Джордж Бийби: Времето за руско-американски преговори е сега

Възгледите на Бийби са във видимо противоречие с тези на администрацията на президента Байдън, според която Владимир Путин не показва с действията си никаква склонност за компромиси. Някои политици от партията на Байдън - Демократическата, също започват да поставят въпроси за целите, които администрацията преследва в Украйна. А в Белия дом като че ли нямат отговор.

Г-н Бийби, нека Ви попитам първо за политиката на президента Байдън в подкрепа на Украйна "дотогава, докато е необходимо". Смятате ли, че този подход ще издържи на изпитанията на времето? И, по-конкретно, може ли администрацията да се окаже принудена да коригира тази политика след междинните избори за Конгреса на 8 ноември? Задавам този въпрос и заради известните думи на Кевин Макарти, лидера на Републиканците в Камарата на представителите, че Киев не бива повече да очаква "празен чек" от Вашингтон.

Проблемът с тази политика е, че не се уточнява какво се има предвид с фразата "дотогава, докато е необходимо". Дотогава, докато е необходимо да постигнем какво? Това е въпросът. Не съм сигурен дали администрацията на Байдън има ясна представа какви цели преследва в тази война. Със сигурност знаем какво искаме да предотвратим. Искаме да предотвратим поражение на Украйна и повторното ѝ подчиняване от Русия. Но отвъд това, което не искаме да допуснем, нямаме ясна концепция за това какво искаме да постигнем.

При това положение възниква доста сериозният въпрос дали този подход е устойчив. Защото, ако в условията на икономически трудности американските избиратели видят, че целите ни по отношение на Украйна са неопределени и с неизвестен край, ще започнат да питат: какво се опитваме да постигнем, каква е стратегията ни за постигането му и какво се прави в дипломатически план за отбраната на Украйна и за да доведем тази война до край.

Висши представители на администрацията вече се изказаха за целите във войната. Например министърът на отбраната Лойд Остин - той каза преди няколко месеца, че целта е Русия да бъде отслабена, за да не може да застрашава съседите си. Това означава да бъде подсигурен и източният фланг на НАТО. Може би администрацията все пак има ясни цели по отношение на тази война, но не е много подходящо да ги произнася публично. Защото, ако някой западен лидер излезе и каже: "Трябва да съкрушим Русия", руското ръководство веднага ще използва това, за да убеди руснаците "Ето, виждате ли, искат да ни унищожат".

Дали администрацията на Байдън има цели, които не иска да произнесе публично? Възможно е. Примерът, който дадохте (с изявлението на Лойд Остин), е може би намек за това какви са мотивите ѝ. Но пак ще попитам: какво точно означава да отслабим Русия? Как да определим това понятие, как да разберем, че сме го постигнали? И доколко да я отслабим? За тези неща трябва да мислим. Защото според мен е извън всякакво съмнение, че Русия вече бе отслабена значителн  о в хода на тази война.  

Русия загуби много от моралния си авторитет пред международната общност. Способността ѝ да влияе на други страни намаля, и то доста. Респектът към руската армия намаля пропорционално на трудностите, с които се сблъска на бойното поле. Така че ако целта ти е да отслабиш Русия, то тази цел до голяма степен вече е постигната.  

Но колко още да я отслабим? Кога ще е достатъчно? Според мен администрацията на Байдън не е наясно с това. Това е въпрос, който американските избиратели ще поставят все по-често. Какво се опитваме да постигнем? Да изтикаме Владимир Путин от властта? Да разцепим Руската федерация? Ако такива цели, макар и неизказани публично, мотивират постъпките на Съединените щати, то те съдържат големи рискове и за Съединените щати, и за света. Защо? Защото Русия е ядрена сила и всъщност разполага с повече ядрени оръжия от която и да е друга държава, включително и от САЩ. И когато заговориш за това как да предизвикаш смяна на режима в Москва и как по някакъв косвен начин да спомогнеш за разпадане на Руската федерация, това повдига дълбоки притеснения до каква степен се рискува ядрена конфронтация с Русия. И съвсем оправдано американските избиратели ще попитат какво управляващите правят по отношение на този риск.

