Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Когато помагаме, надеждата не умира" - Хатай година след земетресението

| Репортаж
Снимка: Мария Петрова

Преди година Турция пострада от едно най-унищожителните земетресения в историята си. Българското национално радио изпрати свой екип, който да проследи как се възстановява най-засегнатият от бедствието район - област Хатай, където жертвите на земетресението са приблизително 24 000 души. Редакторът от програма "Хоризонт" Мария Петрова и журналистът и преводач от Турска редакция на Радио България Севда Дюкянджи прекараха четири дни в градовете Хатай и Адана и се срещнаха както с представители на местната власт и хуманитарни организации, така и с оцелели при земетресението.

Как изглежда животът в лагер за временно настаняване и какво мотивира оцелелите да продължат напред след загубата на близки, жилище и препитание? Каква е новата реалност в Хатай година след бедствието?

Очакването, че ще достигнете града, най-сериозно пострадал от земетресението миналата година в Турция, не може да ви подготви за реалността, която ще ви посрещне там. Разрушенията се простират далеч отвъд мястото, до което стига погледът. Разчистването на останките продължава, и въпреки че строителството на нови жилищни сгради е започнало, в момента Хатай е град на контейнери за временно настаняване.

Лютфю Саваш, кмет на Хатай

Когато се срещаме с кмета на голяма община Хатай Лютфю Саваш, става ясно, че само работният му ден преминава в офис в една от оцелелите при бедствието сгради.

"От 11 месеца заедно със съпругата ми живеем в контейнер. Тя е професор по медицина в университета, но нито за миг нито един от двама ни не е съжалявал за условията, в които сме, както и за това, че пребиваваме в контейнер. Решихме да живеем така, както живеят всички в Хатай, за да покажем емпатия към техния начин на живот. Заедно с тях се опитваме да възстановим нашия град. Хората тук знаят, че Хатай много пъти в историята е бил разрушаван. Може би това е един от градовете в света, които най-много са страдали от земетресения. Нашите предци са преживели подобен ужас, и ние ще се справим. Това, което ни дава надежда, е, че преди стотици години технологиите не са били толкова напреднали. Хората са строели къщите си, където е имало свободен парцел. Сега ние правим проучвания на терени, изследваме земите и почвата, проучваме, доколко е рисковано, и вече много стриктно следим за местата, на които ще се построят новите жилища", подчертава кметът Лютфю Саваш.

В края на февруари ще бъдат предоставени първите нови 7 хиляди жилища, но изграждането на жилищни сгради ще бъде дългогодишен процес. Към момента успехът на властите е, че вече няма хора, които са в палаткови лагери. Настанени в контейнери са всъщност нуждаещите се, чиито апартаменти или къщи са претърпели средни или големи щети. За обема на проблема разказва заместник-ръководителят на турската правителствена агенция за управление на бедствията за района на Хатай - Танер Байъндър.

Автомобил на турската правителствена агенция за управление на бедствията

"В момента има 185 лагера с контейнери, в които живеят 215 хиляди наши съграждани. Имаме приблизително 70 хиляди контейнера, предназначени за живеене. При палатковите лагери предоставяхме безплатна топла храна, а сега даваме ваучери за храни на социално слабите семейства. Но продължаваме да осигуряваме питейна вода. Всеки ден предоставяме 25 тира с питейна вода за хората, които живеят в контейнери", посочва  Танер Байъндър.

Как всъщност изглежда подобно временно жилище отвътре?

"Всеки наш контейнер съдържа електрическа печка за отопление, печка за готвене, хладилник, климатик. Предоставя се също с диван, кухненска маса, легло за родителите и легло за децата", пояснява заместник-ръководителят на агенцията за района Хатай.

Танер Байъндър

Танер Байъндър подчертава още, че лагерите се охраняват, а целта е да се предоставят максимално много от услугите, които човек би ползвал в обичайно населено място - има лекари, психолози и социални работници, детски площадки, обществена пералня, някои фургони са преобразувани в магазини, а в други се провеждат курсове за професионална преквалификация, изкуство или готвене. Случва се обаче често да има прекъсвания на електричеството, а при по-силен дъжд контейнерите често протичат, както когато бяхме в Хатай. През няколкото часа, които прекарахме заедно, Байъндър и колегите му усилено координираха дейностите по отстраняване на повредите заради дъжда, но самият той признава, че по-сериозните проблеми са всъщност свързани със страховете на оцелелите и тяхното психично здраве.

