Джеймс Шер: Не Русия си създава предимствата за методично настъпление на фронта, а западни кръгове

Г-н Шер, в Москва от съветски времена са на принципа "има човек - има проблем, няма човек - няма проблем". Дали обаче Кремъл няма да има проблем, защото тъкмо точно този човек вече го няма - Навални? 

"Рано е да се каже. Признавам, че все още се опитвам да приема новината и да се възстановя от шока от нея. Инстинктивно първо си помислих, че властите не са замесени. Но това предположение може и да се окаже нелепо. Скоро ще разберем. Когато го арестуваха, по-скоро когато той реши да го арестуват, защото му беше ясно, че това ще стане, ако се върне от Германия - някои от екипа му, а значи и той самият, очакваха милион души да излязат да протестират. Както знаем обаче, това така и не стана. В пика си протестите наброяваха 10 000 или 15 000 души и те не се задържаха дълго време по улиците. Това беше един от многото признаци, че преценката на Навални за потенциала му да дестабилизира системата в Русия беше твърде преувеличена."

"Въпреки това не бих се изненадал, ако неговата смърт окаже по-голямо влияние върху хода на събитията. Макар и не веднага. Трудно е да се каже. Това е от неочакваните новини - т.нар. "черни лебеди" - чиято важност може да се установи чак след като мине време." 

• Валерий Тодоров: Със смъртта на Навални беше задраскана част от бъдещето за промяна

• Путин: Байдън е предвидим политик от старата школа

"Интервюто му за Такър Карлсън според мен разкри колко далеч е Путин от това да схване западния мироглед. Две интересни наблюдения имам по повод историческите му лекции. Едното е, че статията му от юли 2021-ва за единството на руския и украинския народ беше много добре написана и трябва да имаш наистина значителни познания, за да си дадеш сметка колко изкривени са много от т.нар. факти в нея. Но все пак тя резонира сред някои групи на Запад. Това, което каза този път за историята на войната, се отклонява доста от геостационарната орбита около истината. Невероятно гротескно е и без връзка с реалността. И според мен обяснява много за състоянието на духа му и че зад тази война стои фикс идея, която няма нищо общо с фактите и реалността. 

Изненадващо е очевидното убеждение на Путин, че също като него и като идеолозите на режима му, някой на Запад ще съди за войната на основата на събития отпреди 800 години. Дори проруските и гневните антилиберални среди на Запад няма да го направят - въпреки избора на журналист, който е извънредно влиятелен сред тях. Това показва, че руската реалност е вече напълно откъсната дори от това, което беше преди две години, а камо ли от Западната реалност.

А за невъзможността Русия да бъде победена - това, разбира се, много по-методично подсилва нагласите, които вече са доста добре улегнали в някои кръгове на Запад, включително сред експертната общност и коментаторите. В този смисъл повтарянето на това послание няма да доведе до нищо значимо. Единственото, което може да направи мнението на Путин по-достоверно, е задържането на военната помощ за Украйна. Но това го причиняват въпросните кръгове на Запад, а не Русия. Не тя си създава предимствата за бавно и методично настъпление на фронта. Това буди пълно недоумение у украинците. Те са свикнали с факта, че през цялата им история руснаците не признават суверенитета и значението им. Това не притеснява Украйна, но я хвърля в потрес, че голяма част от Запада сам лишава себе си от значение." 

• Микаел Герстад: Украинската отбрана се пропуква

• Украйна се мобилизира, но дали за победа или за поражение?

Дали Путин не се опитва да предотврати неблагоприятна за Русия промяна на статуквото на фронта? Такава може да дойде само с подновяване на американската военна помощ. 

"Не смятам, че интервюто му ще има каквото и да било отражение върху динамиката на събитията в Украйна. Това може с лекота да се изключи. Западът всъщност въздейства най-много на тази динамика. По-точно 150-ина републиканци в американския Конгрес, които отказват подкрепа на Украйна, знаейки много добре, колко й е необходима тя. Но нека обърнем внимание на две неща. Първото е основната характеристика на третата фаза на тази война - милитаризацията на руската икономика - огромното разрастване на военното производство. Огромно е! Русия ще похарчи 6, а може би и 8 процента от брутния си вътрешен продукт за война. А като добавим всички останали пера за сигурност - 40 процента от бюджета си. Няма обаче яснота дали се постигат очакваните резултати от тези разходи - заради неефективността на руската администрация, бюрокрацията и корупцията.

