След първото изпълнение на тетралогията “Пръстенът на нибелунга“ от Вагнер във Фестивалния театър “Нойшванщайн“ в Германия през 2015 г., от което израсна оперен фестивал на тази сцена, отново присъствах на историческо събитие, създадено от акад. Пламен Карталов и Софийската национална опера. Защо определям като важно събитие в историята на българското оперно изпълнителско изкуство гастрола им в Южна Корея с два спектакъла на операта “Електра“ от Рихард Щраус на 20-я международен оперен фестивал в Тегу? Южна Корея и оперният театър в Тегу не са нова територия за българските оперни певци. Както в Япония, българската оперна школа е позната и уважавана и там. За първи път, обаче, се осъществява творческо сътрудничество, обмен между най-стария театър, строен специално за оперен театър, в Корея и Софийската опера. Как се случва това? Директорът на Операта в Тегу Кабгун Чунг кани акад. Пламен Карталов да постави “Турандот“ на 19-я международен оперен фестивал през 2022 г. След това Кабгун Чунг постави “Мадам Бътерфлай“ на 8-я фестивал “Опера на върховете“ на Белоградчишките скали това лято. На 17-и ноември продукцията ще бъде представена и в Софийската опера. Сега, през месец октомври първата българска постановка на “Електра“ гостува на 20-я международен оперен фестивал в Тегу, а през декември млади корейски певци от оперната студия ще се представят в “Бохеми“ в Софийската опера. Смятам, че в днешното тревожно време на разделение между хората и военни конфликти по света такова творческо сътрудничество на основата на изкуството, на европейското оперно изкуство, е особено ценно!
Второто, което определя гастрола като важно историческо събитие: три години, след като акад. Пламен Карталов постави за първи път на българска сцена операта “Електра“ от Рихард Щраус, Софийската опера представи творбата за първи път и в 75-годишната история на корейското оперно изкуство, в партньорство с оркестъра на операта в Тегу и с участието на млади корейски оперни певци от оперната студия в малките роли. Така, както акад. Карталов създаде у нас вкус към музиката на Рихард Вагнер и Рихард Щраус и у изпълнителите, и у публиката, така стартира този процес и в Южна Корея. Затова предизвикателството беше много голямо. Всички ние – и аз, и трупата на Софийската опера с вълнение очаквахме как ще случи всичко – съвместната работа на двата оперни театъра и начина, по който корейската публика ще приеме двата спектакъла на 20-и и 21-и октомври.
Проследих репетиционния процес и трябва да кажа, че американският диригент Евън Алексис Крист свърши отлична работа с оркестъра, а асистент режисьорката Вера Петрова – с младите корейски оперни певци. На спектакъла на 20-и октомври оркестърът постигна и богатата динамична палитра, и красотата на фразирането, и прецизността на дървените духови, и блясъка на медните, а младите корейски певци се вписаха много добре в цялостното действие. Спектакълът наистина протече на един дъх, с изключителна енергия, точно както е замислен от режисьора Пламен Карталов – като “калейдоскоп, в обектива на който оживява серия от непрекъснато променящи се сцени“ на една древногръцка трагедия, от която в съвременната психоанализа се формулира понятието електрин комплекс. Сценографията на Свен Йонке, хореографията на Фреди Франдзути, костюмите на Лео Кулаш и художественото осветление на Андрей Хайдиняк са в синхрон с режисьорското решение с малко на брой, но много силни щрихи да се постигне изключителна динамика, психологическа дълбочина и разтърсващо въздействие. За мен фокусът в либретото на Електра на Хуго фон Хофманстал по едноименната трагедия на Софокъл е върху различните женски образи и техните взаимоотношения, водени от несъзнавани импулси. Всички те бяха ярко пресъздадени вокално и артистично и от двата състава солисти на Софийската опера. В образа на нарцистичната майка Клитемнестра, която приема дъщерите си като свои бледи продължения, а ако не я карат да се чувства щастлива, ги отхвърля, се превъплътиха Марияна Цветкова и Гергана Русекова. Две великолепни певици, едната – Марияна Цветкова – много опитна, а другата – Гергана Русекова – тръгва по нейния път с богат, пищен глас и завладяващо, царствено артистично присъствие. В образа на едната дъщеря на Клитемнестра – нежната, женствена и любяща Хризотемис, много естетично и красиво се превъплъщават Цветана Бандаловска и Радостина Николаева. Другата дъщеря на нарцистичната майка, която на свой ред я отхвърля, и не само нея, а изобщо женствеността, е Електра. Лилия Кехайова и Диана Гуглина, която вече се представя с творческия псевдоним Диана Ламар, изграждат по различен начин ролята, но и двете са убедителни и силно въздействащи в образа. Лилия Кехайова респектира с гласовата мощ, която притежава от началото до края на тази толкова тежка партия, а Диана Ламар пресъздава артистично героинята си по незабравим начин, като обладана от страстите си до душевно разстройство. Играта й създава у мен асоциация с някои от най-големите киноартисти, прекарали седмици в клиника за душевноболни, за да усвоят техните маниери, игра, достойна за номинация за награда. За да се развият в пълнота тези три женски образа – на Клитемнестра, Електра и Хризотемис, все пак са необходими и мъжки образи. Архетипът на героя беше убедително пресъздаден от Атанас Младенов и Веселин Михайлов, в ролята на брата на Електра и Хризотемис Орест. Отново ще повторя, че Атанас Младенов притежава един от най-красивите български баритонови гласове и е един от най-интелигентните ни певци-артисти. Веселин Михайлов с мощния си тембрист глас и достолепна осанка също остави най-добри впечатления. Даниел Острецов сполучливо внесе комични нотки в образа на любовника на Клитемнестра Егист.