"Смея да твърдя, че успяваме да стигнем до всички. Мина една година след земетресението и вече работим в сферата на здравеопазването, строят се болници, но хората продължават да изпитват тревога. Техните страхове не са отминали. Бихме имали нужда от проекти, свързани с психическото здраве на хората. За децата правим програми със сценични изяви и шоупрограми. Организираме изнесени киносалони. Хората много харесват тези проекти", споделя Байъндър.

Последствията от земетресението се усещат особено остро от мигрантите, разселени в Турция заради конфликта в Сирия, смята Николас Метри, който е ръководител на програмата на Датския съвет за бежанците за района на Хатай.

"Мисля, че тук големият шок беше, че всичко се случи изведнъж. Един ден сте в добре отоплен, безопасен апартамент, а на следващия сте в палатка. Този процес на адаптация беше изключително труден. Хората нямаха представа колко време ще продължи и все още нямат. В момента живеят в контейнери, което е малко по-добре от палатките, но си представете да сте в контейнер 3 х 3 метра и да не се вижда краят на ситуацията. Никой не ви казва: къщата ви ще бъде готова след година, така че поне да гледате календара и да броите дните. Просто живеете в неяснота. Напълно зависими сте от хуманитарна помощ. Може някой от домакинството да си е намерил работа и да помага малко, но може и да не е успял. Изцяло зависите от това каква топла храна или парична помощ се предоставя. И освен това имате деца, които са като в затвора в контейнера 3 х 3 метра. Когато погледнете, виждате друг контейнер и до него следващ. Представете си как се отразява това психологически", коментира Метри.

През първите месеци след бедствието на бежанците е позволено да търсят подслон и в други турски провинции, но в момента правителството отново прилага изискването мигрантите да стоят в провинцията, в която са регистрирани. Това води до допълнителен стрес за разселените хора, които знаят, че основните им нужди са обезпечени, но със сигурност не могат да напуснат лагерите, обяснява Метри. Затова и организацията му сформира групи за подкрепа и ментално здраве.

"Не се опитваме да предоставяме индивидуална помощ, защото това е огромна задача. Става дума за стотици хиляди души, които са разселени. Концентрираме се повече върху това да събираме хората на групи. Предоставяме им възможност да споделят какво им е. Тези групи се оказаха много популярни и много ефективни. Някои хора идват директно и казват: "Имам съседка, която каза, че посещава групата и наистина се чувства по-добре. Мога ли и аз да се присъединя?". Хората наистина се нуждаят от това отново да имат връзка един с друг. Това е ужасна реалност. Трябва да отбележим, че всичко е добре организирано, но само организация не ви носи спокойствие и покой на ума. Много е тъжно. Навсякъде около вас има разруха и останки, както и масови лагери с контейнери", изтъква Метри.

Обратно в лагера, който разглеждаме заедно с Танер Байъндър и колегите му, дори в дъжда една от първите гледки е на деца, които играят футбол. Насред усмивките и любопитството кои сме почти веднага се усеща болката от преживяната загуба:

"Всички роднини, с които живеех на първия етаж на моето жилище, починаха. Умряха вуйчото, чичото, племенниците ми, само майка ми и баща ми са живи. Липсват ми хората, които загубих", казва тихо 13-годишният Рашид.

На място има психолози и социални работници от турското министерство на семейството и социалната политика.

Гюлхан Йълдъръш (в центъра)

"Най-много травми виждаме при децата. Освен с бедствието, те са свързани и с техния образователен процес или липсата на такъв до скоро. В същото време, понеже тези фургони са много малки, хората нямат лично пространство. Това важи както родителите, така и децата. Много често след земетресението хората преживяват нервен срив, имат страх от бъдещето, от неяснотата и несигурността", казва психологът в лагера и допълва, че има скок в броя на разводите заради напрежението от живота в ограничено пространство. Стремежът на всички е да работят за възможно най-нормален живот и нови преживявания.

"Най-разнообразни инициативи има тук. В момента се готвим за едно състезание по футбол между различните фургонни градчета. Миналата седмица имахме един симпозиум, в който той ни беше дал задача можеш ли да казваш да или не и кога трябва да се каже да, а кога не", ентусиазирано разказва 12-годишният Онур. А ключова роля за възрастните имат различните образователни курсове.