От друга страна, наистина има значително увеличение на числеността на руската армия. Превъзходството й в това отношение над украинската до голяма степен беше осигурено първо от затворнически контингент, а след това - и то продължава и до днес - от попълнения от други етноси, смятани за лесно прежалимо пушечно месо. И най-накрая - от контрактници, които сега получават между 2000 и 8000 долара. Тази колосална за руските стандарти заплата обяснява наплива към армията. Затова фронтът изкушава хиляди руснаци, въпреки че много от тях съзнават, че няма да се върнат от него. Интересно е, че тази тенденция не спира, въпреки че от началото на годината повече от 30 000 руски войници са били убити или ранени в Украйна. Само за няколко седмици! А имайте предвид, че украинците още от декември пестят боеприпаси! Потресаващо е! Така че в момента може и да се създава впечатление, че руските резерви от жива сила и материална част са неизчерпаеми, но ние знаем, че не е така.

Към това бих добавил още един важен фактор, който според мен е валиден още от началото на тази война - Русия няма капацитет да постигне стратегическите си цели сама. Налага й се да разчита на външни фактори. Нека разгледаме превъзходството й при артилерийските боеприпаси. Производството още не е достатъчно и руснаците продължават да вадят от предвоенните си запаси, които в определен момент ще се изчерпат. Затова се налагат доставки от Северна Корея, макар и с лошо качество. Поне 1 милион снаряда са пристигнали от там. От самото начало Русия полага съзнателни и методични усилия да се възползва максимално от външни фактори. И тук имам предвид не само фактическите й съюзници като Иран например, но също и де факто дезертьорите от НАТО - фактора Орбан и фактора Тръмп. Русия, разбира се, експлоатира и войната в ивицата Газа." 

Нека ви попитам за още една хибридна руска атака от тази седмица - макар и по-маломащабна. Обявен беше списък с десетки политици и държавни служители от балтийските членки на НАТО за международно издирване, включително министър-председателката на Естония Кая Калас. Русия ги обвинява, че чрез премахване на паметници на Съветската армия са осквернили паметта на освободителите на света от нацизма и фашизма. Какво целят да постигнат руснаците с това?

• Русия обяви за издирване премиерката на Естония

"Аз също бях включен в руски списък тази седмица. Той е с 18 британски граждани, които злословели и се държали враждебно по отношение на Русия. И бих казал, че такива неща нямат никакво отражение върху хората, срещу които са насочени. Целта е да се затвърждава пропагандата, че войната в Украйна е всъщност хибридна война, започната от Запада, за да бъде унищожена Русия. Но въпреки че съм сред заклеймените, не зная колко поздравления получих вече. А Кая Калас е толкова харесвана в Естония, че след този руски ход естонците ще я харесват още повече. Русия си мисли, че ще накара някой да се засрами, че му е закачен етикет или че не може да влиза вече на нейна територия. Но аз казах на моите приятели - поне ако решат да ме тровят, ще трябва да го направят на друго място. Всичко това е част от две паралелни неща - руска психологическа операция, част от която между другото смятам, че бяха и коментарите на Путин по адрес на Байдън, и вътрешноруска психодрама. Бих добавил обаче още нещо, към което насочи вниманието естонското разузнаване - плановете за удвояване на числеността на руските войски в близост до границите на Естония, Латвия и Литва.

Както споменах преди малко, руската икономика е мобилизирана и милитаризирана до такава степен, каквато не е виждана от началото на 80-те години. Това има негативен ефект върху стратегически сектори. Огромна част от енергийните печалби отива за военно-промишления комплекс. По думите на един руски експерт, това е разпределение по болшевишки.

Очевидно правят всичко, за да поддържат тази война. Готови са дори да застрашат основите на икономиката, за успеха на която Путин имаше основание да се хвали. И това повдига един смущаващ въпрос: ако войната свърши, как отново ще бъде обърнат курсът? 

Е, според мен, най-смущаващият, но и най-вероятен отговор е, че те просто няма да нормализират икономиката. По-лесно е някак си, след като страната вече е вкарана в такава милитаризирана система, да продължат да воюват. Руското ръководство генерира инерция, която ще му е много трудно да спре. За това би трябвало да се тревожим."