Ралф Болман: Кризите след 2008 г. направиха Меркел големия канцлер на Германия

С още нещо изборите за Бундестаг маркират прелом в германската политика. Краят на ерата Меркел. През лятото излезе най-новата биография на "вечния канцлер". Авторът Ралф Болман - историк и журналист във "Франкфуртер алгемайне цайтунг", описва Меркел като акуратна и без харизма, но харесвана. След 16 години в канцлерството вероятно ще я замести "Шолцоматът", както наричат Олаф Шолц, вицеканцлер и финансов министър на Меркел в последния ѝ мандат. Като човек от севера - Шолц е бивш кмет на Хамбург - 63-годишният социалдемократ излъчва спокойствие и стабилност. 

Започваме разговора с Ралф Болман с феномена Меркел - какво прави консерваторката толкова привлекателна, че дори социалдемократът Шолц я имитира по време на предизборната кампания?

"Добър въпрос! Мисля, че германците копнеят за сигурност и стабилност. Така са устроени и вероятно това се дължи на хаоса в Германия през първата половина на 20-и век и всичко, което последва след това. И до днес този копнеж, тази жажда за стабилност е в основата на поведението на германския избирател. Освен това Ангела Меркел е все пак канцлерът, който ни преведе през големите кризи от 2008 година насам без особени сътресения - финансовата криза, дълговата криза, Украйна, бежанската вълна, Доналд Тръмп, а сега и ковидкризата. Олаф Шолц сякаш винаги е залагал точно на този момент, на момента, когато Ангела Меркел ще се оттегли и хората ще се запитат кой ли би могъл да я замести? Сред предложените кандидати на партиите Олаф Шолц със сигурност е най-доброто копие. Трябва обаче да призная, че на Армин Лашет съвсем не му беше лесно, защото в собствената му партия ХДС има толкова много критици на Меркел, че той нямаше как да се представи за нейния наследник. А по същество Лашет е най-близо до Меркел".

Стабилността обаче не е ли и застой?

"Да, така е. Точно това описвам в биографията ѝ. И Меркел, като всеки друг човек, има своите недостатъци. По нейно време много реформи просто не се състояха. По време на пандемията, а и това лято, при наводненията, лъсна липсата на много от тези реформи - в администрацията, във федералното държавно устройство, в образованието и т.н... Голяма част от германците си дават сметка за тези проблеми. Представете си само - в някои учреждения още използват факс! Но трудностите за избирателя настъпват тогава, когато изведнъж се окаже, че всеки един от нас трябва да промени навиците си. Модернизацията на образованието засяга всички семейства с деца. Дигитализацията на административните услуги променя моите навици. А германците не обичат да се променят. Олаф Шолц знае това и успя да напипа правилния подход към избирателите - хем да обещае промяна, хем да излъчва приемственост".

Какво направи Ангела Меркел вечния канцлер? Началото на кариерата ѝ в голямата политика не беше особено запомнящ се, въпреки че е първата жена канцлер, израснала в бившата ГДР?

"Че е жена и от Източна Германия в началото действително ѝ създаваше проблеми. Тя беше аутсайдер в един свят, доминиран от мъже от Западна Германия. Но в същото време произходът ѝ помогна неимоверно много, защото дълго време я подценяваха. В момента, в който другите разбраха, че не трябва да я подценяват, вече беше късно. Меркел вече беше канцлер. Помогна ѝ също така, че именно заради ролята на аутсайдер Меркел успя да си запази здравословна дистанция към останалите политически играчи и медиите. И още нещо - убеден съм, че Меркел успя да се справи с кризите, за които стана дума по-рано, точно защото е аутсайдер в западния политически свят. Нека не забравяме, че с падането на стената Меркел вече беше преживяла сгромолясването на една система. Може би към онзи момент единствено тя си даваше сметка, че западният обществено-политически модел може би не е вечен, че може да се срути и че няма безкраен срок на годност... И за да се върна на въпроса Ви - именно кризите след 2008 година направиха Меркел големия канцлер на Германия. За 18-те години като председател на управляващия Християндемократичен съюз Меркел олеви партията и така отвори пространство за крайната десница в лицето на "Алтернатива за Германия". 

• Краят на ерата Меркел

• Германия и светът след края на ерата „Меркел“

• Проф. Геро Нойгебауер: Ще имаме тройна коалиция в Германия 

А в голямата коалиция на големите формации християндемократи и социалдемократи двете партии се обезличиха. Дори наскоро един политолог каза, че и тримата кандидати за канцлер са кандидати на политическия център и не се различават особено един от друг. Споделяте ли тези наблюдения? 

"В повечето западни демокрации през последните години политическите полюси се дефинираха наново. Всъщност, този процес започна първо в Източна Европа. Преместиха се разделителните линии между ляво и дясно и в тази нова координатна система старите партии трудно намират мястото си. От една страна имаме либерално-космополитните политици, като например Доналд Туск в Полша. А от друга - социално-националистически формации с популистки оттенък, като "Право и справедливост", ако останем на примера с Полша. Тази нова разделителна линия разсече класическите партии от времето на ляво-дясната конфронтация. Първите четири политически сили в Германия са все партии в политическия център. Появата на крайнодясната "Алтернатива за Германия" е част от това ново сортиране. Това, че Християндемократическият съюз освободи място в десния политически спектър, е само една от причините да се появи такава партия. Но не само. За тази партия гласуват класическите избиратели на социалдемократите - хората на наемния труд. Ако се върнем към Ангела Меркел, на нея ХДС дължи оставането на власт във време, когато останалите консервативни партии в Европа изпаднаха в екзистенциална криза. Днес проблемът на ХДС е, че има прекалено много хора в тази партия, които смятат, че Меркел им пречи. Е, сега видяхме, каква подкрепа получават християндемократите без Меркел".

