Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Сайтът, който събра и подреди българските графити

Всички снимки в материала и галерията са на сайта Photo Graffs. Заглавната фотография е от Добрич.

Графитите са нетрайно изкуство. Нелегалното им начало е ключова тяхна характеристика, но често обрича емблематични за арт-формата изпълнения да бъдат ексклузивно преживяване за ималите късмет да ги видят преди стените да бъдат боядисани, разрушени или "минати" от друг артист. Въпреки временния им характер, градските графити в София, и като цяло в България, все повече се разбират не само като вандализъм, а като важна част от средата. С всичките си артисти и стилове, враждите помежду им и самия начин на живот, съпътстващ графити-рисуването, у нас то вече е едновременно маргинална форма на изразяване, галериен артефакт и туристическа атракция.

Поради споменатата нетрайност, част от графити-изкуството винаги е било неговото заснемане. Самото то може да е хоби, времепоглъщащо и интересно, колкото самото рисуване. Документирането на парчето е важно колкото самото него, но животът на тези ценни фотографии най-често е разхвърлян между профилите на артистите в различни платформи, лимитирани списания и фотокниги. Графитите са за всички. Заради това и са важни проекти като този, който ви представяме тук. Photo-Graffs.com се представи на света в края на 2021, но е плод на 10-годишна работа. Сайтът предлага хиляди фотографии на български и чуждестранни графити, подредени по имена (тагове) и местоположение. Освен да покажем част от снимките му, имахме възможност и да разговаряме с автора на сайта, който е анонимен също както повечето от художниците.  


AKES

Представи с няколко думи сайта и идеята си за него?

Идеята му е да обединява българската графити сцена. Да е визуален архив с много снимков материал на различни райтъри и местата, където са рисували. Всичко тръгна от идеята да се заснемат всички графити във Варна и впоследствие всички графити в страната. Това е непрестанен процес, защото хората си рисуват постоянно.

Кога лично на теб започнаха да ти правят впечатление графитите по стените на Варна и защо?

В гимназията. Във Варна има графити от много време. Много хора рисуват цветно и интересно. Снимането започна в университетските години. Оказа се, че с един приятел споделяме интерес към сцената. Тръгнахме просто да си правим разходки в града по места, където знаем, че има някакви парчета. Тук да отидем, там да отидем, съответно и да заснемем. Появи се идеята и за архив на цялата варненска сцена. Преди десетина години обходихме целия град. Оттогава досега се снима при всяка една възможност. В един момент се преместих в София, където изобилието от графити е още по-голямо. Архивът е натрупан основно във Варна и София, но и от всяко друго място, където пътувам и имам възможност да направя такива снимки.


ФАРС

Какво отличава варненската сцена за теб? Какви артисти правят впечатление в града ви?

Доста се отличават през годините ФАРС, стари крюта като CNW, ATR и техните членове – навсякъде, където намериш тяхно парче, емоцията е приятна. NO JOB, HOOLICAN (a.k.a.Жабата), да почива в мир.

Като цяло изпитвам удоволствие да се разхождам в градска среда, особено в родния ми град. Обичам да обикалям скатани кътчета, където е възможно никой да не е стъпвал от месеци или години. Като изскочи нещо на такова място, кефът е пълен. Нямам някакви фаворити, наслаждавам се на всякакви парчета.

Има ли някое място, конкретно във Варна, което ти е по-специално?

Интересно беше, когато двамата с авера влизахме в старата лудница в града. Изоставена сграда, влизахме през една тоалетна, пълен филм. Там имаше много интересни неща. Другото, за което се сещам е изоставеният завод „Владислав Ханчев“(„Сава Ганчев“ – объркал съм се) – там изскочиха много стари и яки парчета на хора от NLS, ATR, STEREO (б.а. STEREO е част от ATR), DME – невероятни неща.


STEREO

Имал ли си желание да се включиш в рисуването или винаги си бил по-скоро наблюдател?

