Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Александър Габуев: На очи се набива засилване в подкрепата на Китай за Русия

Владимир Путин и Си Цзинпин на срещата им в Пекин, 4 февруари 2022 г.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Набива се на очи известно засилване на китайската подкрепа за Русия. Особено що се отнася до разширяването на НАТО и руските дипломатически инициативи, заяви пред БНР Александър Габуев, ръководител на програмата „Русия в Азиатско-тихоокеанския регион“ на Московския център „Карнеги“.

В предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“ той коментира динамиката в отношенията между Москва и Пекин на фона на растящото напрежение между Русия и Запада заради Украйна.

Руският президент Владимир Путин вчера бе на еднодневно посещение в Пекин, като се срещна с китайския си колега Си Цзинпин и участва в церемонията по откриването на Зимните олимпийски игри. По традиция президентът Путин и председателят Си демонстрираха близките си лични отношения и изтъкнаха изключителния характер на руско-китайското стратегическо партньорство.

След преговорите двамата лидери подписаха съвместен документ, в който за първи път толкова ясно и категорично Пекин се обяви против разширяването на НАТО на изток. А Москва подкрепи принципа за „единен Китай“, заявявайки, че е против независимостта на Тайван под каквато и да било форма.

И двете страни разкритикуваха отбранителния съюз AUKUS между Съединените щати, Великобритания и Австралия и видяха в негово лице заплаха за сигурността и  устойчивото развитие на Азиатско-тихоокеанския регион. 

Сближаването между Русия и Китай има собствена логика, която се определя от дългата им обща граница, сходното авторитарно държавно устройство и двустранното икономическо сътрудничество по формулата „руски ресурси - китайски технологии“. Има обаче и един външен фактор, който допълнително стимулира този процес и това е политиката на Вашингтон на двойно възпиране на Москва и Пекин.

Темата коментира Александър Габуев, ръководител на програмата „Русия в Азиатско-тихоокеанския регион“ на Московския център "Карнеги". С него разговаря кореспондентът на БНР в Москва Ангел Григоров.

Александър Габуев

Кои според вас са най-важните моменти в подписаното от лидерите на Русия и Китай Владимир Путин и Си Цзинпин съвместно изявление?

Този път изявлението е посветено по-скоро на международната проблематика, отколкото на двустранните отношения, макар че и те се споменават. Бих казал, че се набива на очи известно засилване на китайската подкрепа за Русия. Особено що се отнася до разширяването на НАТО и руските дипломатически инициативи. За първи път Пекин даде еднозначно да се разбере, че разширяването на НАТО и безпокойството на Русия представляват интерес за Китай и че в дадения случай е на страната на Русия. 

Русия подкрепя Китай по важния за него въпрос за политизирането на Олимпийските игри. Обявява се против политизирането на въпроса за произхода на коронавируса. По много проблеми заема сходна с китайската позиция, която е насочена срещу Съединените щати. 

Последното важно нещо е, че не се споменават теми, по които мнението на двете страни все пак се разминава. Китай не се изказва за Украйна. Думата “Украйна” изобщо не се споменава в документа. Няма изказвания на Русия за Южнокитайско море и за ситуацията на границата с Индия. Изразена е безпрекословна подкрепа за принципа за “единен Китай” и принадлежността на Тайван към Китайската народна република. 

Какво послание изпращат Русия и Китай към Запада и най-вече към Съединените щати?

Мисля, че е очевидно, че Русия и Китай задълбочават стратегическото си партньорство. Все по-често позициите им по много международни проблеми съвпадат. Даже по проблеми, които не са общи. Разширяването на НАТО е доста далеч от Китай. Както създаването на отбранителния съюз между Съединените щати, Великобритания и Австралия засяга руските интереси, но в много по-малко степен, отколкото интересите на Китай. И все пак е налице сигнал, че Русия и Китай ще се подкрепят взаимно по такива въпроси все по-настойчиво и последователно. 

Наистина, Русия и Китай не създават формален антиамерикански съюз. Въпреки това двете най-големи незападни страни все повече ще си сътрудничат, за да ограничат американската хегемония.

Макар че и президентът Путин, и председателят Си подчертават, че стратегическото им партньорство не е насочено срещу трети страни, можем ли все пак да очакваме задълбочаване на руско-китайското военно и военно-техническо сътрудничество?

Мисля, че всяка от страните ще решава приоритетните си задачи самостоятелно, без да привлича партньора си. Русия ще решава задачите си на украинската граница без привличането на китайка военна помощ. Както и Китай не разчита на военна помощ от Русия в случай на изостряне на ситуацията около Тайван. И все пак е очевидно, че ще се увеличава броят на съвместните тренировки на противовъздушната отбрана, на патрулиранията на стратегическите бомбардировачи и на морските учения. 

Все повече ще се върви към взаимно допълване, така че Русия и Китай да могат да изпълняват някакви съвместни военни мисии. Най-вероятно става дума за борбата срещу пиратството, евакуирането на граждани в случай на катаклизми в Африка или в Близкия изток. Възможни са съвместни действия и в Централна Азия. 

Увеличава се и търговията с оръжие, но малко неща са публично известни заради въведените през 2016 г. от Конгреса на Съединените щати санкции. Русия и Китай засекретиха много от оръжейните сделки. Чували сме някои изявления на лидерите по тези въпроси. Например в края на миналата година Путин каза, че Русия и Китай са започнали заедно да разработват оръжие, което никога не се е случвало в историята. Не знаем обаче за какви системи става дума, в какви количества и т.н.

