Д-р Иво Попиванов: При деменцията има спад, който се отклонява от нормалното стареене

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Репортаж на Християна Йорданова и интервю на Таня Милушева с д-р Иво Попиванов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Желаещите да се включат са много, чакащите се записват в регистър. Идеята грижата да се разшири със създаване на дневен център в село Твърдица обаче среща съпротивата на местните жители. В подписка те изразяват нежеланието си сградата на бившата детска градина да се използва за тази цел и настояват проектът да се реализира на друго място.

"Нека да го направят извън селото. В центъра не е никак добре."

"Това са хора, на които им трябва спокойствие. Тук ще им е шумно."

"Всеки може да се разболее, гости сме на този свят. Но специално за тези болни, в центъра – не."

• Ще се изгради ли социалната услуга „Грижовник“ в Твърдица?

• Жители на с. Твърдица не искат възрастните с деменция на "Грижовник"

• Бургас откри първата в страната Социална градина за възрастни хора с деменция

"Хората са изключително доволни. Коментирахме с близките колко сме им полезни, колко са били ангажирани изцяло с грижите си за своите близки, не са имали грам време за себе си, с ежедневни притеснения какво се случва с техния близък, като е останал сам и колко са спокойни сега", отбелязва управителят на Социалния патронаж Валентина Станкова.

"Закусваме. Има лека почивка след храната и започва социалното кафене – най-различни теми се обсъждат, рисуват, творят. Следва гимнастиката. Мерим всеки ден кръвно, правим тестове за концентрация, за издръжливост. Идва обядът и време за сън. Отново започва ерготерапевтичната дейност. При някои има доста подобрения", разказва рехабилитаторът Деница Пантова.

Хората не са много добре информирани какво представлява такъв дневен център и какъв тип грижа предлага. Страхът от неизвестното е част от причините местните хора да са против, смята невропсихологът от Александровска болница д-р Иво Попиванов, преподавател в Департамент "Когнитивна наука и психология" в Нов български университет.

Деменцията е състояние, при което мисловните способности трайно и прогресивно започват да намаляват. Причините могат да бъдат различни. Болестта на Алцхаймер е само един от вариантите на деменцията. Има различни видове деменции. Първите признаци са свързани с отслабване на паметта за близки събития и текущи неща, със способността за планиране и превключване от една дейност към друга. При по-нетипични и редки случаи на деменция симптомите са свързани с промяна на поведението – човек може да стане по-импулсивен или обратното – апатичен и депресивен. Има и деменции, при които прогресивно се нарушават езиковите способности и речта обеднява, обясни специалистът.

Поради тази пъстра картина при грижата за човек с деменция е нужен индивидуален подход, изтъкна невропсихологът.

Част от стигмата е, че човек над 60-65 години е нормално да позабравя и да е по-бавен. Има процеси, свързани с нормалното стареене, но деменцията е спад, който се отклонява от него, подчерта д-р Иво Попиванов.

Сред първите признаци, които загатват за деменция може да бъдат търсенето на думи и забравяне на различни неща. Близките могат да забележат, че човекът може вече да няма толкова добра преценка за ситуациите и как да се справи с даден проблем. Когато човек вече много трудно започва да учи нови неща, това също е маркер за възможен конгитивен спад.

"Проблемите отначало са много дискретни, много леки."

Медикаментозната терапия е само една част от въздействието, което може да се предприеме, уточни д-р Иво Попиванов. По думите му, тази терапия поддържа мозъчната функция и отлага прогресията на заболяването, но това не е достатъчно.

"Социалните контакти, стимулирането на мозъка с различни дейности и задачи, ангажирането на един човек е нещо, с което мозъкът се поддържа. Физическа активност – това е изключително важно, тези хора да се движат. В социалното кафене може да се включи реминисцентна терапия – разказване на спомени. Това доказано има много добър успокоителен и валидизиращ ефект. Това е нещо много полезно."

Всяко заболяване в семейството се отразява на цялата семейна система. Има проучвания в целия свят, включително в България, които показват, че грижещите се за човек с деменция също страдат, коментира невропсихологът в предаването "Хоризонт до обед".

"Страда тяхната самооценка, стават по-депресивни, затварят се, губят социални контакти. Понякога започват и телесно да страдат, отключват се заболявания, те са подложени на много силен стрес. Ако човек е сам, това бреме, тази тежест е много по-силна, отколкото може да се разпредели."

В тежките фази на заболяването човек е напълно зависим и грижещият се няма възможност за отделяне и разсейване. По света се предлага услуга за временен престой на човек с деменция в специализиран дом, за да може грижещият се за него да почива, посочи още д-р Иво Попиванов.

Не се отчита ръст на деменциите. В европейски мащаб са засегнати 7% от възрастното население над 65-годишна възраст, каза д-р Попиванов.

Като рискови фактори в българския контекст той открои сърдечно-съдовите заболявания.

Повече по темата чуйте в звуковия файл.