Като бях в гимназията съм излизал няколко пъти, но не ми се получаваха нещата както исках и реших, че няма смисъл да се занимавам. Остана си обаче интересът към графитите и хип-хоп културата.

Значи във Варна стана градски изследовател, търсещ графити по всякакви места, включително изоставени сгради. Как продължиха после нещата в София?

Пак в изоставени сгради, строежи, канали – обиколил съм почти всички канали в града. Най-опасното място, за което се сещам е на Околовръстното. Там има няколко парчета на стени, които изискваха да пресичам и тичам през шосето. Малко безразсъдно, но се отървах жив и здрав.

За нетренираното ухо сигурно звучи странно някой да влиза в изоставени сгради, да пресича многолентови пътища и като цяло да си застрашава здравето, за да заснеме рисунки по стените. Ти как се обясняваш тръпката от това?

Всичко идва от желанието ми тези парчета да влязат в архива. Не съм правил някакви абсолютно безразсъдни неща. Ако някъде не успявам да стигна, го оставям. Но си е положителна тръпка. Мисля, че му викат urban exploring. Възприемам го за себе си като да си свърша работата, да си видя графитите.


Замислял ли си се защо за теб е толкова ценно графити изкуството? То по начало е нетрайно, защото няма обществен консенсус, че в нелегалната му форма е нещо, което трябва да се пази.

Може буквално днес да се появи нещо, което утре да го няма. От тази гледна точка е ясно защо е ценно да има архив. От друга страна, хип-хоп културата ме е формирала като начин на мислене и интереси. Виждам я като нещо ценно за градската среда. Като начин обикновеният човек да си промени средата да я направи по-красива и шарена. Отделно от това е чесането на егото чрез това името ти да го има навсякъде. Всеки райтър си има мотиви. Аз самия го смятам за изкуство и то има своето място изобщо в човешката култура.

Поглеждайки към графитите като част от масовата култура, харесваш ли големите легални проекти на артисти като Насимо, 140 IDEAS, участниците в Sofia Graffiti Festival и други – фрески и комбинации от парчета върху цели стени на блокове, училища и т.н.?

Като външен наблюдател не правя разлика в смисъл на „това ми харесва, а другото не“, когато говорим за легални и нелегални графити. Гледам какъв е стилът, какво е изобразил, каква работа е свършил и т.н.


STER

Кои са ти любимите стилове и артисти?

Кефя се на характери, wildstyle, изчистени throw-up-и. Харесват ми артисти с разнообразен стил. Има вариант да си разучиш двете бомби и два-три throw-up-a и да ги правиш навсякъде. Другият е да разнообразяваш – ХРОМЕ е много добър пример за това, също и STER (RIP), във Варна пример за това е МISH, който вече не е много активен, NOIZ, ФАРС прави разнообразни неща.

Доскоро не присъствах в Instagram, където освен моята страница има и други профили, които публикуват много интересни снимки от българската сцена, като Bulgarian Graffiti Store, където има по-стари парчета. Има страхотен архив от Русе, Търговище, стари неща на ND2ND.

Тук да кажа – ако някой има желание да споделя собствени архиви с Photo-Graffs, може да се свърже с мен и ще бъдат качени. Надявам се платформата да стане една българска графити галерия, но съм сам човек и няма как физически да покрия цялата страна. Колкото и да е малка, тя е бъкана с графити.


Освен като количество, как си представяш развитието на сайта?

Просто разширяване на архива. В момента сайтът представлява първоначалната идея, която имахме преди 10 години, когато започнахме да снимаме. Тя беше за изчистена галерия, с възможност за сортиране по места и по таговете на крютата и артистите. Избираш си таг и виждаш какво налично има от този артист в галерията. Или място в страната. Без коментари и утежнения. Просто галерия със снимки.

Освен от България, вече си включил снимки на графити и от чуждестранни градове, в които си бил. Коя графити дестинация би препоръчал на по-незапознатите?