"Тук има 9 различни курса - за изкуство и ръчно изработени предмети, за оригами, за шев и кройка, за готварство, за моден дизайн. Всички които идват, а повечето от тях са жени, пострадали при земетресението, идват и от психологическа гледна точка. Ние им помагаме, а освен това ги мотивираме да се научат, да вземат майсторски сертификати, след което да продължат живота си, а и да започнат да печелят. Създаваме им самочувствие. Преподавателите сме от този град и сме от пострадалите при земетресението. Ние също се чувстваме добре от това, което правим тук", споделя Гюлхан Йълдъръш, докато показва картините и изделията, изработени от нейни ученички.

Друга от преподавателките, Юсне Йозер, е прекарала след земетресението 24 часа под развалините, преди да бъде извадена от спасителите. Енергията ѝ е заразителна и в края на срещата ни вече съм уверена, че хората на Хатай ще преодолят проблемите си.

"Има надежда, разбира се. Точно това ни прави още по-силни. Когато помагаме, надеждата не умира", категорична е Юсне.

Снимки: Мария Петрова

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Експерт: Винената култура се развива. 80 изби предлагат винен туризъм

"Виното е интелектуален продукт . С консумацията научаваме любопитни факти за самия регион, как се произвежда, откриваме философията и страстта, която са вложили в него неговите създатели." Това каза пред БНР Гергана Тодорова – винен специалист, главен редактор на първия онлайн пътеводител за винен туризъм у нас. Винарските изби, които..

публикувано на 22.07.24 в 13:40
Елица Бъчварова

Елица Бъчварова: Македонският въпрос е болката на Балканите

55 години след първото издание на книжния пазар отново излиза романът на Свобода Бъчварова "Литургия за Илинден". "Македонският въпрос е много болезнен, тежък, многостранен въпрос за България. Болката на Балканите ", каза пред БНР дъщерята на авторката – Елица Бъчварова, социолог и антрополог. "Това не е монопол на македонското движение...

публикувано на 22.07.24 в 11:05

Куманско селище откриха археолозите от Историческия музей в Горна Оряховица

Куманско селище откриха археолозите от Историческия музей в Горна Оряховица при проучванията на средновековен некропол, източно от крепостта „Ряховец“ и в непосредствена близост до депото за отпадъци на железничарския град. По покана на Националния исторически музей горнооряховските археолози ще покажат находките си през годините от..

публикувано на 21.07.24 в 06:36

Гай Анжел спасява хора от удавяне вече 26 години

Яфо дълго време е бил „българската столица на Израел“. Всяко момче е мечтаело да бъде велик футболист в представителния отбор на града - Макаби - Яфо, чийто треньор е бил от „Левски“ - София. Е имало е и такава, чийто поглед е бил вперен в синьото море, ограждащо западната част на града. Сред тях е бил е Гай Анжел, който не веднъж от ранна пролет до..

публикувано на 21.07.24 в 06:09
Живка Милова

Живка Милова учи българчетата на родния им език под звездите на Фамагуста

Какво е да учиш българчета на български език под звездите на Фамагуста, как се пишат новини за българите далеч от родината и как българската държава подкрепя тези две дейности, разказва Живка Милова в разговор с Ася Пенчева. Паралимни е кипърски град в окръг Фамагуста и освен прекрасните плажове и луксозни хотели, има и българско..

публикувано на 21.07.24 в 05:54
Калинка Александрова Янчева

Рецепта за дълголетие - 99 годишната баба Калинче от село Варвара

" Да обичаш, да не мразиш никого, да не мислиш лошо" - това е най-добрата рецепта за дълголетие според 99-годишната баба Калинче от пазарджишкото село Варвара.  Калинка Александрова Янчева е родена на 13 април 1925 година . С нея ни среща адв. Николай Баташки, когото слушателите познават от месечното издание на Правната рубрика на..

публикувано на 18.07.24 в 16:53

Без сценарий - околоселските пътешествия на Десислав Лафчиев

"Идеята се зароди още във Факултета по журналистика. Тази тема със селата открай време ми е доста интересна. Исках да направя поредица за българските села ." Така обясни своята страст по околоселските пътешествия журналистът Десислав Лафчиев в интервю за БНР. " Без никакъв сценарий да тръгнеш към случайно село , без да знаеш какво ще..

публикувано на 15.07.24 в 11:09