"За конфликт между Залужни и Зеленски се знае още от началото на войната. Слуховете за това се носеха през цялото време. Те се дължаха на няколко неща – Залужни е доста популярен и сред народа, и сред войската. Някои смятаха, че Зеленски може да възприема това като политическа заплаха".
Влияние, според проф. Сланчев, е оказал също развоят на войната през втората година и защитата на Бахмут.
"Много хора смятаха, че украинците трябва да изоставят този град и да не се занимават с него, но Зеленски каза, че трябва да го спасят. Тогава назначиха ген. Сирски да води действията там.
Срещу Сирски има много критики във войската. Те не го обичат. Смятат, че е продукт на съветско обучение. Даже е роден в Русия. Казват, че не се интересува от цената на живота на войниците. Критикуваха го, че държи Бахмут, който те в крайна сметка загубиха, само защото Зеленски иска така по политически причини. Той е по-ориентиран към президентството, отколкото към военните и затове те не го обичат. Със Залужни не е така.
Когато миналата година украинската офанзива се провали, трябваше да се намерят виновни. Не се изненадвам, че Зеленски се ориентира към смяна на Залужни".
Много хора се съмняват, че Сирски е по-добър, посочи проф. Сланчев.
"Смяната стана сега, защото Залужни много открито заяви, че войната е влязла в задънена улица и ще се наложи мобилизация на половин милион души. Това политически е много непопулярно в Украйна. Проблемът е, че Залужни го каза ясно и открито. Сменили са го с човек, който е по-настроен да спазва указанията на Зеленски.
На Запад също са притеснени от това. Те имаха добри работни отношения със Залужни. Но в САЩ казват, че това са си вътрешни неща на Украйна.
В Украйна не може да минат без мобилизация. Ще отлагат, докато наистина стане критично.
Като се вземе предвид забавянето на помощта от Запада, мобилизацията ще бъде неизбежна, защото украиците ще бъдат в глуха отбрана дълго време. Според мен, те се опитват да отложат неприятни решения".
Като проблем анализаторът посочи и наличието на доверие в Украйна единствено към военните и президента.
"Нито парламентът, нито съдилищата имат такова".
Много често цивилните полици са по-агресивни, отколкото военните, отбеляза професорът.
"Войната обаче не е само военната част. Трябва да се внимава за политическата. В Украйна голямата част от военната сила се дължи на политически решения, след които им дават помощи от Запад".
Доктрината на руснаците е винаги да се опитват да атакуват, отбеляза той.
"Проблемът е, че за да направят поредната офанзива, ункраинците се нуждаят от снаряди. Много повече, отколкото имат. Затова трябва да чакат прозиводството им. Отбраната се налага по тези причини.
Не смятам, че много ще се промени линията на фронта, но на места руснаците ще имат успехи и ще могат да вземат села, даже някой средно голям град. Те ще натискат и ще се надяват, че като покажат някакви успехи на фронта, даже да не са големи, в комбинация с отслабващата помощ от Запада към Украйна, в един момент украинците ще трябва да клекнат и да се съгласят на примирие".
Въпреки че мнозинството от републиканците поддържат Украйна, много ги е страх какво ще стане, ако пресекат пътя на Тръмп, а той стане президент, посочи още проф. Сланчев.
"Те не искат преди изборите да има каквато и да било политическа победа за Байдън. Има голяма вероятност да не се дадат пари на Украйна в близкото бъдеще.
Европа трябва да поеме подпомагането. Европейците го знаят и се готвят за този вариант. Те би трябвало да дават повече, защото войната е в Европа. Един от политическите проблеми на демократите е да обяснят защо да се поддържа Украйна.
Помощите за Укррайна няма да пресъхват. Тя няма да бъде изоставена. Руснаците нямат шанс да завладеят Западна Украйна. Но има шанс войната да стане много по-напрегната, поради временно пресъхване на помощи от Америка и ако европейците по политически причини не успеят да се вземат в ръце. Те имат капацитета да снабдят Украйна, но това са политически решения".
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.
Столичният общински съвет ще гласува създаване на инициативата "Витоша на децата", която цели да осигури достъпни и смислени занимания сред природата за деца на възраст от 7 до 12 години през лятната ваканция. Предложението е на общинските съветници Цветелина Заркин, Диян Стаматов и Екатерина Йорданова и цели да изгради у децата устойчива връзка с..
На 14 април – понеделник, в 8 часа сутринта ще се проведе поредният протест на шофьорите от Столичния градски транспорт. Основните искания са за по-високи заплати и по-добри условия на труд. Екатерина Йорданова, почетен председател на Съюза на транспортните синдикати в България, отбеляза пред БНР, че това е много тежък труд, а..
В малки населени места ще могат да се изграждат съобщителни мрежи и съоръжения при облекчени условия. Депутатите приеха на второ четене промени в закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура. Законопроектът предвижда промяна на категоризацията на строежите, свързани с физическата инфраструктура за разполагане на..
"Андрей Цеко в е бил заплашен заради разкритията, които е направил за строителния предприемач Иван Мирински". Това заяви в кулоарите на парламента съпредседателят на ПП-ДБ Кирил Петков: "На вчерашния ден Андрей Цеков е получил закана и сигнал, че ако продължава да споменава Иван Мирински, ще има проблеми. Дошъл е човек при него, не знам името на..
Среща на контактната група за Украйна ще се състои днес в Брюксел. Тя ще премине под председателството на министрите на отбраната на Германия и Великобритания, Борис Писториус и Джон Хийли, съобщи БТА. Очаква се украинският министър на отбраната Рустем Умеров да запознае колегите си от 50 държави със ситуацията на фронта, като т ой ще очертае от..
Зачестяват случаите на насилие над животни в Кюстендилсия регион според статистика на Районна прокуратура. В периода от 1 януари 2023 год. до 8 април 2025 год. прокуратурата е наблюдавала 69 досъдебни производства за престъпления срещу животни по член 325 "б" от НК. Новообразуваните досъдебни производства са 50, 30 а спрени поради неразкриване..
Три допълнителни точки в петъчния дневен ред обсъждат депутатите в парламента. На второ гласуване депутатите ще обсъждат Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура. Очаква се и дебат по първото четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата. В дневния ред е и проект на решение..
След "улгартрансгаз" и договора с турската копания "Боташ", разследването в хотели в български ски курорти за предполагаема измама с европейски..
В Плевен тържествено отбелязват 160 години от създаването на Университетската болница "Д-р Георги Странски". Лечебното заведение е второ по големина и..
По време на галаконцерта "Музикант на годината 2023" на 31 май 2024 г. в Първо студио на БНР екипът на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" връчи и..
Облачно
Значителна облачност с дъжд