Говорейки за женските образи в операта “Електра“ от Рихард Щраус, не мога да пропусна петте прислужници – Румяна Петрова, Виолета Радомирска, Александрина Стоянова-Андреева, Ина Калинова и Силвия Тенева, и надзирателката – Силвана Пръвчева. Те изпълняват ролята на хора в древногръцката трагедия, който води и коментира действието, и го правят по най-добрия начин, като това е едно от големите достойнства на постановката на акад. Карталов. Тук трябва да допълня и добрата съвместна работа на техническите екипи на Софийската опера и на операта в Тегу, които заедно, под ръководството на художника Кристиян Стоянов изградиха въртящата се сцена и декорите така, че продукцията да бъде представена в най-пълноценния си вид, гостувайки в друг оперен театър, с по-различни технически параметри.
Отново ще повторя, че спектаклите се гледаха на един дъх. Залата на операта в Тегу беше пълна с публика и двете вечери. Финалните аплодисменти, съпроводени с викове Браво, продължаваха по повече от 10 минути и след двата спектакъла. Така че бих могла да определя като истински триумф първото изпълнение на операта Електра от Рихард Щраус на 20-я международен оперен фестивал в Тегу.
В Чикаго завърши Петият фестивал на българската култура. Организатори на проявата са Конфедерация на бълг. културни организации и дейци в чужбина и Културен център "Българика" - Чикаго. Фестивалът се провежда на всеки две години от 2015 г. насам. Той е част от майските културни тържества, посветени на 24 май. Целта е да се съхранява и..
В Братислава пионерът на електронната музика Жан-Мишел Жар и китаристът на рок групата "Куин" и Брайън Мей ще вземат участие днес в безплатен концерт, с който ще бъде открит Фестивал на науката и изкуствата. На фона на мост във формата на НЛО над река Дунав в словашката столица, шоуто под наслов "Мост от бъдещето" ще постави началото на фестивала..
В Ловеч днес ще се състои седмото издание на Националния фолклорен фестивал „Люлякова ръченица“. Той се организира от местното читалище „Зорница 2010 г. – Нено Щрегарски“ като е продължение на Люляковите празници в Ловеч. Във фестивала ще участват над 400 танцьори от 16 колектива от цялата страна. Като част от фестивала е и откритата в..
В Плевен с инициативата Европейска нощ на музеите и галериите започна програмата за отбелязване празника на града - 15 май. Тази нощ беше по-различна в Плевен – всички музеи и галерии отвориха врати, за да покажат интересни изложби, посветени на Европейската нощ на музеите и галериите. Така символично започнаха и поредицата от..
Бранимир Цаков е тазгодишният носител на голямата награда на кмета на район "Изгрев" д-р Делян Георгиев. Авторитетно жури от Съюза на българските художници номинира пет творби, една от които бе “Пристанище” и бе откупена от кмета. 29-та традиционна изложба на художниците от район „Изгрев“ под патронажа на кмета бе открита официално. Събитието..
Румяна Пелова от Перник е талантлива поетеса и писателка, която нашумя по-късно, но доказа неустоимо таланта си. Стихосбирката "Стихове с вкус на горчиви кайсиеви ядки" е събрала блестящи стихове след надмогване на тежка болест отстрана на авторката и завръщане към живота. Тържеството на духа, на любовта, на лириката е факт. Едно преосмисляне..
Легендарните години на българската авиация и самолетостроене са представени в изложбените зали "Рафаел Михайлов" във Велико Търново. Историци и авиомоделисти ни връщат в годините, когато бойната ни авиация е наброявала 602 самолета и вертолета и още преди това, когато българските авиатори са писали световната история като например, че първият нощен..
Не знам дали сме бухалка или пауново перце, но ние – КЗК, играем ролята на боксова круша за политическите сили. Някои политици, не споменавам имена,..
Смените, които прави руският президент Путин, не са добри новини за Украйна, защото са верни решения за това, което той иска да постигне . Това каза..
Отдавна направихме извода, че България се прощава с целта си да влезе в еврозоната през 2025 г. Това каза пред БНР Любомир Дацов, член на..