Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Заради войната в Украйна регионът има тежък проблем. Отказът от работещи мощности в краткосрочен план е неразумен, обясни той

Антон Иванов: Над 20 от заявените в ПВУ реформи в енергетиката не са мръднали и на йота. Необходимо е предоговаряне

Не сме готови за следващо плащане по плана и няма да бъдем готови в близките 3-4 месеца, каза енергийният експерт

Антон Иванов
Снимка: БГНЕС

В Плана за възстановяване и устойчивост има заявени над 20 реформи, които вече трябваше да бъдат в действие в енергетиката и не са мръднали и на йота – сред тях са либерализацията на пазара и енергийно бедните.

Това каза в интервю за БНР Антон Иванов от Българския енергиен и минен форум.

Нуждата от предоговаряне или преосмисляне на ПВУ не произтича само и единствено от нуждата да се удължат рестрикциите към въглищните централи, изтъкна той. 

"Фокусът е върху въглищните централи, но фактически ние не сме готови за следващото плащане по ПВУ и няма да бъдем готови в близките 3-4 месеца", предупреди Иванов.

По-разумно е да се влезе в разговори с ЕК, смята експертът.

Снимка: БГНЕС

Основният аргумент е войната в Украйна, която постави нашия регион в енергийно отношение в много различно положение от обсъжданото миналата година, когато се подготвяха проектните фишове по ПВУ, посочи Антон Иванов в предаването "Преди всички".

"Това е много тежък проблем за региона. Той ще продължава да се утежнява. В Украйна енергийната инфраструктура се разрушава и ще има нужда от изграждане на изключително големи обекти, които ще изискват ресурси, усилия и електрическа енергия. В този момент ние да се отказваме от производствени мощности, които до голяма степен изпълняват съвременните екологични изисквания за работа, ни се струва неразумно и затова настояваме да бъде предоговорено."

Става дума за адаптация на междинните цели към реалностите – не се отказваме от нисковъглеродна икономика към 2050 г., както и от целта за намаляване с 50% на емисиите към 2030 г., уточни Иванов. Въпросът според него касае краткосрочните цели в рамките на 2-3 години.

Ако в краткосрочен план се затворят 40 на сто от мощностите, България ще се превърне във вносител на ток в регион, в който електрическата енергия няма да е достатъчна, поясни енергийният експерт. 

Към 2030 г. със сигурност ще имаме затворени някои въглищни блокове, подчерта Антон Иванов.

"Ние ще си изпълняваме средносрочните цели към 2030 г., но ще имаме време да се подготвим за изпълнението на тези ангажименти. Заместващи мощности – това е, което е необходимо, когато затваряме работещи енергийни мощности. До 2030 г. имаме всички възможности да въведем в експлоатация адекватни заместващи мощности и мрежови капацитети."

ЕК ще зададе много въпроси и ще отправи решенията към политическите нива. Трябва да сме готови да убеждаваме страните членки на политическо ниво за необходимостта от тази промяна.

Това според него ще отнеме 6 месеца, но така или иначе в този период следващо плащане няма как да получим.

Цялото интервю по темата чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Генералният директор на БНР Милен Митев получи отличие от медийната компания "К и П Адвъртайзинг"

Генералният директор на БНР Милен Митев получи награда от медийната компания "К и П Адвъртайзинг", която представи списанието "София и Софийска област - бизнес, култура, туризъм". "Нашата медия издава две списания - "Дестинация България" и "София и Софийска област - бизнес, култура, туризъм". В първото издание се стараем в туризма да покажем всичко..

публикувано на 28.04.24 в 06:54

"Културни войни" с Владислав Апостолов: Как районен кмет опита да заглуши Орбан и Фараж в Брюксел

Удивителен сюжет за политически племена, културни пропасти и несвобода на словото се разгърна в Брюксел преди броени дни. Бях там, когато разбрах, че районен кмет с името Емир Кир е изпратил полиция, за да спре против всякакви правила и закони една напълно легитимна и доста престижна годишна конференция на национални консерватори, включваща..

публикувано на 27.04.24 в 13:55

Грузия между ЕС и Русия. На дневен ред е закон за чуждестранното влияние

Близо четири пети от грузинците се стремят към евроинтеграция на страната им. Управлява ги обаче партия, която уж следва тази воля на народа, но с действията си, и то последователни, тласка Грузия към Русия. Партията "Грузинска мечта" прокара миналата седмица на първо четене в парламента закон, задължаващ всички организации, повече от 20 процента..

публикувано на 27.04.24 в 11:48

"Синя България" посочи идеите, формациите и лицата, които обединява

Икономистът Никола Янков е едно от лицата, които решиха да се включат в екипа на "Синя България". "Тя е единствената дясна формация в политическото състезание в момента. Стои зад идеите  да се предефинира ролята на държавата в икономиката , като това е основният разказ за борбата с корупцията, която не се случва...

публикувано на 25.04.24 в 14:52
Снимката е илюстративна

Защо сухото мляко става все по-търсено от българските млекопреработватели?

Трябва да се замислим какво става със свежото мляко , което се произвежда от фермерите, категоричен е и Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация. Тази година масово се отказва изкупуване на козе мляко , потвърди той. За три години вносът на сухо и кондензирано мляко от Украйна е нараснал..

публикувано на 24.04.24 в 09:19
Античният град Хераклея Синтика в местността Рупите

Античният град Хераклея Синтика в Рупите вече с туристическа инфраструктура

Античният град Хераклея Синтика в местността Рупите , който привлече интереса на стотици хиляди посетители както на място, така и във виртуалното пространство, вече разполага и с туристическа инфраструктура.  За консервацията на разкритото до момента и социализацията на обекта община Петрич започна изпълнението на мащабен проект , чийто първи етап е..

публикувано на 21.04.24 в 07:50
Президентът на Хърватия Зоран Миланович (на преден план) и премиерът Андрей Пленкович

Аделина Марини: Хърватия навлиза в конституционна криза

Хърватия навлиза в конституционна криза . Това заяви пред БНР журналистът Аделина Марини от изданието "EUinside" след парламентарните избори в Хърватия. Те противопоставиха в остър сблъсък премиера консерватор Андрей Пленкович и президента социалдемократ Зоран Миланович. ХДО печели изборите в Хърватия, но и втората политическа сила..

публикувано на 20.04.24 в 12:05