Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Руската армия не е в състояние да подчини цяла Украйна"

Проф. Герхард Мангот: Русия и Украйна се намират на най-непримиримите позиции от началото на войната

"Москва вижда пропукването в ЕС"

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Четвърт година Русия води война срещу Украйна. Очакваното завземане на двата града близнаци Северодонецк и Лисичанск бележи нов етап на войната. Достатъчно ли ще му е на Путин да завладее Донбас?

"Луганска област е почти напълно превзета. Бойните действия се прехвърлят към Донецка област, която Путин също иска да "освободи". Мисля, че след като завземе и тази територия, скоро няма да подеме нова офанзива, защото битката за Донбас коства много на руската армия - и жива сила, и бойна техника. Руските сили ще се концентрират върху запазването на завзетата територия. За Путин това е достатъчно добър военен успех, за да сложи точка", казва проф. Герхард Мангот, един най-търсените анализатори в момента.

Но дали Западът и Украйна ще приемат такъв развой на събитията?

Не. Дори Франция, Германия и Италия, които призовават към компромис, не се и опитват да принудят Украйна да се откаже от териториите, които руската армия в момента е превзела. Техният призив е Украйна да се откаже от територии, които е загубила преди години, т.е. Крим и част от Донбас.

Това не означава, че който и да е по света може да бъде доволен от такъв компромис. Още повече че други държави като Великобритания, Полша и балтийските републики са по-крайни - те настояват за възстановяването на цялата територия на Украйна.

Възможно ли е в обозримо бъдеще да бъдат възобновени преговорите между Русия и Украйна?

Не. В момента двете страни в конфликта се намират на най-непримиримите позиции от началото на войната. И Русия, и Украйна смятат, че могат да постигнат победа на бойното поле. И докато вярват в това, няма да седнат на масата за преговори.

По всичко личи, че двете признати само от Русия "народни републики" ще бъдат интегрирани в Руската федерация, както и Херсонска област и Запорожието, които са под руски контрол. За разлика от 2014 година, сега вече става дума за запазването на завладяна територия.

Това е нова схема, така ли?

Така мисля. В момента Русия се опитва да завладее територията на двете "народни републики" в Донбас, макар вече да ги е признала. А в Москва се чуват все повече гласове, тези две републики също да се превърнат в субекти на Руската федерация.

Разбира се, там ще се проведат референдуми, за да изглежда така, сякаш хората наистина искат да се присъединят към Русия. Но как се гласува с пистолет, опрян в главата? Естествено, че мнозинството ще е за Владимир Путин и доброволното анексиране. Това е фарс.

Дмитрий Песков, говорителят на Кремъл, изрази увереност, че хората там ще вземат "най-доброто" решение.

Да, то ще им бъде подсказано от Кремъл.

Какви геополитически цели преследва Путин? Нов европейски ред? И как изглежда ЕС в очите му, след като два месеца Европа преговаря за налагане на петролно ембарго?

Москва вижда това пропукване. Близо два месеца отне на ЕС приемането на шестия пакет санкции, който буксува дни наред заради Унгария.

Москва не само вижда пукнатините, но и иска да използва тази слабост на европейците. Колкото по-дълго продължава войната, толкова по-изтормозени са европейските граждани. А това неминуемо води до задълбочаване на различията.

Мога да си представя, че Путин ще обяви едностранно примирие, след като завладее окончателно Донбас. И тогава обаче на Запад ще чуете много различни мнения за това, как да реагираме. Да увеличим ли военната помощ за Украйна, за да се опита да си върне територии, или да призовем Киев да преговаря?

А обявените през декември геополитическите цели остават ли в сила?

Руската армия не е в състояние да подчини цяла Украйна. Така че при всички положения някаква част от държавата ще продължи да съществува, на която Путин ще се опита да наложи неутралитет. Целта му всъщност ще бъде да не позволи на Запада да възстанови Украйна и да я приеме в НАТО. Точно това всъщност е крайната, голямата цел на Путин.

Путин ще продължи да настоява за променен европейски ред, но не виждам Русия да има силите да се наложи. Очаквам да настъпи ледена епоха между Запада и Русия, която ще продължи, докато Путин е на власт.

снимка: ЕПА/БГНЕС
Вие познавате Русия и руската политика много добре. Само Путин ли според Вас е обладан от имперска грандомания?

Не е само Путин. Цялото му обкръжение е с такива убеждения. В правителството и сред военните има много привърженици на грандоманските възгледи на Путин. Дори бих казал, че някои от тях са още по-радикални, като например олигархът Юрий Ковалчук, който от години е много близък с Путин, или Николай Патрушев, секретарят на Съвет за сигурност. Те имат още по-големи имперски амбиции.

Затова смятам, че е погрешно и илюзорно да се очаква, че ако Путин изчезне, по какъвто и да е начин, в Москва ще се установи демократично управление.

Застрашени ли са други съседни държави?

В момента не. Беларус на практика е окупирана държава под руски контрол. Предполагам, че скоро ще се появи и дълго време отказваната от Лукашенко руска военна база. Ако Путин се задържи на власт или в Кремъл влезе негов съмишленик, виждам опасност за Северен Казахстан, където има компактно руско малцинство.

Защо на Путин все му излизат картите, ако мога така да се изразя? С петролните и газовите доставки успява да притисне Европа в ъгъла, да изнудва с износа на зърно. Отдавна кибератаките, разпространението на фалшиви новини и пропагандата създават проблеми. Сякаш Русия действа по отдавна разработен план.

