Огнян Тододров - Оги е художникът, който рисува и прави вътрешен дизайн на сгради, с длето вае фигури, понякога кара такси, а в малкото си свободно време композира музика за отмора, и дори печели награди. За 27-те години, преживени в Чикаго, той има 12 изложби - самостоятелни и общи. Показвал е свои творби и в Ню Йорк, а в Европа това се е случвало 25 пъти.
Преди да прелети океана, за да тръгне към американската си мечта, познава САЩ най-вече от телевизията, а сега отблизо я вижда и усеща доста по-различна:
"Америка е като всяка друга обикновена държава със своите си проблеми. Важното е да се вместиш вътре. На мен ми харесва, защото можеш да имаш работа, да направиш нещо. Хората са различни. Приемат ни нас, чужденците, като интересна твар. Когато направиш дадена изложба по съвсем друг начин, те започват да гледат на нещата и по-този начин. Аз съм щастлив, че можем да дадем българска линия, която те да видят като план в изкуството".
Кога откри художника в себе си?
Майка ми ме удари с един дневник по-главата, който беше надраскан с малки войничета и аз потънах в тресавището на изкуството.
На колко години беше тогава?
На 4 - 5 години може би.
Никога ли не те е привличало нещо друго да правиш?
Привличало ме е, разбира се, но когато започнеш да рисуваш, ти просто не можеш да го смениш с другия свят.
Като какъв художник се определяш?
Във всичко. Аз обичам и реализма, обичам дърворезбата, орнаментиката, пластиката. Всичко, което ме развълнува, обичам да го правя.
Какви техники използваш? Имам чувството, че обичаш да експериментираш, че непрекъснато търсиш нещо ново, различно...
Да, той и животът те увлича по този начин, защото, например, ако започнеш да правиш дизайн на някакво заведение или ресторант, те кара по-съвсем различен начин да мислиш и да ръководиш нещата. Там вече нещата са съвсем други, със съвсем друг материал, а иначе, в моите графики е стандартното рисуване с перо, с туш и съответно с печат, цинкография, която е много специфична и много интересна, защото, когато правиш цинкография, рисуваш точно обратното на фотоснимката. Което е черно, трябва да бъде бяло и малко е трудно, но успявам да се справя. Със суха игла се прави. Иначе пробвам с живописта. Много ме е влякла дърворезбата, затова и направих "Св. Иван Рилски".
Дърворезбата ли е голямата ти любов?
Ако погледнем реално в исторически план, преди да започнат да правят големите скулптури, хората са започнали да правят орнаментика по бойните копия, по къщите, които са строели. След това вече започват да правят скулптурите и големите неща, които стават в Египет, в Сирия, Вавилон, Рим.
Освен с четка и с длето, ти работиш и с музика, с ноти. От къде тази страст към музиката?
Не мога да я обясня. Просто сядаш и твориш. Тя се появи, когато навремето в пионерските домове ходехме да играем. Майка ми беше хореограф. Играехме народни танци. Като останеше време, аз се промъквах, имаше пиана в страничните стаи, и започнах дрън-дрън-дрън, та до ден днешен. Просто ми идва отвътре. Не мога да ти кажа как, но даже съм щастлив, че бях направил музика за филм и спечелихме награди. Аз спечелих 3-то място. В Сеул. Режисьорът, който прави филма, спечели първо място за режисура, а на нас ни дадоха 3-та, 4-та награда за грим и музика.
Продължаваш да композираш?
Да. По-малко, защото тук толкова си разпилян. Някой път, когато има време - да!
Кое е било най-приятното ти преживяване тук, на американска земя?
Най-приятното ми преживяване са тези изложби, които правим, защото там се събираме много хора и американци, и емигранти, които оценяват нашето изкуство.
Приемаш ли, че Америка е станала съдбата ти?
Ами то стана, защото няма накъде. Когато дойдеш и живееш малко повече години. Приблизително същите години, които си живял и в България. И когато дойдеш от един малък град. Чикаго си е Чикаго. Просто един огромен град, който има изненади, има всичко, но то това е красивото. Да свикнеш с него, да се приспособиш към града, да живееш, да работиш и просто да успяваш.
Допускаш ли, че някой ден можеш да се върнеш?
О, разбира се. Всеки го крепи това. Един ден, да, разбира се, ще се върнем. Защото аз никога няма да заменя природата на Сините камъни, на красотата на боровете, на вековните букове. България си е красива. Сливен е един много интересен град с доста мургави хора там, обаче е интересен като фолклор. Аз просто си харесвам България. Не може да не се върнеш. Трябва да се върнеш!
снимки: Личен архив
Спонтанна импровизация върху музикална графика или строга интерпретация на записан с ноти музикален текст – това са границите, в които се движи музиката, която ще прозвучи в петото издание на фестивала „ТрансAрт“ на „Ориндж фактори“. Трите събития са на 26, 27 и 29 ноември в различни културни пространства в София: залата на Националната музикална..
Днес - 26.11, се навършват 115 години от рождението на писателя Йожен Йонеско. Той е ненадминат представител на "театъра на абсурда". "След Втората световна война живеем във все по-атеистични времена. Обществото се потапя в една хедонистична среда. Театърът на абсурда отчита това. С него се занимава и драматургията на Йожен Йонеско", разказа..
Интересът на американския писател Грегъри Магуайър към света на "Магьосникът от Оз" се появява в детските му години. Спомня си с носталгия моментите, в които е гледал, заедно със семейството си, класиката от 1939 по романа на Лиман Франк Баум. Признава, че започва да си създава свои истории в тази вселена още след финалните надписи на..
Росен Димитров е родом от Казанлък.Немска езикова гимназия завършва в Бургас, Висше военно училище в Шумен. По образование машинен инженер, по призвание - писател. Живее, твори и работи в Германия. Но широкият му дух не го оставя на мира и той задълбава в една трилогия - фентъзи: " Момичето от моите мечти", "Силата в теб", " Легендата..
В седмото издание от 32-я сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: - Пренасяме ви в атмосферата на международния оперен конкурс “Николай Гяуров“ в Модена в разговор с един от членовете на журито – директорката на Варненската опера Даниела Димова - Специален гост: оперната..
Гьоте институт – България е домакин на премиерата на най-новото видеопредставление на творческия колектив "Метеор" - "Вълшебната гора". Става дума за видеопредставление и пърформанс на живо тази вечер от 19 часа. Събитието обещава да ни отведе към границите на другостта чрез ритуална трансформация. "Образът на гората и планината като..
На 12 ноември се надършиха 100 години от рождението на цигуларя Петър Арнаудов - български музикант, който дълги години неотменно присъства в концертния живот на страната, същевременно един от най-известните наши цигулкови педагози. Петър Арнаудов е роден в София, син е на уважавания професор Михаил Арнаудов. Учи цигулка при Владимир Аврамов,..
" Ако приемем, че съдебната система е един камион с ябълки, в него има едно буре гнили ябълки - хора, податливи на корупция, които се ползват от..
В Плевен откриват Празника на пчелните продукти. Пчелари от областта ще предложат в специалните шатри пред зала "Катя Попова" мед, пчелни продукти,..
И шестият опит да бъде избран председател на 51-вото Народно събрание се провали. Нито един от предложените четирима кандидати не успя да събере..