Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Почитаме паметта и делото на Свети Паисий Хилендарски

Паисий Хилендарски – стенопис от храма Св. Троица в Банско
Снимка: Иво Иванов

На 19 юни почитаме паметта и делото на Свети Паисий Хилендарски, от чието рождение се навършват 300 години, а написаната от него „малка историйца“ за прослава на великото българско царство става на 260 лета. Тези годишнини наситиха календара от събития, посветени на родоначалника на Българското Възраждане, а кулминацията на честванията е днес в Банско, където се очаква и президентът на България Румен Радев.

Още в ранни зори камбаните на кулата в Банско възвестиха празничност, а в църквата „Света Троица“ започна утринното богослужение. В църковните песнопения се сляха гласовете на митрополити, епископи, свещеници и монаси от Зографския манастир.

Само на трийсетина метра от храма, в расо от гранит, с книга и перо в ръка, крачи той, отец Паисий, както го наричат банскалии. А в трета посока, пак на един хвърлей място, сгушен сякаш в своята смиреност и отдаденост на Бог и народ, леко е открехнал портата Духовно-историческият комплекс, в който е пренесена и съградена с прецизна достоверност килията на хилендарския монах, където е започнал да пише малката историйца на великото българско царство.

Преписвана, четена, разказвана от десетки поколения, тя се превръща в светиня на България.

Затова всяко събитие, свързано с Паисий, продължава да вълнува и да излъчва светлина. За банскалии Свети Паисий е и нещо много лично, споделя кметът Иван Кадев:

"Аз съм развълнуван и уверявам и такива са чувствата и на всички мои съграждани заради честването на светите годишнини  на Паисий Хилендарски - 300 годишнина от рождението на първопроходеца на българското Възраждане и 260 години от написването на най-важната книга - "История славянобългарска". Българската православна църква преди 60 години го канонизира като светец така, както го чувства и тачи цели български народ, не само, защото е обявен за светия, а защото е свято неговото дело, така го възприемаме, почитаме и славим ние в Банско. Особено вълнуващи бяха двете научни конференции, посветени на живота и делото на Паисий. А председателят на БАН, академик Юлиян Ревалски сравни научната отдаденост с тази на монасите и за първи път нямаше разногласия за родното място на светеца:

"Историците са обединени около идеята, че тук му е родното място - в Банско. Знаем, че Банско винаги е бил център на будители на българщината. Надявам се, че ние от позицията, на която сме допринасяме за обогатяването на българския народ, за неговото развитие и в някакъв смисъл учените приличат на монасите. Ние често се шегуваме, че както винаги е е имало монаси, така винаги ще има и учени, защото човек, за да стане учен той се посвещава на една кауза".

Отдалечеността във времето, скромността в битието и величието на делото му винаги ще ни карат да преоткриваме Свети Паисий.

Неврокопският митрополит Свети Серафим допълни:

"Още изследваме свети Паисий Хилендарски, защото това дело, което той  е направил с тази малка книжка живее от поколение на поколение и всяко поколение актуализира за себе си посланията на "История славянобългарска"  - да обича народа си, отечеството си, езика си вярата, да ценим това, което Бог ни дава".

Повече можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Радостина Билярска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

В София врати ще отвори къщата - музей на Райна Княгиня

Къщата, в която е живяла Райна Княгиня в София вече е готова да бъде музей. Това стана ясно още през 2023 година. Тогава кмет на София беше Йорданка Фандъкова, която следеше строителните работи на сградата.  „Възстановяваме къщата, в която е живяла Райна Княгиня, заедно със запазените автентични предмети. Тя се намира на ул. „Софроний Врачански“..

публикувано на 26.01.25 в 06:42
Славян Йоргакиев

Несъкрушимата сила на бащината любов в романа на Славян Йоргакиев

Един баща като всички други преживява ужасна драма в романа на бележития белетрист Славян Йоргакиев "Моето дете - моята съдба". Детето му е отвлечено за миг, докато той продава картини. Гледа го той, тъй като майката ги е изоставила. момиченцето е на 4 годинки, много красиво и любимката на баща си. И таткото, главен герой на романа, започва да я..

публикувано на 26.01.25 в 06:07
Влади Симеонов

90 г. БНР: Спомен за Влади Симеонов, един от създателите на Радиооркестъра

В рубриката "Български съкровища" на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" имаме повод да си спомним с благодарност за диригента Влади Симеонов, оставил светла диря в музикалната ни история и в биографиите на няколко музикални състава, сред които и Симфоничния оркестър на БНР.  На 25 януари ще отпразнуваме 90-годишнината от създаването на..

публикувано на 24.01.25 в 18:36
Росица Баталова - Музикант на годината 2005

Спомен за Росица Баталова

На 19 януари се навършиха 10 години, откакто този свят напусна голямата българска диригентка Росица Баталова. Свързваме името й предимно с десетилетната й работа в Държавния музикален театър "Стефан Македонски", както и със създадения от нея Дамски камерен оркестър "София". Тя беше диригент с авторитет, спечелен с безупречната ѝ подготовка, висок..

публикувано на 24.01.25 в 18:20

Зимните музикални вечери "Проф. Иван Спасов" в Пазарджик с юбилейно издание

За 50-и пореден път в Пазарджик ще се проведат Зимните музикални вечери "Проф. Иван Спасов" - фестивал с традиции, носещ името на своя създател, диригентът и композитор Иван Спасов. Вече 19 години програматор на форума е диригентът Григор Паликаров - художествен ръководител на Симфоничния оркестър - Пазарджик, в момента главен диригент в Държавна опера..

публикувано на 24.01.25 в 17:21
Здравка Андреева в студиото

90 г. БНР: Спомени на един музикален редактор

90-годишнината на БНР ни дава повод за среща с човек, известен в музикалните среди с артистичност, може би дори малко ексцентричност, но и с пълна отдаденост на каузата музика от десетилетия. Здравка Андреева влиза в БНР още като ученичка и е първопроходец в много отношения през 70-те и 80-те години на вече отминалия век – тя е една от първите..

публикувано на 23.01.25 в 19:00
Арто Чифчиян и Българският камерен оркестър - Добрич

Българският камерен оркестър - Добрич с успешна образователна програма

Традиция е всяка година през месец януари Българският камерен оркестър - Добрич да изнася образователни концерти пред ученици от града. Постепенно интересът към инициативата се разраства и на 13 януари 2025 г. съставът покани младежката публика на три последователни събития в Органовата зала на Добрич, която има капацитет 550 места. Така само за ден..

публикувано на 23.01.25 в 18:17