Проблемите със затварянето на въглищни централи в Полша

00:00 / 00:00

Репортаж на Марта Младенова в предаването ''Хоризонт до обед''

Обединена от проблема с високите цени на енергоносителите и разединена в мерките за справянето с него - така изглежда Европа и след заседанието на ресорните министри в Люксембург. Държавите - членки сами могат да решат какви мерки да предприемат, за да овладеят ситуацията на локално ниво, а 27-те държави още не могат да намерят единна позиция дали ядрената енергия би могла да се възприеме като транзитна за „зеления преход“.

Докато северните държави, при които в енергийния микс отдавна преобладава енергия от възобновяеми източници оказват натиск за преминаване към по-щадящи околната среда енергоизточници, страните от Централна и Източна Европа са изправени пред почти непостижима задача, а именно - твърде голяма зависимост от силно замърсяващи горива, каквито са въглищата.

Казусът, който има България с централите в Маришкия басейн, е в пъти по-голям за Полша, където над 70 % от енергията идва от въглищни централи. Съседните ѝ държави Чехия и Германия оказват натиск за скоростно затваряне на определени мини, но Варшава изглежда почти безпомощна в условията на нисък процент възобновяема енергия. В същото време 2050-та година е моментът, в който Европа трябва да стане въглеродно неутрална.

„Определено в Европейския съюз искаме да постигнем въглеродна неутралност, но това трябва да става поетапно. Това е цел на целия съюз, но за отделните страни - членки тя може да бъде постигната на различни фази и с различна скорост. Ние не сме в състояние да го постигнем изведнъж", каза за БНР Себастиян Барковски, упълномощен представител на полското правителство по международно климатично и енергийно сътрудничество. Той заяви това дни след протестът на полските миньори в Люксембург. Миньорите искат справедливост и работа, макар и „зеленият преход“ да е познат термин за тях.

Анджей Шикора, председател на Института за енергийни изследвания коментира за "Хоризонт":

"Това не е лесна ситуация за правителството, но съществуването ѝ бе известно преди 20 години. Сега дори не мога да кажа, че тя е под контрол. Тогава говорехме за 2,53 милиона души, но сега става дума за около 300 000 - 400 000 работници, които все пак по някакъв начин са подготвени. За тях обаче наистина е много трудно. Факт е обаче, че Силезия в момента е много по-зелена, отколкото преди 20 - 25 години. Въпреки това все още са отворени повече 100 мини. Това е структурен проблем. Разбира се, не е лесно да смениш професията си. В чешката част на Силезия вече няма миньори. В Полша обаче има солни мини, така че част от хората могат да бъдат пренасочени към тях. Тази промяна не е лесна и не може да обхване всички“.

Шикора припомни, че вече веднъж е имало пренасочване на миньори от една част на страната в друга, където има работа, за тях. Но в традиционни семейства като миньорските, при които има поколения с една и също професия, просто човек да събере два куфара и да напусне родното си място, където е създал семейство, не е най-добрата възможност и със сигурност не променя само неговата лична съдба, но и тази на близките му. Откъдето следва въпросът - има ли правителствена програма за преквалификация и професионално пренасочване на миньорите?

"Например, сега не могат да се наемат млади нови работници. Освен това вече няма къде да бъдат обучени нови миньори. Такава стъпка вече е направена, защото, както вече казах, говорим за около 300 000 - 400 000 работници. Има нови фабрики. Около 75 % от енергията сега е от въглищни централи. В Полша има сериозен внос на въглища. Ситуацията е много сложна и тази индустрия не може да бъде закрита просто за един ден“.

Не за един ден, но максимално бързо, защото струва много пари да се поддържа подобно производство, а щетите за околната среда са огромни. Този нюанс можем да открием в решението на Съда на Европейския съюз, който тази година наложи глоба от 500 000 евро дневно на Полша заради отказа на правителството да изпълни решението на Европейската комисия, че мината за добив на лигнитни въглища в открития рудник "Туров", който се намира в Долна Силезия, трябва да преустанови дейността си, след като Чехия беше подала официално оплакване още миналата година. Чехите смятат, че мината пречи на техни граждани, защото е в непосредствена близост до границата, която двете страни споделят с Германия.

„Долу ръцете от Туров“ е посланието на протестиращите миньори. Полското правителство, което и без това е в обтегнати отношения с Европейската комисия заради върховенството на закона, отказа да се подчини на решението на съда с обяснението, че това ще постави енергийната сигурност на страната в риск. Мината захранва електроцентрала, в която се произвежда около 7% от електроенергията на страната.

"Бавно, много бавно. Настояваме за справедлив преход, който се случва постепенно. Това е нещо, което е познато и във вашата страна, и в Румъния. Преходът трябва да е справедлив и да е много добре планиран. Това не е индустрия, която може да бъде спряна с щракване на пръсти. Освен това имаме договори за концесия, които трябва да изпълняваме. Не можем да оставим хората да се почувстват изгубени и излишни", заяви Себастиян Барковски, според когото работната ръка може да се пренасочи към мега проект за изграждане на вятърни турбини в морето. Силезия обаче е далеч от морето - географско уточнение, което ни връща на темата за новите възможности за кариера за миньорите. Анджей Шикора ги вижда по-скоро в самата Силезия.

"Фотоволтаичният сектор също има много голям разцвет в Силезия, където от правителствена гледна точка също може да се намерят места", коментира Анджей Шикора.

Друг вариант за тях е разрастващият се сектор на автомобилостроенето. Дори Полша се готви скоро да представи свой електромобил, но това не променя още по-големия проблем - как страната ще балансира енергийната си мрежа. Затварянето на мините не означава край на въглищните централи, защото от години Полша внася суровина от Русия, тъй като е по-евтино от добива ѝ на своя територия:

"Купуването на въглища не е грях. За да бъдем прецизни, нека уточня, че има договори и договори. Ние имаме дългосрочен договор за доставка на природен газ с Русия, но това е друго. При въглищата договорите не са такива. Можем да внасяме отвсякъде, включително и от Австралия“, коментира Барковски заради уточнението, че Полша внася въглища от Русия и въпросът какъв е срокът на договора, тъй като самият Барковски обърна внимание на друг казус - има концесионни договори за добив на въглища, които изтичат след 2040 година и дори по-късно. Откъдето следва още един въпрос, който климатологът определи като „труден“, а именно - кога Полша ще затвори изцяло мините си заради европейските изисквания и кога ще спре да внася въглища. Кое от двете събития ще настъпи първо?

"Това не е директен отговор, но преди няколко години някой е решил, че имаме план и всичко ще бъде наред. От сегашна гледна точка обаче, когато вземете под внимание нарастващите цени на газа, недостатъчните количества и недостатъчните доставки от източните ни съседи, покачващите се цени на енергоносителите на борсата, може би трябва да се замислим. Не казвам, че трябва да направим крачка назад, но може би трябва да задържим за малко. В противен случай можем да стигнем доникъде, когато говорим за обезпечаването си с енергоносители в бъдеще време“.

Варшава разглежда природния газ и атомната енергия, въпреки че в самата Полша все още няма ядрена електроцентрала, като „транзитни“ към „зелените“ енергоносители. Защо 20 години премахването на въглищната енергия не е планирано е поредният въпрос без отговор и без толкова голямо значение, колкото въпросът - а сега има ли ясна стратегия и достатъчно гъвкава ли е тя, за да обхване всички аспекти на проблема.

Репортажа можете да чуете в звуковия файл.