Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Изкуството на ракията: от яйцата с дъх на първак до 80-градусовата дезинфекция

| Интервю
Снимка: Midjourney

Как миришат ракиените ароматизатори за шофьори и колко градуса е течността във фонтан с първак? На тези и други екзистенциални въпроси в студиото на "Изотопия" отговаряха Ивайло Жеглов и Илияна Дановска от Музея на ракията в София, малко преди тазгодишния Rakia and Spirits Fest Sofia.


"Имаме табела, че дезинфектираме тоалетната с мускатова ракия, ако иска някой да провери, може да дойде", шегува се Илияна и допълва, че предизвикателствата и малките тайни за посетителите са предостатъчно. "Обичаме шока на хората да открият нещо нестандартно, нетипично. Затова сме там да им покажем историята, културата и традициите в производството на ракия и до какво може да доведе тя."

Най-старият артефакт е глинен казан, обяснява Ивайло. "Едно време не е имало медни, а са се правели от глина. Това, което разбрах от случаен човек, който мина в музея, е, че казанът е на повече от 400 години."

Охлаждането някога ставало не с лед, а със сняг, а запечатването на казаните – с тесто.

В Регионалния исторически музей на Бургас се пазят свидетелства за пиенето на ракиня от българите още през 14. век. Наскоро там имаше и демонстрационно варене на ракия. Директорът Милен Николов обмисля да пише на финансовия министър Асен Василев, който се усъмни какво точно работят музейните работници, и да му прати снимки от варенето, за да докаже, че историците се трудят усърдно и да поиска със законодателни мерки да се разреши варенето на ракия в двора на музея с цел представянето на старата родна традиция.


И в Музея на ракията в София искали да варят с демонстрационни цели, но от Агенция "Митници" не им дали. Засега съседите няма да се ощастливят от миризмата.

Темата за микродестилериите е сериозна, уточнява Илияна, защото е адски трудно да получат лиценз. И понеже не могат нагледно да сварят ракия за чужденци и нашенци, им показват процесите на варенето. Имат и казани, и колони.

Най-старата им ракиня всъщност е мастика от 1936 г., купена от Ивайло на търг в Италия.

"В България такива стари експонати не могат да се намерят. Най-лесно могат да се намерят старите ракии на акад. Неделчев. Тогава асортиментът беше много беден. Нямаше крушова, кайсиева, имаше плодова. Тоест което съберат, отива в казана, ферментира и се вади плодова ракия. Другата беше гроздовата на акад. Неделчев, много груба ракия, много трудно се възприема. В момента, ако някой намери бутилка от 60-те години, може да опита – не става за пиене", разказва Ивайло. Причината – вкусовете на хората се променят с времето.

Не е по вкуса на някои потребители и водката за дезинфекция от 80 градуса, произвеждана от българска дестилерия по време на Covid-19. Ако все пак се престрашите да пиете, трябва да я разредите.

В музея има и дегустационни вечери. Менюто се обмисля спрямо ракиджийския опит на гостите. Възможни са и изненади – като жълтата ракия с шафран, създадена от търновски готвач, който обича да експериментира с вкусовете. На цвят като лимонадата от едно време, на вкус – мека, с нотки на минзухар.

От всичко ли може да се направи ракия? Съвременната ни история помни панагюрския фермер Кръстю Катинов, който правеше нещо, наречено млечно уиски или млечна ракия. Бистра 40-градусова течност. "От всяко нещо може да стане ракия, стига да има някакъв процент захар – домат, диня, пъпеш, манго, фурми, смокини, даже кокос", обяснява Ивайло. Илияна обаче е скептична, че експериментът на дядо Кръстю с мляко може да се нарече ракия. По-скоро го определя като атракция.


Ракията е направена от плод и е до 40 градуса, над 50 е дестилат. За всички, на които градусите идват в повече в чист вид, може да се направят ракиени коктейли. "Дали ще е греяна ракия, дали ще е коктейлна напитка с плодове, без да разберат вътре каква е ракията. При условие, че опитате ракията в коктейл, нещата стават много по-лесно разбираеми и много по-лесно се пие", дава съвет Илияна.

