На руско-украинските преговори в Истанбул тази седмица украинците обещаха, че няма да влизат в НАТО, но руснаците не се отказаха да искат Крим да бъде признат за руски, а Донецк и Луганск - за независими републики. В обръщението си от нощта на сряда срещу четвъртък украинският президент Володимир Зеленски предупреди, че руските сили се прегрупират, за да засилят натиска си върху украинските войски в Донбас и че „украинците ще се сражават за всеки метър от земята си“.
Без всестранна подкрепа на Запада Украйна губи тази война на изтощение и трябва да очакваме нова война след няколко години, каза Мошес в интервю за предаването „Преди всички“.
Г-н Мошес, аспирациите на Киев към членство в НАТО и възможността за разполагане на натовско оръжие на украинска територия, в съседство с Русия, бяха най-важните аргументи за Путин да нападне Украйна. Защо сега, когато самите руснаци констатират, че Украйна е напът да изпълни тези искания, излиза, че според Кремъл преговорите не са много обещаващи? Украинският неутралитет не е ли достатъчен на Путин?
„Неутралитет на Украйна не е достатъчен за Путин, защото Путин не иска неутрална Украйна. Официално той иска демилитаризирана Украйна, т.е. страна без армия, която винаги ще може да сплашва лесно. И защото Путин иска да унищожи Украйна като модерна демократична държава. Макар и да бе необвързана държава, преди войната Украйна развиваше военно сътрудничество със Запада и успя да изгради силна армия - сега вече виждаме това. Така че, ако на Киев бъде позволено да остане неутрален, но със сериозна способност да се отбранява, това ще означава, че руският план за отслабване на суверенната украинска държава ще бъде неприложим.“
На срещата в Истанбул украинската страна представи подробно предложенията си за гаранционен пакт, за недопускане на чужди военни бази на украинска територия, за отлагане на кримския въпрос с 15 години, за преки преговори между Зеленски и Путин относно Донбас. Искането за изтегляне на руските войски от завзетите територии като че ли остана на заден план. Михайло Подоляк засегна въпроса като условие за бъдещия референдум върху мирните условия. И все пак, склонни ли са украинските делегати да приемат временна окупация на част от земите си?
„Такова тълкуване е допустимо. Може би управляващите в Киев оценяват реалистично възможностите си, а именно че Украйна не разполага с ресурсите за успешна офанзива, с която да принуди руснаците да се върнат на позициите си отпреди нападението на 24 февруари. Може би Киев допуска негласно компромис.
Мисля, че Украйна тълкува сигналите от някои западни столици като желание да изпробват отново Минския механизъм - нещо като Минск III, с който конфликтът да бъде „замразен“ в полза на агресора Русия и за сметка на потърпевшата Украйна (както бе сторено с Минск II през 2015).
Трябва обаче да разберем, че без решение на териториалния въпрос няма да стигнем доникъде. Каквото и да приемат украинските преговарящи, то ще трябва да бъде демократично узаконено - било то чрез ратификация на бъдещия договор от украинския парламент, било то чрез референдум или чрез нови избори. За украинските лидери ще бъде много трудно да убедят народа си, че след всичките разрушения, след всичките страдания и жертви и след всичките бойни успехи на украинската армия ще е най-добре да се примири със загубата на една пета от земите си.“
Нидерландският премиер Марк Рюте заяви, че санкциите трябва да останат в сила, докато трае руската окупация на украински територии. Британският лидер Борис Джонсън каза нещо повече - санкциите трябва да бъдат засилени, докато руснаците не се оттеглят. Не би ли било по-логично, ако сега Москва обещава деескалация на бойните действия, макар и само в Северна Украйна, Западът да отговори реципрочно с намаляване на икономическия натиск?
„Първо трябва да отбележим, че деескалация няма. За деескалация не може да се говори, докато руската армия обстрелва брутално Чернигов. Киев остава повече или по-малко под обсада. Освен това Западът е нащрек, защото разбра, че трябва да се отнася с крайна подозрителност към Русия. В продължение на три месеца Москва твърдеше, че няма намерения да напада Украйна, и изведнъж всичко се промени и чухме от Кремъл, че нямали друг избор освен да предприемат тази т.нар. превантивна операция.
За да се стигне изобщо до някакви преговори за смекчаване на санкциите, ще трябва да видим доста по-мащабна деескалация от руска страна - организиране на хуманитарни коридори, оттегляне на войски и преди всичко прекратяване на безогледното бомбардиране на украинските градове. В момента не виждаме никаква основа за такива преговори.
Въпросът за отмяна на санкциите дори няма да бъде обсъждан. След 24 февруари вече живеем в нов свят. Твърде дълго Западът отстъпваше. След войната в Грузия (през 2008 г.) той можеше да избира между санкциите и принципа „всичко по старому“. Избра „всичко по старому“ и последва конфликт. След анексирането на Крим (през 2014 г.) Западът можеше да избира между диалога и конфронтацията. Избра дипломацията и ето че днес получи конфронтация. Западът се учи много бавно, но все пак се учи.
Освен това колкото по-дълго продължава войната, толкова повече компании ще напускат Русия и тези, които напуснат, няма да се върнат скоро. Така че, със или без санкциите, процесът на отслабване на икономическите връзки с Русия ще продължи. Кремъл може би още не е схванал този проблем, но трябва да го разбере.“
Киев настоява вместо членство в НАТО да получи международни гаранции за сигурността си, сходни на член 5-и от Северноатлантическия пакт, от петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН плюс още няколко държави като Турция, Полша и Израел. Дори ако приемем хипотетично, че Русия ще се съгласи с такава формула, ще позволи ли тя наистина траен мир в Украйна?
