Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Борис Казаков: Проблемът е високата смъртност, не толкова раждаемостта

Демографските проблеми са с голяма инертност, те са наследени процеси, обясни ученият

| Интервю
Снимка: БГНЕС

Въпросът за демографската криза у нас е с какъв темп ще е намаляването на населението. На този етап не трябва да има съмнения, че населението на страната ще намалява и не трябва да бъдем оптимисти, а реалисти. Два са факторите, които оказват влияние върху демографската криза у нас – отрицателният естествен прираст и миграционното салдо.

Това обясни пред  БНР главен асистент д-р Борис Казаков от Националния институт по геофизика и геодезия на БАН.

С какъв темп ще намалява населението е въпрос на изчисления, каза той и коментира "качеството на живот" като причина.

"Качеството на живот не е директна причина, населението намалява по естествен път - прираст и по механична път - миграционно салдо. У нас между двата фактора по-голяма роля има отрицателният естествен прираст", обясни Борис Казаков.

Той даде пример, че от последните две преброявания в страната има намаление от 850 000 души - половин милион е отрицателният естествен прираст и 350 000 се изселват.

"За раждаемостта често сме свикнали да говорим че е ниска, тя не е ниска или много по-ниска от други европейски страни. Проблемът у нас е високата смъртност и детската също, която е по-висока от средноевропейската. Проблемът е високата смъртност, а не толкова ниската раждаемост", каза Борис Казаков.

И допълни:

"По естествен път много повече умират, отколкото се раждат, но все още напускащите страната са повече. Засега изселвания и заселвания от страната не се следят точно и се засичат на базата на две последователни преброявания за 10-годишен период". 

Казаков коментира още, че не може свободно да се посочи кой е най-големият проблем.

"Разбира се, че демографската криза е от най-сериозните, дебатът не е спирал, предлагат се стратегии и не виждаме обръщане на тенденцията в обратна посока. Демографските процеси се характеризират с голяма инертност, те са наследени процеси. Дори да има мерки, резултатите ще отнемат много време – едно поколение или дълъг период от време. Има изключения като извънредни събития – войни, които водят до значителна промяна в демографските процеси. В нормални условия настъпват бавно. Има отражения в десетилетия, което наблюдаваме с населението на страната", обясни той.

Борис Казаков заяви, че да се прогнозират процесите и хода им може, но да се намери изход от ситуацията ще е трудно, защото повечето европейски страни се характеризират със застаряло население и висока средна възраст

"И как да прилагаме мерки за повишаване на раждаемостта. Половината от населението е над 45 години. Жените във фертилна възраст, дори всички от тях да могат и да искат да имат деца, не са толкова много. Детеродната възраст може да се води между 15 и 49 години в демографията, но много малко се случва тези жени да раждат. Около 1% от бебетата годишно са родени от жени над 40 години и не може да се разчита на целия фертилен контингент", аргументира се ученият.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл. 

По публикацията работи: Александра Никова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Проучване: Българските деца нямат навик да ядат риба, плодове и зеленчуци

Българското дете няма навик да яде риба. Всяко пето дете у нас не яде риба. Няма такава кулинарна традиция. Това е един от изводите от огласено национално представително проучване на хранителните навици на децата у нас. Това е възрастта, в която се оформят стереотипи за хранене . Потвърди се, че има много какво да се върши, за да се..

публикувано на 19.09.24 в 09:49
Снимката е илюстративна

Баба, дядо и аз - и "Малка нощна музика" - ноти по време на война

От преди двайсетина години всяка бъдеща майка в големите градове на Израел, очаквайки скоро дете, а след това и с новороденото дете слуша дискове с класическа музика "Бейби Моцарт", "Бейби Бах" или други. Според психолозите такава музика влияе добра за развитието на зародиша. Това лято в един от културните домове на Тел Авив бе много популярно..

публикувано на 17.09.24 в 12:49
Елена Хайтова

Елена Хайтова: Ако баща ми знаеше, че не чуждите думи са беда, а опростачването на езика

Хайтов много се гневеше на чуждите думи в българския език, но ако знаеше, че не това е бедата, а това, че езикът ни много се опростачва .  Това каза пред БНР Елена Хайтова, дъщеря на писателя Николай Хайтов.  "Все пак чуждите думи внасят своя колорит. Но да казваш нещо от незнание или малокултурие, това е смешно. ...  Написала съм едно есе точно за..

публикувано на 16.09.24 в 19:23

Протест в края на септември готвят седем браншови организации, обучаващи нови шофьори

Протест в края на септември готвят седем браншови организации, обучаващи нови шофьори . Причината са обнародваните във вторник в Държавен вестник две наредби за промени в условията при обучението.  Диалогът е нарушен, казва Йонко Иванов от Съюза на преподавателите по авто-мотоподготовка . А министерството на транспорта обяснява, че..

публикувано на 15.09.24 в 16:00
проф. Юри Кълвачев и проф. Илза Пъжева

Проф. Илза Пъжева: Няма ИИ без естествен. Естественият интелект има крайната дума

Между 12 и 15 септември българската структура на германската научна правителствена фондация "Александър фон Хумболт" организира Хумболтов колегиум на тема: "Човекът и изкуственият интелект в науката и обществото". Форумът ще събере млади и утвърдени български и чуждестранни специалисти в София в "Гранд хотел Милениум". Те ще дискутират..

публикувано на 11.09.24 в 10:54

Може ли ислямският ум да бъде спасен? Новата книга на Мохамед Халаф търси отговор

Важният въпрос днес е: Може ли ислямският ум да бъде спасен?   Така журналистът Мохамед Халаф синтезира акцента в новата си книга "НЕподчинение. Ислямът и реформаторите", която представи пред БНР. "Кризата на исляма днес е колкото политическа, толкова и културна, и религиозна. Тя носи в себе си много други кризи, свързани с невъзможността да се..

публикувано на 09.09.24 в 14:26
Вътрешната баня на Сърбинската къща

Голям е интересът към Ипеклийската и Сърбинската къща в Берковица

Вътрешна баня в къща на 260 години - берковчанис гордост разказват за така наречената Ипеклийска къща, в която е живял поетът Иван Вазов. В съседство с нея има и по-млада на години баня, която е на век и половина и е част от Сърбинската къща. Двете са част от Музейния комплекс в Берковица. Към Ипеклийска и Сърбинската къща има голям..

публикувано на 09.09.24 в 11:49