Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Добри Митрев: Трябва да се намери път, за да не се превърнем всички в енергийно бедни

Очакват ни тежки времена, казва председателят на Българската стопанска камара

Снимка: ЕПА/БГНЕС

В близките 3-4 месеца, дано не са и повече, ни очакват тежки времена, каза пред БНР председателят на Българската стопанска камара Добри Митрев.

„Тежки времена на високи цени на енергоносителите, високи цени на стоките и услугите, произтичащи от цените на енергоносителите.“

Това по думите му е огромна цена, която в момента плащат стопанските субекти, особено тези, които закупуват своята енергия на борсата за електрическа енергия.

„Към момента за гражданите, за битовите потребители ситуацията като че ли не е толкова драматична.“  

Европа мина на по-зелена енергия, но виждаме, че в момента това до някаква степен е ограничител, подчерта Митрев.

„В момента България енергийни алтернативи няма големи.“

В предаването „Преди всички“ Добри Митрев посочи, че ще се намери верния път, така че драстичният скок на цените „да не съсипе българската икономика, българското общество и да не направи всички ни енергийно бедни“.

„В действащия бюджет такива буфери в момента почти не се намират, но в приходната част на бюджета ги има. Приходите се увеличават и се увеличават чувствително, и това е много добре. Въпросът е, че трябва законодателно да решим въпроса с разходните тавани.“

Снимка: БГНЕС

Каква ще бъде цената – социално-икономическа и финансова, за това да имаме нов вид енергетика, попита още Добри Митрев с оглед на представянето на българския План за възстановавяне и устойчивост и ангажиментите на страната ни да затваря въглищните централи.

Митрев постави въпроса какви са алтернативите пред българската икономика и в енергийната ни система – с какво ще заместим тези мощности и ще имаме ли достатъчно енергия.

„Тази енергия ще бъде национална суровина или ще бъде внос, ще имаме ли енергийна сигурност и енергийна независимост? Каква ще е цената, на която енергията, която ще използваме, ще трябва да заплащаме? И още по-големият въпрос – каква ще е социално-икономическата цена, която всички ние като общество, икономическите субекти и гражданите на територията на тези региони, в които в момента оперират въглищните централи, мините, ще трябва да платим? Това са по-тежките въпроси, отколкото това да посочим определена дата.“

Ако посочим дата, трябва да сме наясно имаме ли технологиите, възможността да се случи тази икономическа трансформация, подчерта Митрев. Според него това не е задача само на правителството, на бизнеса или на общините – това е задача на цялото общество.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Проблеми с вноса на работна ръка за туризма, сигнали за искани подкупи в консулства

"Парите за заплати в туризма се увеличиха в пъти. Добре платени са и най-неграмотните ни служители. Но кадри в България няма ".  Това заяви пред БНР Веселин Налбантов - зам.-председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. В тази връзка той отбеляза и проблема с демографския срив в страната . Според него освен това..

публикувано на 25.04.24 в 11:16

Разхищаваме 68 кг храна годишно на човек от населението

Разхищението на храни е риск както за продоволствената сигурност, така и за околната среда. Според Организацията на ООН за прехрана и земеделие близо 1/3 от храните, произведени по света, се губят или разхищават . В ЕС всяка година става дума за почти 59 милиона тона храни, а това се равнява на 131 кг отпадъци на човек годишно. Доклад на..

публикувано на 25.04.24 в 09:08
Български производители изливат млякото си в знак на протест срещу политиките в сектора

Украински млекопреработватели искат по-голям внос у нас. Българските: Не достига суровото мляко, трябва сухо

Украински млекопреработватели и производители на суровини искат да увеличат вноса си у нас . Това стана ясно от срещата във Велико Търново между Украинската асоциация на млекопреработвателите с Българската асоциация на млекопреработвателите. Българските им колеги казват, че има сериозен недостиг на суровини у нас, защото животновъдите са намалили..

публикувано на 24.04.24 в 07:40
Доц. Ангел Кунчев

Доц. Кунчев пред БНР: Все още не е обявена епидемия от коклюш. Очаква се заповед до края на седмицата

Главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев потвърди пред БНР, че все още не е обявена епидемия от коклюш.  Очаква се да бъде издадена заповед на здравния министър до края на тази седмица. Но днес през цялото време доц. Кунчев говореше за епидемия, посочи здравният репортер на Националното радио Елена Бейкова. Е-обучение..

публикувано на 23.04.24 в 17:32
проф. д-р Андрей Чорбанов

Проф. Андрей Чорбанов: Ваксината срещу коклюш не е за възрастни. Крие риск от тежки нежелани реакции

Една от причината за пробива в имунизационното покритие са новите тенденции при разработването и създаването на ваксини – натискът те да бъдат абсолютно безвредни и абсолютно ефикасни. Колкото по-безвредна е една ваксина, толкова по-малко имуногенна и по-малко активна е тя . Това обясни пред БНР имунологът проф. д-р Андрей Чорбанов, депутат..

публикувано на 23.04.24 в 10:43
Софийски университет “Св. Климент Охридски”

Сградата на СУ е в изключително тежко състояние, има нужда от основен ремонт

Ректорът на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Георги Вълчев алармира пред БНР, че сградата на най-старото висше училище в България, както и тази на университетската библиотека, са в изключително тежко състояние . Редица ректори молят държавата да отпусне необходимите средства за основен ремонт и на Ректората, и библиотеката...

публикувано на 23.04.24 в 10:16

Екатерина Баксанова: В момента сме като Алиса в Страната на изтеклите мандати

"Все по-осезаема, направо веществена, става антиутопията, в която живеем. Очевидни са обвързаностите на правосъдието с политици, с криминални кръгове . Прокуратурата се превърна в един от тези органи, които вместо да изпълняват правомощията си, събират компромати, "консервират" ги като зимнина в буркани за по-удобни времена – обикновено това..

публикувано на 23.04.24 в 09:11