„С право отбелязвате, че това предложение е твърде хипотетично. Аз лично смятам, че то е напълно нереалистично. До днес чухме единствено Великобритания да изразява предпазливо готовност да участва в такъв пакт. Китай отказа, а това означава, че в пакта няма да участват всички постоянни членове на Съвета за сигурност и осъществяването му ще бъде много по-трудно.
Държавите от НАТО не желаят да помогнат на Украйна дори военно-технически. Европейските страни не предоставят на Киев перспектива за членство в Евросъюза. Западните посолства все още са в западния град Лвов. Този факт също е политически значим, защото Лвов от военна гледна не е много по-сигурен от Киев, но липсата на европейско представителство в столицата издава неверието на европейците, че Украйна ще издържи на руския натиск. Западните държави не желаят да се бият с Русия вкупом, като НАТО. Защо тогава отделни натовски държави ще искат да се бият сами, без НАТО, в хипотетична война с Русия? Не мога да разбера логиката на украинското предложение. Това ме кара да си мисля, че целият фундамент, на който се градят тези преговори, е компрометиран.“
Ако, както казвате, украинските предложения за мира са нереалистични, има ли някакъв друг, по-реалистичен план?
„В Европа се води война. Обикновено войните завършват или когато един от воюващите загуби и капитулира, или когато и двете страни осъзнаят, че не могат да спечелят борбата на изтощение и потърсят компромис. В момента сме в ситуация, при която Украйна не може да си позволи много компромиси, защото е застрашена екзистенциално. Ако се предаде, Украйна няма да я има повече. Русия пък все още си мисли, че ще победи. Затова засилва бомбардировките, вместо да ги отслаби. Не сме стигнали до етапа, в който ще можем адекватно да говорим за постижим и траен мир.
Парадоксалното в момента е, че времето работи както срещу Русия - защото тя губи икономически и има явни проблеми с вземането на решения с военен характер, така и срещу Украйна. Дори още повече срещу Украйна, защото тя губи икономиката си, губи убити, губи бежанците, много от които няма да се завърнат в родината си.
Един траен мир трябва да бъде основан на истински компромис, който обаче ще се опира повече на украинските, отколкото на руските условия. Защото иначе ще трябва да очакваме още една война след няколко години и Русия няма да повтори грешките си. Един бъдещ мир трябва да почива и на желанието на Запада да наложи условията на този мирен договор, да гарантира на Украйна всякаква подкрепа - икономическа, военна, техническа, дипломатическа и морална подкрепа. Не виждаме нито един от тези компоненти. Затова не очаквам много от настоящите преговори.“
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Малко преди 9 ч. хеликоптер на Военновъздушните сили започна облитане на района на инцидента в Елин Пелин. Така наречените бронирани военни машини "котки" също влизат в периметъра, вероятно за да направят пореден опит да огледат ситуацията. По-рано през деня стана ясно, че това не се е случило 2 пъти в изминалите часове след старта на инцидента...
1679 са извършените домови кражби на територията на цялата страна за първите 6 месеца на тази година . Това обяви пред БНР Росен Белишки от Главна дирекция "Национална полиция". За сравнение той посочи, че за същия период на миналата година те са били 2018. " Имаме намаление на регистрираните престъпления с 16% , което е около 340 случая..
Нямаме правомощия да извършваме проверки на територия на друга държава , заяви пред БНР Димитър Маджаров от Дирекция "Трудова мобилност" в Главната инспекция по труда. "В случай, че българите сключат договор директно с работодател в чуждата държава, правомощията на Инспекцията по труда са ограничени единствено до подаване на сигнали до..
Въпреки сериозните проблеми, които българското земеделие има с липсата на напояване, години наред държавата насочва към южните ни съседки Гърция и Турция повече вода, отколкото е договорено в междудържавните спогодби, защото страната ни не може да използва наличната вода в реките и язовирите. Това каза пред БНР председателят на Асоциацията..
Пожарът беше овладян благодарение на младите воденци, на земеделските производители, на доброволците . Това заяви пред БНР фотографът Иван-Александър Кютев - жител на село Воден и създател на групата "Остави се да бъдеш Воден", която набира средства за пострадалите. Той започна разказа си преди 3 дни във Фейсбук така: "През 2020 г. бях..
Пресилено е да се каже, че е провал начинът, по който държавата се справи с пожарите на някои места, но действително не можаха да се справят както трябва . Това е мнението на Атанас Кръстанов - специалист по природни и индустриални бедствия. Всяка година се повтарят абсолютно едни и същи неща , подчерта той пред БНР и заяви категорично, че..
"Няма как да не се съглася, че политическата система в този ѝ вид е в много тежка криза. Явно се вижда как кабинетът на Главчев оказва много сериозна подкрепа на Делян Пеевски през министрите, които очевидно са негови в този кабинет и които Главчев отказва да смени. Можем да подозираме, че тази подкрепа се гради върху компромати, които Пеевски има..
"Убеден съм, че инцидентът е следствие на някаква случайност, непреодолима сила, форсмажор - нещо се е случило, което не е нормално. Не вярвам това да е..
Конституционният съд взе правилното решение и отмени една значителна част от направените промени. Справиха се по един много сложен въпрос,..
Ако се прави обединение на лявото, то трябва да е качествено ново. Корнелия Нинова си представяше лявото като Варшавския договор – БСП в ролята..
Ясно