Ще повлияе ли по някакъв начин срещата Путин-Си на позицията на Русия в преговорите й със Съединените щати и НАТО по гаранциите за сигурност в Европа?

Отношенията с Китай показват, че е невъзможно Русия да бъде изолирана. Русия има алтернативен пазар на изкопаеми горива и източник на финансиране и технологии. Трудно ми е обаче да кажа доколко това е фактор, който ще накара Запада да смекчи позицията си. По-скоро не. Мисля, че връзките с Китай ще помогнат за смекчаването на удара от санкциите, ако все пак започне война в Украйна и Америка и нейните съюзници наложат санкции на Русия. 

Какъв според вас е по-вероятният сценарий - диалогът или ескалацията? 

Мисля, че скоро дипломатическата част ще достигне до задънена улица, ако Русия не отстъпи от максималистките си позиции. От отговора на американците става ясно, че е налице достатъчно обширен дневен ред за сериозни дипломатически преговори, които всъщност биха укрепили сигурността в Европа. Ако Русия заеме максималистка позиция, ще видим продължаване на ескалацията и увеличаване на риска от пряк военен сблъсък между Русия и Украйна.

Ще продължат ли Русия и Китай да увеличават дела на взаимните разплащания в национални валути и доколко това е заплаха за долара?

Докато Китай не направи валутата си свободно конвертируема, хегемонията на долара не е застрашена. За Китай е много важно да запази този инструмент, просто защото това е много важен лост за регулиране на полуплановата му икономика. Мисля, че засега Китай няма да се отказва от него, отчитайки размера на вътрешния дълг и опасенията, че при отказ от тези механизми за контрол вътрешните инвеститори ще се насочат към други юрисдикции. Желанието на Русия да разширява разплащанията в национални валути няма да повлияе особено на китайците. Те преследват преди всичко собствените си интереси.

Едно от подписаните вчера двустранни споразумения предвижда увеличаване на руските газови доставки за Китай с 10 милиарда кубически метра годишно. Възможно ли е Китай да се превърне за Русия в алтернатива на европейския пазар?

Капацитетът на газопровода „Силата на Сибир“ е 38 милиарда кубически метра годишно. Ако добавим капацитета на планираните тръби, той ще достигне 104 милиарда кубически метра. Европа получава в момента 175 милиарда. Естествено, че Китай не може да замени европейския газов пазар.

Интервюто може да чуете от звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Проф. Николай Габровски: Време е да бъде изработен национален план за мозъчно здраве

Време е да бъде изработен национален план за мозъчно здраве. Това каза проф. Николай Габровски, председател на фондация „Съвет за мозъчно здраве“, организатор на кръгла маса „Мозъчните заболявания – предизвикателства и решения“. По думите на проф. Габровски 180 милиона души в Европа живеят с мозъчни заболявания, но вероятно са повече, тъй..

публикувано на 17.11.24 в 07:01

Кончетата и децата със специални потребности: Среща между приятели

От няколко месеца конната база "Ахил", в която се провеждат терапевтични занимания за деца със специални потребности, е в новия си дом – терен в близост до софийското село Бистрица , закупен благодарение на дарителска кампания за спасяването на базата. Към момента е изградено място за настаняване на шестте коня, които работят с децата. Предстоят още..

публикувано на 15.11.24 в 15:09
Владимир Темелков

Дигитализират ключови административни услуги в Пловдив

Започва най-мащабната дигитализация в Община Пловдив . Служебното правителство е отпуснало 20 милиона лева за целево изграждане на Географската информационна система. Тя ще бъде изградена до година и половина. Новата система ще обхваща всички отдели, както и 90% от предлаганите от общината услуги.  С въвеждането на системата ще има..

публикувано на 15.11.24 в 11:01
д-р Людмил Тумбев

В Ловеч откриват дневен стационар за детско–юношеско психично здраве

В Държавната психиатрична болница в Ловеч днес ще бъде открит първият за Централна, Северна и Северозападна България дневен стационар за детско–юношеско психично здраве . Там ще помагат на деца до 18 годишна възраст в дневна форма за диагностика и терапия . Единият от кабинетите е диагностично-консултативен, където ще се преценява дали е..

публикувано на 15.11.24 в 07:35

Фалшивите петдесетолевки вече са повече от двайсетолевките

Няма увеличение на фалшивите банкноти, но ако влезем в еврозоната (което не е добре за нас, българите), това автоматично ще завиши количеството фалшификати в България. Това каза в интервю за БНР финансистът Макс Баклаян, който коментира темата след засечена фалшива банкнота от 500 евро. Когато става въпрос за банкноти с голяма..

публикувано на 14.11.24 в 09:29

Денят на народните будители беше отбелязан и в Израел

Има самобитни български празници, които е трудно не само да бъдат показани, но и обяснени на чужденците. За щастие, те са понятни за българската диаспора. В Израел тя е доста голяма в сравнение на броя на населението на малката държава. Заради ограниченията за събиране на хора по време на войната, Денят на народните будители се..

обновено на 10.11.24 в 13:26

Обучени екипи търсят изгубени хора в Израел

Израелската армия и полиция, както в цял свят, имат поделения за служебни кучета. Но много преди началото на войната, през 2021 година се създава и гражданско сдружение за търсене на изгубили се по една или друга причина хора. Само в Израел , без да има война, те са около 4 000 годишно. С Майк бен Яков – ръководител на частна фирма, към която..

публикувано на 10.11.24 в 07:06