

„Толкова са много! Мисля, че най-красивото във философията на баща ми „Бъди вода, приятелю“ е това, че в нея се включват толкова много различни елементи. Идеята да бъдеш адаптивен, да продължаваш напред независимо от обстоятелствата, идеята да бъдеш изцяло себе си. Да си във връзка с природата си. Също схващането, че не трябва да имаш граници. Да бъдеш непримирим. Винаги да вървиш напред, без да спираш просто защото си се изправил пред предизвикателство. Да намираш път да живееш по правилния начин за себе си. Когато се изправиш пред пречка, която не можеш да преминеш, намираш друг начин, винаги има начин. Лекотата на водата е нещо наистина красиво. Трудно е да я постигнеш. По-лесно е да говориш за нея. С практика обаче можем да открием толкова много пречки вътре в себе си. Дали ще са прекалените емоции, или закостенелият начин на мислене. Всичко е свързано с това да успеем да се възстановим от тях и да продължим да се развиваме“. 

В живота си Брус Лий неведнъж се е изправял след препятствие… 

„В книгата разказвам различни истории за живота му. Имало е толкова много случаи, в които баща ми е трябвало да се довери на своите мисли и практики. Когато ранява по ужасен начин гърба си, например, тогава са му казали, че, може би, никога няма да може да практикува бойните изкуства отново. Когато е трябвало да се бори с предразсъдъците и със системния расизъм както в Холивуд, така и навсякъде около него. Когато е на снимачната площадка на „Дракона идва“ и никой не го слуша. Тогава е трябвало да се бори сериозно за каузата, в която вярва. Когато създава своето собствено бойно изкуство „джийт кун до“. Брус Лий трябва да се изправи пред много стени. Мисля, че красивият урок във всичко това, което демонстрирам в книгата е, че пречките не бива да ни спират. Те не спират Брус Лий. Той продължава да търси нови начини да превъзмогне проблемите“.

Шанън е убедена, че тези послания на Брус Лий биха били много полезни за съвременния човек. 

„В книгата можете да разберете как баща ми е тренирал ума си в отговор на това да бъде по-опитен, да намери своята вътрешна сила. Тренирал е ума си точно толкова усърдно, колкото е тренирал тялото си. Това е ключовият фактор. Независимо дали сме успели да го осъзнаем, или не – нашият ум, наистина контролира целия ни механизъм – как възприемаме света, как мислим за живота си, какво правим с телата си. Всички тези неща формират реакциите ни в ежедневието, какво избираме да правим или да не правим. Чувствам, че ако имаме по-неутрален, възприемчив ум, това може да ни помогне да преминаваме през живота си по-плавно. Това наистина помага да разберем какво се случва срещу нас, вместо да се губим в истории, които сами си създаваме, в които винаги твърдим колко лошо е ежедневието ни. Знаем, светът не е в добро състояние в момента. Не бива обаче да се губим в това становище. Трябва да се изправим и да си кажем – как искам да изглежда животът ми и какво мога да направя за него? Как мога да успокоя съзнанието си, за да ми служи по правилния начин, вместо да ме превръща в затворник в собствени сценарии“. 

Майстор на живота 

„В един момент от живота си баща ми осъзнава следното – да, избрал е пътят на бойните изкуства. Това е, което иска да прави, там е страстта му. Казва си, че е избрал да е актьор. Това е неговата професия. Осъзнава още, че е и майстор на живота. Точно за това говорим. Казва си – моето изкуство е моят живот. Това, което създавам, съм самият аз. Начинът, по който се появявам в това съществуване, в своето тяло. Да осъзнаеш това е много сложно. Изисква много работа. Да разкараш онова, което не е важно и да покажеш себе си. Той осъзнава това именно чрез практиките, свързани с водата. Опитва се непрекъснато да образова себе си. С времето осъзнава, че най-важното е да си майстор на собствения си живот. Той разбира това към края на живота си. Пише есе, което кръщава „Собственият ми процес“. По това време е много зает – края на 1972 година и началото на 73-та. Той снима „Игра на смърт“, предлагат му да заснемат още един от филмите за дракона. Това осъзнаване е главното, което исках да споделя с хората. Те често са в стрес каква е мисията им в живота и какво да правят. Мисля, че, ако си кажем – моята мисия е да бъда най-добрата версия на себе си, да бъда майстор на своя живот, това е най-важната задача, от която имаме нужда“.

Брус Лий е артистичен псевдоним на киноактьора от китайски произход Лий Юен Кам, смятан от мнозина за най-великата и най-влиятелна личност  в бойните изкуства през 20 век. Роден е в Сан Франциско на 27 ноември 1940 г. (в годината на Дракона) по време на гастрол на родителите му актьори от Хонгконг. В превод името Лий Юен Кам означава „Защитник на Сан Франциско“. 

Брус Лий умира на 20 юли 1973 г., когато започва да се радва на истинската слава след последния си филм „Операция Дракон“. Смъртта му е неочаквана и до днес има различни теории за нея.

Кинофилмите, които прави, извисяват традиционното хонгконгско бойно изкуство до нови върхове. По този начин той подготвя почвата за бъдещите си приемници като Чък Норис, Джеки Чан, Джет Ли, Стивън Сегал и Жан-Клод Ван Дам. Брус Ли създава стила джийт кун до.

Брус Лий има и син - Брендън, който умира едва на 28 години при трагичен инцидент на снимачната площадка на „Гарванът“ – в пистолет, с който е трябвало да се стреля по него при заснемане сцената на убийството му, вместо халосен е зареден истински патрон. Прострелян в корема, актьорът е откаран в болница, но лекарите не успяват да го спасят. Обстоятелствата около смъртта на Брендън Лий дават повод за предположения, че става въпрос за планирано убийство. Проведеното разследване потвърждава версията, че се касае за нещастен случай. Впоследствие мерките за безопасност във филмовата индустрия стават по-строги.