Това разширява консумацията на напитката, която от време оно пием по нашите земи. "Тя ни е вкоренена в традициите, в начина на живот. Това е история. Имаш спомени, когато сте били на казанката, какво се е случвало, как са се събирали дядовците, как са варили ракията, как са я пили и това остава в главата на човек. Същото се опитваме да го пресъздадем и с чужденците. Идвайки тук, да ги посрещнем в уютна домашна обстановка, да опитват вкусове, които да създадат емоционален спомен и те после да го предадат на другите", допълва Илияна.

Нейният първи ракиджийски спомен е романтичен. "Мирише на село, на зелено, на трева, на хора, на топлина, на слънце. Просто за мене ракията не е ракия, а е ракия със спомени, които са свързани с емоции. Само любов."

Ивайло казва, че е закърмен с ракия, "тъй като са ме оставили като малък в едно село в Троянския балкан, където нямаше човек, който да не си вари сливова ракия вкъщи. Спомням си как постоянно взимах дядо ми от хоремага, тогава баба ми викаше: "Айде, кажи му, че сме наготвили яденето". Отивам. Дядо ми: "Още малко, още малко". С едно колело се прибира, някой път падаше. Той ме взимаше да варим ракия в един селски казан и аз му помагах да товарим в колички едни бидони. Но преди това ракията ферментира горе долу месец. През цялото време такава миризма се носеше около къщата, че баба ми постоянно недоволстваше и си спомням този лаф, имахме кокошки и баба ми се караше на дядо ми: "Стига с тази ракия. Кокошките като снасят, яйцата взеха да миришат на първак." Тоест кокошките в Троянско не са като тези от "Оркестър без име". Продължили са геройски да снасят.


Ивайло и Илияна ни канят и на Rakia and Spirits Fest Sofia. "Традиционно и тази година е през декември. Както обичаме да казваме, Коледата започва от Ракия феста. На 9 и 10 декември в зала 6 на НДК, което е на гърба на зала 1 или от централния вход отзад. И така вече 12. година", уточнява Илияна. И в двата дни фестивалът започва по ракиено, тоест по обедно време.

Не си мислете, че като е през зимата, означава, че се случва в ракиджийски сезон. "Ракия се пие целогодишно, може да се пие топла, може да се пие и охладена през лятото. Може да се дегустира със салатата, може да се дегустира и в края на вечерта с десерта, когато сме приключили с тежката храна. Може да опитаме по-отлежала ракия, поела от дъба, изкарала ароматите и вкусовете, и да се насладим на една хубава вечеря", допълва Илияна.

Свобода на избора ни очаква и на фестивала с над 40 дестилерии и 400 бранда ракия. Ще има търговска зона, гурме храни от български и чужди производители, мастър класове като "Пътят на испанските брендита", световна конкуренция на коняците. Информация ще дават университетски преподаватели и технолози. Хората ще могат да сравнят вкуса си с този на професионалното жури, избрало фаворитите си на сляпа дегустация на 5 декември.

Сред любопитните български напитки ще са естествено розовата маврудова ракия, както и ракиите от дренки, малини, къпини, тиква. "Цялото разнообразие на плодове, което дава нашата държава, е вкарано в бутилки."


Гостите на фестивала са от Сърбия, Гърция, Турция, за да се популяризира събитието и на Балканите. Посетителите обаче ще се запознаят и с напитки от много по-далечни страни.

В София ще опитаме азиатската напитка маутай с традиция на 2000 години, неизменна част от китайската култура и кухня. Прави се от сорго, зърнена култура, позната и у нас. Тук се отглежда за фураж и най-близката асоциация е със старите метли, които бабите ни правели точно със сорго.

Това, на което казваме ракия, в Китай е байджу. Има сходни имена в Корея и Япония. Най-известното байджу в света е маутай от областта Маутай. Символ е на престиж и качество.

Според Илияна маутай е подходяща за коктейли, понеже не сме свикнали с вкуса, докато за азиатците е изключително популярна и позната и лесно я консумират с храна. "Бутилка маутай може да стигне цена към 10 000 евро, докато за нашата ракия повече от 500 лв. не съм срещал", допълва Ивайло.

Китайците имат и ракия със змия. Корейците – от женшен. Японците пият саке с всяко ядене – топло, студено, отлежало. Като троянското кафе на Илияна – с капка ракия и сливов ликьор.

