От 10-месечна възраст до постъпване в първи клас децата у нас ще посещават детска градина, а държавата ще подготви нов образователен стандарт за ранно детско развитие. Това е заложено в законопроект, внесен от депутати от различни политически формации – Демократична България, ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната“ и „Български възход“. С него яслената грижа се прехвърля изцяло в детските градини, а детските ясли придобиват статут на детски градини, под шапката на образователното министерство. Новите текстове предизвикаха опасения сред директори на общински детски ясли, а родителски организации се обявиха за така планираната реформа
Детската градина става институция, в която ще се отглеждат, възпитават, социализират и обучават деца от 10-месечна възраст до постъпването им в 1 клас. До 3 години те ще бъдат в яслена група, а след това – в група за предучилищна подготовка. Това е есенцията на законопроекта, внесен от представители на четири парламентарни формации. Сред вносителите е Елисавета Белобрадова от Демократична България. Според нея страната ни е единствената държава без приложена рамка за ранно детско развитие. А за да бъде тази рамка единна, е нужно всички институции, които се грижат за децата и ги образоват, да са под една шапка. В бъдеще това ще е Министерството на образованието.
„Имаме нужда системата да бъде обединена. Необходимо е да има осъвременяване на обучението, съобразно с тенденциите, които съвременна Европа е възприела. Целта е да обединим всички детски заведения и да имаме единна система за отглеждане, възпитание и образование на децата“.
Яслената грижа се запазва, в системата остават и медицинските специалисти, поясни Белобрадова.
„Там, където не могат да бъдат заети от медицински специалисти, ще могат да бъдат наемани и педагози, които са преминали обучение“.
Директори на самостоятелни общински детски ясли от страната изразиха притеснението си от внесените промени и ги разтълкуваха като заличаване на яслите, което ще лиши децата от условия за отглеждане, според тях близки до домашната среда. Те са учудени, че никой не е потърсил мнението им, а обяснението, че медицинските специалисти ще останат да работят в яслените групи като част от детска градина, не ги успокоява. Миролюба Станоева, която е директор на 51-ва детска ясла в София, смята, че не биха ги запазили.
„Ако бъде запазен медицински специалист, ще бъде на основата на организацията в детските градини. Но нашите деца изискват непрекъснато наблюдение и специфично обгрижване, което не може да бъде предоставено от 8 до 16 часа. Медицинските сестри трябва да си бъдат в групите".
Медицинските специалисти също така се грижат за правилното хранене на най-малките, следят за физическото и психическото им развитие, допълни Станоева. На различно мнение е Яна Алексиева от асоциация Родители – една от организациите, подкрепящи предложението за реформа.
„Със сигурност медицинско лице, което да следи и прави профилактика, би било полезно безкрайно много и за родителите. Но за 10-месечни здрави бебета няма нужда“.
Според Миролюба Станоева и нейни колеги директори, вносителите на законопроекта не познават работата в детските ясли.
„Те не са просто забавачници. Откакто съществува работата с тях, предвижда организирани занимания и развитието на уменията на децата-говорни, двигателни и когнитивни. В яслата се поставя начален социален опит“.
И не отричат, че сегашната система има слабости.
„Може би липсата на други медицински специалисти, които да влязат при нас-психолози, такива, които се занимават се с двигателния апарат на децата и повече външни профилактични дейности“
Грижата от 0 до 3 години е ключова за детското развитие – още един аргумент, с който Яна Алексиева обяснява необходимостта от реформа.
„През годините винаги ни е притеснявало, че децата просто са отглеждани в рамките на 8 часа, а не в досег с различни експерти и специалисти“.
По данни на националната статистика към края на миналата година у нас са работили 833 детски ясли и яслени групи в детски градини с близо 33 хиляди места. Малко над 3600 са медицинските специалисти в тях, над 90 процента медицински сестри, а 4100 са немедицински персонал. Да се увеличи броят на хората, които работят с децата в ранна възраст, да се вдигнат разходите за тях и да си повиши броят на обхванатите деца от най-малка възраст, е сред очакваните резултати от готвената промяна, обясни депутатът Елисавета Белобрадова.
„Да може да стигнем до повече деца, за които да се грижим“
И докато Миролюба Станоева вижда в тази реформа опит да се реши проблема с недостига на медицински кадри в яслената грижа, според Яна Алексиева ключов въпрос, който трябва да се проследи, е какви специалисти ще се занимават в бъдеще с ранната грижа за децата. А Елисавета Белобрадова очаква в следващите две години да се развие началото на новата рамка.
Животновъди ще блокират Подбалканския път през следващата седмица заради проблеми с пасищата. Блокадите започват от 4 юни. Животновъдите ще затварят пътя за един час дневно . Ще бъде вдигнат палатков лагер – " за да се види, че има хора в Подбалкана и да останат хора в България , да има бъдеще за децата ни", обяви пред БНР Тодор Диклиев,..
"Никой не може да ме обезсърчи, че България няма бъдеще." Това заяви пред БНР генетикът акад. Атанас Атанасов, участник в предстоящия научен агрофорум на тема "Устойчива агрохранителна система – национален приоритет за продоволствената независимост на България“. На събитието, организирано от Министерството на земеделието и храните, ще бъдат..
Читалището е символ на стремежа към образование, духовно просвещение и национално единство. Ролята на читалищата в чествания като 24 май е изключително важна, защото именно те организират различни мероприятия, които подчертават значението на българската азбука, книжовност и културно наследство. За празника и ролята на читалищата в него, които..
Нужен е консенсус в решенията за повсеместно въвеждане на иновативните терапевтични подходи при децата с хемофилия за осигуряване на сигурна и щадяща профилактика на заболяването по време на тяхното израстване. Ключови сгради в страната светнаха в червено за Световния ден на хемофилията - 17 април. Време е здравните власти да обърнат внимание..
Българската хранителна банка е спасила над 169 хиляди килограма храна през миналата година, която е на стойност над 2.2 милиона лева. Това съобщи пред БНР изпълнителният директор на фондацията Цанка Миланова. "Ние сме единствената лицензирана организация у нас, която прави необходимото поне част от храната да бъде спасена, за да достигне до хора..
Президентът: Не може да си позволим да загърбим потенциала на нашите учени и преподаватели В седмицата, в която посрещнахме празника на българския език и славянската писменост, в цялата страна бяха организирани тържествени прояви и шествия. Празничното шествие в София започна от Министерството на образованието и науката, където стотици..
Регионалният исторически музей „Стою Шишков“ се включи в Европейската нощ на музеите със специалното събитие – отбелязване на 20 години от изкачването на Еверест и гибелта на смолянския алпинист Христо Христов . На събитието бе прожектиран филма „Талай Сагар – между светлината и сянката“ – представящ успешната експедиция в Хималаите и покоряването на..
Светият синод не може да вземе решение за извади Николай Пловдивски от списъка с кандидати за патриарх . Това каза пред БНР Ловчанският митрополит..
Момичетата от ансамбъла по художествена гимнастика посвещават последната си титла от Европейското първенство по художествена гимнастика в Будапеща..
Напрежението в църквата е много голямо, защото на карта е поставена независимостта на БПЦ, суверенитета или по църковно му - автокефалията. Това..