• Марк Кенсиан: Конгресът може да намали военната помощ за Киев след междинните избори

Казахте, че Русия вече е отслабена, и съм напълно съгласен с Вас. Щом е така, смятате ли, че подходящият момент за преговори е тъкмо сега? Защото днес, както аз виждам нещата, в Демократическата партия има две нагласи. От една страна е държавният секретар Антъни Блинкън, който казва: "готови сме да преговаряме с руснаците, когато настъпи подходящият момент". Аргументите му са солидни: как може да се преговаря в момент, когато се анексират територии, бомбардират се топлоцентрали, мирни хора са депортирани или избивани. От другата страна са 30-те конгресмени, които пратиха тази седмица писмо до Белия дом с призив към администрацията да преговаря с Кремъл. Е, разбира се, малко след това те оттеглиха писмото си като "ненавременно" и увериха, че подкрепят Киев. Но и те имат солидни аргументи: войната съсипва глобалните пазари на храни и горива. Освен инфлация, тя носи риск и от ядрен Армагедон. Предполагам, според Вас 30-та либерали са прави?

Хората, които твърдят, че моментът не е подходящ, не са заявили какви според тях са подходящите условия за преговори. Видимо не им идва на ум, че ако Русия вземе надмощие в бойните действия моментът определено няма да е най-подходящият за дипломация. Ако пък Русия започне да губи, тогава се изтъква, че украинците печелят и трябва да бъдат подкрепяни. Кога в такъв случай времето е подходящо за преговори? Когато на бойното поле настъпи патова ситуация и двете страни са се изтощили взаимно?

Проблемът с тези аргументи е, че дипломацията изисква подготовка. Не става просто да превключиш на режим преговори, когато сметнеш, че времето за постигане на споразумение е подходящо. Трябва да създадеш условия за компромис, а това изисква много време. Обикновено трябва да започнеш този процес много преди воюващите страни да са готови на някакви компромиси помежду си. Ако не подготвиш почвата сега, вероятно няма да си в позицията да помогнеш тогава, когато моментът за истинското договаряне настъпи.

Затова съм твърдо на страната на онези, които са за дипломатическо ангажиране още от сега. Трябва да подготвим почвата за бъдещите  договорености. Руснаците казват, че са готови да говорят със Съединените щати. Тези, които твърдят, че в Москва не са готови на истински преговори, може и да имат право, но трябва поне да пробваме. Щом смятате, че блъфират, нека ги накараме да си покажат картите.

Да приемем, че изпробваме искреността на руснаците и те издържат теста. Какви трябва да са конкретните цели на нашите, западните дипломати, в тези преговори? Има огромен брой въпроси, които трябва да бъдат решени - по отношение на окупираните територии, по отношение на стотиците хиляди украинци, депортирани от тези територии, по отношение на гаранциите за сигурността на Украйна, за деблокирането на Черно море и пр. Как трябва да подходят нашите дипломати?

Най-важното за Съединените щати в тази война - далеч най-важното, бих казал - е да направят така, че да не се стигне до пряк военен сблъсък с Русия, с всичките рискове от ядрена ескалация при такъв сценарий. Първото и най-важното нещо, за което Вашингтон трябва да говори с Москва, е какви мерки да бъдат взети, за да не се стигне дотам. Колкото по-голям напредък постигнем в това отношение, толкова по-лесно ще бъде с течение на времето да се справим с останалите проблеми, които са всъщност проблеми между Украйна и Русия.

Териториалният спор навярно е най-трудният за решаване. Това не е темата, с която дипломатите трябва да се занимават сега. В по-ранната фаза на тази война, когато преговаряха с Русия с турско посредничество, украинците имаха, според мен, доста разумен подход. Тогава те предлагаха да се откажат от всякакви съюзи като обявят Украйна за геополитически неутрална държава в замяна на международни гаранции за сигурността ѝ. Русия трябваше да се откаже от всички земи, които завзе след 24 февруари, а целият въпрос за териториалната принадлежност (на спорните области) да бъде отложен с 15 години, така че да се решава при не толкова лоши условия.