По почина на Тодор Колев Илияна и Ивайло са давали 100 кила ракия, но не за да притежават нещо, а за да направят подарък на дама от предишния фестивал.


"Ракията е над политиката, ракия винаги е имало и ще има, така че смело напред", уверява Илияна, а Ивайло я допълва: "Нещо като не се лекува с ракия, значи е нелечимо", с което напомня, че в музея имат и медицинска ракия.

Още високоградусови истории чуйте от интервюто с Илияна Дановска и Ивайло Жеглов в звуковия файл.

Изображения: Музей на ракията, както и създадени с Midjourney по описания на Лора Търколева

По публикацията работи: Лора Търколева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Росен Гацин: От февруари започва новият цикъл на стопанската година

На 1- ви февруари православната църква почита свети мъченик Трифон. Той е един от най- славните светци лечители.  В народната традиция този ден се нарича Трифон Зарезан и се отбелязва и на 14 февруари, по стар стил. В българската традиция Св. Трифон е свързан с лозарството.  На 1 ви февруари се извършва ритуално обработване на лозата,..

публикувано на 02.02.25 в 10:24

Музиката на акордеониста Исус Ангелов прави хората щастливи

Исус Ангелов свири от малък на пиано, цигулка и акордеон. Пише есета, разкази и поезия. "Божията Безкрайност" е дебютната му книга, събрала поезията на Исус Ангелов и картините на Ставри Калинов. Той е сценарист и водещ на концертите, които организира в Националния дворец на културата в София. От 2 до 90-годишни са почитателите му. Не искат..

публикувано на 02.02.25 в 06:16

Ротари клуб интернешънъл помага на децата с онкологични заболявания

Членовете на Ротари клуб интернешънъл в България помагат на децата с онкологични заболявания, за да бъде изградена фотоволтаична централа, която да захранва с електроенергия възстановителния център в село Опицвет. На 7 февруари клубът празнува 20 годишнината си. Ротари Интернешънъл е международна неправителствена организация с нестопанска цел за..

публикувано на 02.02.25 в 06:02
Георги Лушнарев - народен певец

Навършиха се 111 години от рождението на народния певец Борис Машалов

Навършиха се 111 години от рождението на народния певец Борис Машалов. Роден е в Севлиево.  Борис Машалов е четвъртото от шестте деца на Елена и Никола Машалови – честни и трудолюбиви хора, водили нелек живот за да прехранват голямото си семейство. Това ги принуждавало да се местят в различни населени места, докато накрая майката Елена продава..

публикувано на 02.02.25 в 04:48
Красимир Мартинов

"Радио България" на БНР с подкаст за православните ни общини зад граница

От 31 януари 2025 г. тръгва първият по рода си подкаст за българските православни църковни общини зад граница – „Мост на вярата“. Идеята е на екипа на програмата за чужбина на Българското национално радио (БНР) - „Радио България“ и се осъществява в сътрудничество с Българската източноправославна епархия на в Западна и Средна Европа. „Мост..

публикувано на 02.02.25 в 04:38
170 годишнина от създаването на  библиотека

Юбилеен печат за 170-годишнината от създаването на библиотека "Зора" при читалище "Зора 1860" Сливен

Специален юбилеен печат по повод 170 годишнина от създаването на  библиотека "Зора" при читалище "Зора 1860" Сливен бе изработен, след конкурс сред учениците в Националната художествена гимназия „Димитър Добрович“.    Конкурсът спечели Ивайла Дженева, 12 клас, специалност "Рекламна графика".  С юбилейния знак ще бъдат подпечатани всички книги,..

публикувано на 01.02.25 в 06:30
Антон Митов

Емблематичният Антон Митов за задкулисните случки, за забранената музика, за духа на БНР

Преди дни Българското национално радио – институция отбеляза своите 90 години и е неразделна част от живота на поколения българи. БНР отбеляза 90-ата си годишнина с грандиозен концерт в Софийската опера и балет През всички тези десетилетия БНР е било с вас – до вашите сърца, както в делник, така и в празник . За да отбележим тази..

публикувано на 31.01.25 в 09:22