Д-р Владимир Сотиров: Няма анализ на психиатричното здраве на нацията

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Репортаж на Латинка Светозарова и интервю на Ирина Недева с д-р Владимир Сотиров

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

От над 7000 днес у нас са останали близо 2700 психиатри. Голяма част от тях са практикуващи в амбулаторната психиатрична помощ, казва доц. д-р Мая Стоименова, която има почти 45 години трудов стаж като психиатър и е началник на клиника в Плевен.

"Това е общ "крясък" на здравната стационарна психиатрична система в страната. (…) Тези, които сме останали в стационарната психиатрична помощ, сме изключително малко. Това са болнични заведения с 24 часов режим на работа в условия на спешност."

Сега се отпускат 65 лева на ден за преминал болен при средностатистическа издръжка за всички лечебни заведения в страната за ден - 532 лева, подчертава тя. По думите ѝ, за университетски болници сумата надхвърля 600 лева.

"Ние получаваме 65 лева на ден. В тези 65 лева на преминал болен се включва цялата издръжка - отопление, бельо, храна, лекарства, консултации, медицински изделия и заплатите на персонала."

Доц. Стоименова прави равносметка за абсолютен санитарен минимум по отношение на лекарите, като отбелязва, че при сестрите положението е още по-тежко.

"Толкова тежка ситуацията никога не е била. В нашата практика имаме хора от всички професии. Всеки може да се разболее", предупреждава специалистът.

• Акад. Дроздстой Стоянов: В ПВУ са предвидени 27 млн. лв. за ремонти на психиатрии

• Д-р Цветеслава Гълъбова: Държавните психиатрични болници изпълняват функцията на приюти

• Белла Дамянова, НМД: В цялата държава има само 2 детски психиатрии

Начинът, по който са третирани пациентите в психиатричните клиники и стационари, винаги е било ужасяващо лошо. Качеството на психиатричната помощ никога не е било високо, заяви пред БНР д-р Владимир Сотиров от център "Адаптация", с професионален опит и в държавната болнична психиатрия.

Идеята, че тези хора са обречени и нямат никакъв шанс за възстановяване стои в основата на отношението към психиатрията. Става дума за културен аргумент, свързан с предразсъдък, смята той.

"Психичната болест е много стигматизирана. Тя стигматизира и семейството. Това е един от големите проблеми пред реформата в психиатрията. Нямаме граждански натиск."

Трябва да изследваме преживяванията на пациентите, докато получават тази грижа, да мерим удовлетвореността като показател на качество на здравната грижа, категоричен е д-р Сотиров.

"Имаме цял Център за обществено здраве и анализи. Аз анализ, който да изследва преживяването на удовлетвореност на пациенти, които са били обект на психиатрична помощ в стационарни условия не съм видял. Ние изобщо анализ за психиатричното здраве на нацията, произведен от този център, годишни доклади ние нямаме."

Психиатърът обърна внимание и върху нуждата "да се формулират адекватни стандарти за качество" – например прекарано време на терапевт с пациента, защото има пряка зависимост между това време и придържането на пациента към лечението.

Сега търговският интерес кара лекарите да прекарват по-малко време с пациентите, обясни Владимир Сотиров.

"Това беше отстъпление назад – когато се отказахме от този ключов индикатор: време, прекарано с пациент."

В предаването "Преди всички" д-р Сотиров очерта и друг недостатък в подготовката на психиатрите – че за разлика от психотерапевтите те не биват обучавани как да се справят със собствения травматизъм и патологии.  

Една част от нас гласуват за психопати, защото по този начин нормализираме собствената си патология, изказа мнение д-р Сотиров.

"На избори, когато се явяват очевидни психопати, и кандидатстват за това да ни управляват, ние трябва да кажем – не, не искаме да ни управляват психопати. Вие си имате поведение на психопат, много е вероятно да сте психопат, няма да гласувам за вас."

Повече по темата чуйте в звуковия файл.