Тези предложения според мен си заслужават да бъдат проучени. Трябва да помислим как да притъпим заплахата от ескалация. Виждаме, че някои договорености са възможни - Украйна и Русия, с помощта на външни посредници, постигнаха разбирателство за износа на храни. Договориха се и за размяна на военнопленници. Разбира се, такива договорености не спират войната, но те сочат убедително, че за дипломацията има място. Възможностите могат да бъдат проучени и следвани стъпка по стъпка, без да се заблуждаваме, че можем да извадим от ръкава предложение, което ще сложи край на войната още следващия месец. Това ще е процес, който ще изисква много дискусии и ще продължи дълго. Иначе ще завърши трагично. Всички сме заинтересовани да не се стига до там.

Смятате ли, че ядрена деескалация, т.е. изключване на ядрената опция, е постижимо без примирие в Украйна?

Ако под ядрена деескалация имате предвид Вашингтон и Москва да се договорят какво да не правят - т.е. от какво да се въздържат, за да не допуснат ескалация - то, да, вярвам, че това е възможно.

Без примирие между украинците и руснаците?

Да, без примирие.

Защото мога да си представя какво ще кажат в Киев, а и в западните държави - че ако допуснем примирие сега (преди да са отвоювани окупираните територии), ще възнаградим Путин за злините, които извърши, ще му дадем възможност да се съвземе. Ще спрем войната само за година-две, преди той да я започне отново.

Според мен едно примирие би било добра идея, ако бъде поставено в контекста на един по-широк дипломатически процес, насочен към окончателно решение на този конфликт. Ако е само временно примирие, непридружено с други мерки за окончателно прекратяване на тези боеве, то, да, с него може да бъде злоупотребено. Може да бъде използвано за отдих, прегрупиране и превъоръжаване на войските и за възобновяване на войната в още по-голям мащаб. Такова примирие може да влоши още повече нещата, но и двете страни си дават сметка за това. Ако дипломатите подходят към задачата си с такива съображения, то заплахата ще е контролируема.

Сега си спомням, в едно интервю сравнително наскоро Джейк Съливан, съветникът на Байдън за националната сигурност, каза, че руснаците са пределно наясно колко тежки ще са последиците, ако използват ядрено оръжие в Украйна. Значи някакви комуникации по ядрения въпрос и възможностите за деескалация все пак има...

Може би. Разговори с руснаците със сигурност се водят. Въпросът е какво е съдържанието на тези разговори. Ако каналите за комуникация се използват само за издаване на предупреждения, не съм сигурен дали бих могъл да ги нарека разговори, в смисъл на диалог, с който се търси изход от ситуацията.  

Нека сравня днешната ситуация с Кубинската ракетна криза - защото тези дни се навършват 60 години от приключването ѝ. Преговорите, които Съединените щати и Съветският съюз водиха тогава, не бяха просто размяна на предупреждения. Да, Кенеди предупреди Хрушчов, че Съединените щати ще ударят съветските ракетни инсталации в Куба, ако СССР не се съгласи да ги премахне. Но в разговорите тогава са били положени усилия да се напипат възможностите за договаряне. И накрая всяка от страните е приела, че за да доведе кризата до мирно решение, ще се въздържа от определени действия. Не съм сигурен дали днешните разговори са такива.

Каква сделка може да предложи Вашингтон на Москва днес?

Един от уроците на Кубинската ракетна криза и един от факторите, които осигуриха стратегическа стабилност до края на Студената война, бе разбирането, че всяка от страните трябва да зачита основните съображения за сигурност на другата. В ядрената ера Съединените щати и Съветският съюз бяха заложници един на друг. Сигурността на едната страна зависеше от това да позволи минимално ниво на сигурност на другата страна. Нито една от страните не можеше да спечели напълно, нито да загуби напълно. Защото това би била формулата за една ядрена война.