Нека надникнем през рамото на Ангела Меркел. Казват, че в речите си тя претегля всяка дума. Но речите й не са нито пламенни, нито емоционални, може би с изключение на речта през март миналата година, когато каза на германците, че ситуацията с новия вирус е сериозна и ги помоли и те да приемат заразата сериозно. И въпреки че всички възприемат Меркел като суховата и скучна, като политик без излишни емоции, я харесват, при това не само в Германия. Защо?

"Може би точно заради липсата на прекалена емоционалност, заради сухото следване на фактите и заради прагматизма ѝ. Това се оказа добре дошло в един период, когато Германия, без да иска, се оказа във водещата роля в Европа по време на финансовата криза. Мисля, че останалите страни в ЕС приеха Германия за лидер именно, защото канцлерът - Ангела Меркел - е сдържана жена, от която никой не би очаквал, че има завоевателски амбиции, както се е случвало в историята. В Германия я приехме още по-лесно, защото май ни беше омръзнало от мачизма на предшественика ѝ Герхард Шрьодер. И понеже казвате, че Меркел не показва емоции. Да, така е, или поне не показва големи емоции. Но от друга страна тя е медиен канцлер. Меркел много добре знае как да се държи с медиите и как да ги използва. Помните две много показателни снимки - едната с Барак Обама, другата с Доналд Тръмп, на които се вижда, как Меркел обяснява света на американския президент. 

Може би най-известните думи на Ангела Меркел, бяха изречени в края на август 2015 година, когато каза, че "ще се справим" с бежанската криза. Германия отвори границите за струпалите се в Унгария бежанци. Каква е Вашата оценка за това решение?

"Трябва да признаем, че в същината си това беше проевропейско решение. Защото не вярвам, че останалите европейски държави щяха да са очаровани от Германия, ако бяхме затворили границите си. Нека не забравяме, че Виктор Орбан умишлено вкара Меркел в този капан. Ако Германия не беше отворила границите си, Орбан щеше да е първият, който да надигне глас срещу жестоките и безсърдечни германци, които обричат бежанците на мизерия. Идеята на Меркел тогава беше, че приемайки най-голямата част от сирийските бежанци в Германия, Европейският съюз ще спечели време да намери решение на проблема по външните граници. Точно това се случи половин година по-късно със споразумението с Турция.

Като неин биограф Вие сте следили политиката на Ангела Меркел в Европа под лупа. Каква е Вашата рекапитулация?

"Европейската политика на Меркел предизвиква у мен най-много въпроси и съмнения. В началото на кариерата ѝ тя не беше възторжен привърженик на европейската идея, както примерно Хелмут Кол. Като източногерманка за Меркел много по-силна притегателна сила имаха Съединените щати, а не Франция или Италия, които западногерманците отколе смятат за свои най-близки партньори. Питам се, дали не беше грешка, че по време на дълговата криза Меркел не подаде ръка на Гърция по-рано, така че кризата да не се прехвърли върху други страни членки в Европейския съюз. Или пък - дали не трябваше да използва гръцката криза за по-дълбока интеграция на еврозоната още тогава. Обяснението е може би, че Меркел не искаше да загърби Източна Европа. Но трябва да ѝ се признае, че тя успя да превърне колебливото си поведение в печеливша стратегия. "Черешката на тортата" в тази стратегия е фондът за възстановяване от пандемията, който беше приет миналата година под неин диктат и съвместно с френския президент Макрон. В крайна сметка ЕС, или поне еврозоната, стигна до по-тясната финансова интеграция. Това може би дори може да се определи като нейното европейско наследство".

Мнозина я определят като европейският лидер, без когото в Евросъюза нищо не може да се случи. Какво означава слизането ѝ от политическата сцена за ЕС?

"Въпросът е дали наследникът ѝ ще има същата тежест в Европа, както Меркел. Дали ще може да намира компромиси и да успява да се наложи? Но все пак и Меркел някога е започнала като новобранец на европейската политическа сцена, нали? 

Какво ще прави Ангела Меркел, след като се оттегли от политиката?

"В едно интервю наскоро Меркел каза, че иска да се наспи. Доколкото я познавам, тя наистина има нужда от това. А след това предполагам, че ще се включва в дискусии по теми, които я вълнуват, като отвореното общество, демокрацията, климата, миграцията и т.н. Мога да си представя, че ще поеме посредническата роля в някой конфликт. Но в никакъв случай Меркел няма да поеме друг политически пост. Тя е достатъчно мъдра, за да знае, че след канцлерския пост в Германия няма друга позиция, която може да я съблазни с повече власт. Имаше спекулации, че ще стане председател на Европейската комисия. А нали самата тя се погрижи, не Комисията да има последната дума, а лидерите? Или пък генерален секретар на ООН? Още по-слаба позиция. В политиката няма по-високо стъпало за Меркел от поста федерален канцлер на Германия".