Три години – от 2017 до 2019, следих оперния фестивал „Барток плюс“ в унгарския град Мишколц, където всеки път се представяха съвременни оперни творби, отличени на международния конкурс „Ключ към бъдещето“. Мисията на конкурса беше да се начертае пътя, по който в днешно време могат да се създават слушаеми и привлекателни за публиката оперни творби. Съвременните опери, които слушах и гледах на сцената на театъра в Мишколц, бяха в обхвата от поп и рок опера до „работа по модел“ на големите класически композитори отпреди втората половина на ХХ век.
В областта на неслушаемата или трудно слушаемата съвременна оперна музика, след студентските години в Музикалната академия съм гледала немного творби у нас и извън България, на живо и в кино/интернет прожекции. С този багаж от познания и опит тръгнах към залата на Софийската национална опера за спектакъла на операта „Чичовци“ от Лазар Николов по едноименната повест на Иван Вазов. Нека да направя уточнението, че тя също влиза в границите на съвременната музика – от втората половина на ХХ век насам, очертани от музикознанието.
В тази продукция най-голямото постижение е на постановъчния екип и затова искам да го откроя, въпреки че се състои в създаването на хомогенен цялостен продукт. Резултатът е привлекателен за публиката съвременен оперен спектакъл, за какъвто говорих по-горе. Либретото на Лазар Николов по драматизацията на Методи Андонов на повестта на класика на българската литература Иван Вазов е интелигентно допълнено от „Текст на съвременника“, създаден от един от най-големите български писатели на нашето време със световна известност – Георги Господинов. Този текст обгръща по най-добрия начин либретото, насочва публиката към паралелите между оригиналната епоха и съвременноста. Без назидателност или поучаване, а съвсем естествено води зрителя, поддържа интереса му през цялото време и провокира размисъл. Така старият вазов текст е като инкрустирана скъпоценност в едно съвременно либрето, отправящо поглед назад към миналото.
Същото се отнася и за времето на действието и визуалната страна на спектакъла. В началото режисьорът акад. Карталов пренася действието във футуристична клиника, където се запознаваме с героите и през техните изявления, клюки и насмешки в един театър на абсурда – с оригиналното действие. В много оперни продукции подобно пренасяне във времето изглежда самоцелно и нелепо, но тук е майсторски направено и аз го възприемам не като дисонанс с вазовия текст, а като съзвучно с музиката на Лазар Николов и пресътвореното либрето на Лазар Николов и Георги Господинов. Отново екипната работа на акад. Карталов и художниците на декорите – Свен Йонке, костюмите – Станка Вауда, осветлението – Иван Лушичич Лиик, и мултимедията – ELEKTRICK.ME, е забележителна, сякаш всички елементи са създадени от една и съща творческа сила! Действието е изключително динамично, бих го определила като кинематографично, а за това възприятие значително допринасят декорите, които сякаш те пренасят на снимачната площадка, където се прибавят осветлението и мултимедията и филмът започва. И във визуалната част, както и в текста, умело е дозирано съвременното и оригиналното за епохата на Чичовците. Тук свързващото са добавените щрихи на големия български график и карикатурист Борис Димовски в оформлението на спектакъла.
Както често повтаряме и звучи като клише, най-важно е как певците артисти ще пресъздадат оперната творба, дали те са убедени в замисъла на една продукция и съответно дали ще успеят да убедят и публиката. В „Чичовците“ на Софийската национална опера имах усещането, че всички певци артисти, както и хора и оркестъра, са приели като свой този проект, въпреки предварителните притеснения, че това е трудноизпълнима и труднослушаема музика. Без да правя опит за музикален анализ, в основата на музикалната тъкан на Лазар Николов стои сонорно-алеаторната техника, т.е. впечатлението е за напевна рецитация върху звукови съчетания, в които ухото не различава отделните елементи на структурата така, както при класическата хармония. След като два часа такова звучене не ми натежаха, нито ми досадиха по някакъв начин, значи и музикалният постановчик маестро Жорж Димитров и неговите сътрудници са си свършили много добре работата.
И накрая, макар и вазовите послания за манталитета на българина да оставят горчив вкус, спектакълът на „Чичовци“ на Софийската национална опера остава в съзнанието ми като заслужаващо най-висока оценка постижение.
Световноизвестният ни цигулар Васко Василев и солисти от оркестъра на Кралската опера "Ковънт гардън" ще изнесат класически акустичен концерт на 26 май в зала "Густав Ефел" на Айфеловата кула. Музиканти от 5 националности – французойка, японка, австрийка, англичанин и българин ще се срещнат на сцената, за да отбележат заедно един от..
Този петък, 17 май, в зала „България“ пред Симфоничния оркестър на БНР ще застане диригентът Гергей Мадараш – гост от Унгария, който в момента е музикален директор на Кралската филхармония в Лиеж, Белгия. Програмата на концерта неслучайно е наречена „Контрасти“ – на първо място, това е заглавието на пиесата, с която ще бъде отбелязана..
От 12 до 15 май 2024 г. представители на Българската фестивална асоциация (БФА) участваха в Годишната среща на фестивалите на изкуствата, организирана от Европейската фестивална асоциация (ЕФА) на остров Узедом. От 12 години БФА е колективен член на най-старото фестивално обединение в Европа с повече от 70-годишна история. В конференцията се..
Световноизвестна оперна певица, продуцент и посланик на УНИЦЕФ, Соня Йончева добавя още едно амплоа в биографията си - на издател. На 24 май - Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, в разпространителската мрежа ще се появи списание “Български артист“. “Искам да издигна..
Камерният ансамбъл "Софийски солисти" и неговият диригент Константин Добройков ни канят на концерт в зала "България" на 15 май от 19:00 ч. Към тях ще се присъедини виолончелистът Александър Димитров, който от години живее и работи в Германия. Заедно музикантите ще представят произведения от Марен Маре, Игор Стравински и Петерис Васкс. Александър..
С тържествен концерт и с юбилейна конференция се бъде отбелязана 30-та годишнина от създаването на специалност "Музика" в СУ. Събитието се организира от Факултета по науки за образованието и изкуствата. Проф. Адриан Георгиев, зам.-декан на факултета, обясни пред БНР, че за 30 години там вече има над 3000 завършили възпитаници. "Това са..
"Сурова красота" - така се нарича самостоятелната изложба на художничката Константина Колева, която тя представя в музей "Борис Христов" в София. Един оригинален творчески подход към образа и материала. "Сурова красота" - озаглавена е така, защото е посветена на индивидуалността и автентичността, която всеки носи в себе си. Тези..
Клиниката по токсикология към Университетската болница "Д-р Георги Странски" в Плевен е единственото специализирано лечебно заведение за лечение на..
На новите управляващи в Република Северна Македония (РСМ) предстои тежък сблъсък с реалностите в Европейския съюз (ЕС) . Това каза пред БНР..
Покушението над словашкия премиер Роберт Фицо има политически мотив . Това мнение изказа пред БНР Милен Керемедчиев – бивш заместник-министър на..