Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Паметникът на Свободата в Севлиево е първата от серия творби на Арналдо Дзоки у нас

Фигурата е отлята във Виена, пренесена по Дунава до Свищов и стигнала до града с волски каруци

Снимка: Велина Махлебашиева

Високо над главите и близо до мястото, където са били издигнати бесилките на ръководителите на Априлското въстание в Севлиевския край, е Паметникът на Свободата в Севлиево.

Паметникът е дело на Арналдо Дзоки, чиито творчески следи откриваме на четири континента. В България неговите творби след Освобождението са знакови, но паметникът в Севлиево е първият в страната.

Той е сред първите монументи на загиналите във въстанието и Освободителната война в млада България. През 1882 г. оцелелите опълченци и поборници се обединили в дружество „Лев” и като първа задача в устава си записали „да се въздигне паметник в града, който да напомня за загиналите опълченци, въстаници и поборници”.

След 12 години и с около 30 000 златни лева, събрани от членски внос и дарения, реченото било сторено.

Монументът е открит тържествено с молебен през 1894 година.

Скицата е на чешки художник, преподавател в Търновската гимназия, а Дзоки се заема с изработката.

„Паметникът е отлят в известната леярна „Рихард Вагнер“ във Виена. Много интересно е пренесен по река Дунав с корабче до пристанището в Свищов и от Свищов е пренесен с волски каруци в Севлиево, за да бъде монтиран“, разказва Димитър Димитров от Историческия музей в Севлиево.

Свободата е претворена в бронзовата снага на млада жена. С лявата си ръка държи лавров венец, за да увенчае загиналите за свободата, а с дясната зове с тръба за обединението на българските земи. Статуята се издига върху красива колона, а на постамента се четат надписите, подбрани от Петко Славейков, с когото българската общност в Севлиево поддържала близки връзки от времето когато учителствал в местното школо. Единият цитат е от Ботевата балада за Хаджи Димитър - „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…“

Борислав Маринов и Румен Гатев  Снимка: Велина Махлебашиева

Паметникът на Свободата като един от символите на града, е част от неговия герб. Исторически изгледи към това знаково място събират в албум от стари пощенски картички Борислав Маринов и Румен Гатев, още докато са ученици. Посвещават изданието на 125-та годишнина от откриването на монумента, която се чества през 2019-а.

„С тези пощенски картички най-често се снабдявам чрез Интернет. Някои излизат доста солено, но имам от различни години. 1904 година – най-ранната картичка от Севлиево.“

Двамата искали да предизвикат интереса на съгражданите си към историята на паметника. И тъй като хората обичат да разглеждат снимки, събрали 17 пощенски картички и нарекли албума „125 години красота и величие“.

Румен, който е изкушен от историята от малък и притежава колекция от автентични военни униформи, е носител на множество национални награди от рецитали. Със завършването си приключил с ученическите конкурси, но все така пламенно изпълнява „Опълченците на Шипка“.

Чуйте цялата история на паметника в звуковия файл. 


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Три разказа за цензурирано изкуство

Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова.  Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..

публикувано на 23.01.25 в 18:31
Писателят Георги Костадинов.

БНР на 90: С радиото заспивам… Поетът, посветил стих на медията

В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..

публикувано на 23.01.25 в 09:58
Снимката е илюстративна

Арх. Арсения Христова: Бих искала българите да имат повече самочувствие

"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" ,  казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..

публикувано на 22.01.25 в 13:38

За ужаса от войната и за протокола по лечение на спасените от заложническата криза в ивицата Газа

Първите три заложнички от втората от началото на войната, обменна сделка между Хамас и Израел вече са на свобода . Те бяха разменени за палестински затворнички. Вертолет докара вече бившите, заложнички до площадката на покрива на болница Шиба - най модерната и оборудвана със съвременна техника в Израел . Още три болници посрещнаха освободени..

публикувано на 22.01.25 в 11:20

Пропаганда или снимката на деня? Разходка из радиоархивите…

Кой, ако не радиото, да ви направи свидетел на променящите съдбата на България събития. За 90 години се е случило много и много ефир е минал, с историята - такава, каквато е създавана от силните на деня. И ако след десетилетия някои биха нарекли ефира "плод на пропаганда", парадоксално – именно същите тези архиви след десетилетия остават като..

публикувано на 22.01.25 в 10:00

В търсене на бездомници - дежурството на един мобилен екип в София

В студените дни и нощи хората без дом имат възможност да бъдат настанени в кризисните центрове на Столичната община. При желание могат да останат в тях до 6 месеца. Три са кризисните центрове в София , с общ капацитет 570 места към днешна дата, като има възможност да бъдат открити още. Дежурството на един от мобилните екипи, които..

публикувано на 22.01.25 в 06:51
Йордан Колев

Йордан Колев: Дисциплината в пилотската кабина ми помогна да разбера живота по-различен начин

Има нещо много мистично в това да бъдеш между земята и небето – в полета, който носи усещане за свобода , за необятност и вдъхновение.  За връзката между небето и вдъхновението и как авиацията се преплита с изкуството на писането г оворим с Йордан Колев – писател и летец , чийто живот е изпълнен с истории от облаците.  " Нашата професия на..

публикувано на 21.01.25 в 11:48