Валенсия. Там няма празни стени и са все добри неща. Много е цветен градът и е много приятно човек да се разхожда в него. Друг град с доста сериозна сцена е Виена. Най-малкото заради Donaukanal – там е от-до.

Интервюто може да чуете в прикачения звуков файл. Още много снимки на графити можете да видите в самия Photo-Graffs, също и във Facebook профила на сайта. Разговори като този се съдържат и в подкаста на "Изотопия", който можете да последвате в Spotify.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Спомен за старите гайдари и учители в НУФИ "Широка лъка''

Предаването "Пътувай с "Хоризонт" ни връща към спомена за старите гайдари и магията на тяхното изкуство. Дафо Трендафилов, Михал Калфов, Манол Ташков са изпълнители от Гела, които поставят начало на гайдарското надсвирване. Те са и първите учители в музикалното училище в Широка лъка по каба гайда, разказа Щильон Неделчев, който преподава..

публикувано на 05.08.24 в 18:06

"Каста дива" - едно предаване, което прави живота по-хубав

В деветото издание от летния сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“:  20.05-21.00 ч.: - Коментар на водещата: отзвук от церемонията-спектакъл при откриването на Олимпийските игри в Париж и от първия спектакъл на музикалната поема “Рилският пустинник“ по музика на отец Кирил Попов на..

обновено на 05.08.24 в 15:47
Марина Великова

Изложбата "Ледовете на Антарктика" на Марина Великова ще бъде представена във Варна

Изложбата "Ледовете на Антарктика" на Марина Великова ще бъде представена във Варна.  За мен е предизвикателство, но и голяма радост, обясни Великова в предаването "Преди всички". "Това представяне е в рамките на празненствата по случай три години от влизането на научно-изследавателския кораб „Св. св. Кирил и Методий“ във Висшето..

публикувано на 02.08.24 в 14:57

Михаела Аройо представя хората от Бесарабия, които сънуват на български

Галерия "Синтезис" представя изложбата "Сънувам на български" на младата документална фотографка Михаела Аройо. Това е първото цялостно представяне на дългосрочния й фотографски проект, посветен на бесарабските българи в Молдова и Украйна. През 2023 г. той е финалист за наградата на Magnum Foundation Inge Morath. Изложбата може да бъде посетена до..

публикувано на 02.08.24 в 13:24
 Константин Илиевски

Маестро Константин Илиевски представя новия сезон на Радиооркестъра

Константин Илиевски започва своя втори сезон като главен диригент на Симфоничния оркестър на Българското национално радио. След успешния и вълнуващ изминал концертен и звукозаписен сезон предстои новият 2024/2025, който се очаква да е предизвикателен и амбициозен. Той ще бъде открит на 27 септември с концерт в зала "България" от 19.00 часа..

публикувано на 02.08.24 в 12:33

Интервю с китара, не само с китарист? Възможно, ако е китарата на Ангел Демирев

Сред останалите вдъхновения на Демирев, за да свири "бамбашка" , както сам казва преди десет години, е Джон Маклафлин . Джон Маклафлин, "Snarky Puppy" и Илхан Ерсахин - в 11-ия фестивал "A to JazZ" " Като бях малък, мечтаех, всеки тон, който слушах, беше безкрайно съзерцание. Неговата музика ме докосва..

публикувано на 01.08.24 в 13:40

Започва шестото издание на фестивала "Неотъпкана пътека"

Шестото издание на фестивала за камерна музика "Неотъпкана пътека" ще се проведе от 1 до 4 август . То събира музиканти от България и САЩ, които изпълняват обичани, а също и малко познати, и съвсем нови произведения.  Първият концерт е в четвъртък, 1 август, в Културния дом на Гоце Делчев от 19.00 ч . с произведения от Йохан Себастиан Бах,..

публикувано на 01.08.24 в 12:28