Решението за нахлуване в Украйна не е взето спонтанно и без подготовка. Напротив, войната винаги е била възможен сценарий за Кремъл, ако не успее да подчини Украйна по друг начин.

Русия е световна сила, която притежава ядрено оръжие и суровини. Това е мощен лост за упражняване на натиск и Путин го използва, без да се замисли. Той блокира износа не само на украинското жито, но дори е готов Русия да спре износа на жито, за да предизвика световна продоволствена криза и висока инфлация, които от своя страна бързо могат да доведат до социални протести и политическа нестабилност.

Западът има още едно оръжие - газовото ембарго, което ще се отрази пагубно на Русия. Но то ще има негативни последици и за много европейски държави.

Западът има и други лостове за натиск, но с дългосрочно влияние. И това са санкциите. Те ще върнат Русия години назад в технологичното развитие, икономическият ръст ще е негативен, продоволствието ще пострада, а и армията няма да разполага в модерно въоръжение. Но всичко това ще отнеме много време.

Една огромна като територия и силно отслабена Русия в съседство едва ли е в интерес на Европа.

Така е. Европа няма интерес от икономически отслабена и политически нестабилна Русия. Русия е ядрена сила и разполага с най-големия брой ядрени глави в света. Политическата нестабилност може да доведе до териториален разпад, а това води до още по-голяма несигурност.

ЕС и Западът като цяло рано или късно ще трябва да изработи стратегия за отношенията с Русия. Но това може да почака. Сега трябва да се направи всичко възможно, с помощта на санкциите, за да спре войната.

снимка: ЕПА/БГНЕС

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Кипър започна кампания срещу прекомерната употреба на антибиотици

Кипър е в челото на страните от ЕС с най-високо потребление на антибиотици и нива на антимикробна резистентност. В навечерието на отбелязвания днес Европейски ден за информираност относно антибиотиците, здравното министерство стартира кампания, насърчаваща отговорното и рационално използване на тези лекарства. Всеки втори кипърец приема антибиотици..

публикувано на 18.11.24 в 01:31
Киър Стармър

Британският премиер: "Нямам планове да говоря с Путин"

„Нямам планове да говоря с Владимир Путин“, заяви британският приемер Киър Стармър след критиките, които отправи украинският президент Володимир Зеленски към германския канцлер Олаф Шолц.  Британският премиер заяви това на път за Рио де Жанейро за срещата на Г-20. Той бе запитан от журналисти на борда да коментира решението на Шолц да говори с Путин...

публикувано на 18.11.24 в 00:48
Френският президент Еманюел Макрон.

Владимир Путин "не иска мир и не е готов за преговори", каза Еманюел Макрон

Днешните масирани удари по Украйна показаха, че руският президент Владимир Путин "не иска мир и не е готов за преговори", смята държавният глава на Франция Еманюел Макрон. Той отказа да коментира решението на германския канцлер Олаф Шолц да телефонира на Путин като се ограничи само с думите, че поддръжниците на Киев "трябва да останат единни" и да..

публикувано на 17.11.24 в 21:58
Арх.Здравко Здравков.

Арх. Здравков за инцидента в София, при който загина човек: В сглобяемо стоманобетонно хале е извършен незаконен ремонт

При първоначалния оглед се установи, че в сглобяемо стоманобетонно хале е извършен незаконен ремонт – премахване на зидове. Това каза пред журналисти арх. Здравко Здравков, директор на Дирекцията за национален строителен контрол - София, пред промишлената сграда в района на летището в София,  в която един човек загина, а  други двама бяха тежко..

публикувано на 17.11.24 в 21:45

Референдумът в община Казанлък за паметника на Бузлуджа се провали

Референдумът в община Казанлък относно евентуалното прехвърляне на паметника на Бузлуджа в собственост на общината се провали, поради ниска избирателна активност. Референдум в Казанлък за съдбата на паметника на връх Бузлуджа Малко над 15% е активността на референдума в Казанлък към 16 ч. В приключилото в 20:00 часа гласуване са участвали..

публикувано на 17.11.24 в 21:25
Джо Байдън

"Ню Йорк Таймс": Байдън е дал съгласие Украйна да използва американски далекобойни ракети за удари в Русия

Президентът на САЩ Джо Байдън е дал съгласието си Украйна да използва американски далекобойни ракети за удари срещу военни обекти в Русия, съобщи вестник "Ню Йорк Таймс". По-късно източник от американската администрация е потвърдил за АФП, че президентът Джо Байдън е дал съгласието си. До момента няма официално потвърждение от Белия дом на..

публикувано на 17.11.24 в 21:00
Палестинци се молят пред покритите тела на хора, убити при израелски въздушен удар в Дейр ал Балах, в централната част на Ивицата Газа, 17 ноември 2024 г.

Над 30 души загинаха, а десетки други са под развалините на жилищна сграда в Бейт Лахия, срината от израелски удар

Повече от 30 души загинаха, а други десетки са затрупани под развалините на жилищна сграда в палестинския град Бейт Лахия, която бе срината в резултат на израелски въздушен удар, предаде  АФП. От местната служба за гражданска защита съобщиха за жени и деца сред жертвите. Израелските военни твърдят, че са нанесли удари по "терористични" обекти...

публикувано на 17.11.24 в 20:41