Някъде в този театър или да си паркираш колата в двора на радиото

Трансмедиен проект
| обновено на 06.06.18 в 13:42
Фотоколаж: Теодор Иванов

0...стоиш в седем без пет вечерта пред вратите на театъра...
1...сядаш на място Х, ред Y в камерната зала...
2...осветлението спира, завесите се отдръпват...
3...начало...

Така, в общи линии, изглежда отмерването на събития за всеки зрител на всяка постановка във всеки театър.

СнимкаНо това е само половината картина, а може и по-малко, даже направо последния отблясък от подреждането на моментите преди една театрална премиера. И ако потеглим в обратна посока, от 0 назад във времето, всичко от -1 (последни приготовления в гримьорните); -2 (последен тест на осветлението); -3 (строежа на сцената за пореден път в деня на събитието) през -14 чак до -89, е времето, подредено и разбирано като малки части събитийност от цялото.

В случая цялото е в някакъв смисъл раздвоено и се случва на два терена. Понякога паралелно, понякога последователно, понякога с много бързи скокове и паркиране на коли в няколко двора. Говорим за една пиеса, един текст, един автор, един екип, чиито усилия раждат две творения – сценична и аудио версия на „Да си паркираш колата в двора на Харвард“. И едно трето, впрочем, това, към което този текст е интродукция.




„Да си паркираш колата в двора на Харвард“ от Израел Хоровиц е пиеса, която в резултат на съвместния трансмедиен проект с Народния театър „Иван Вазов“ се появи първо в сценичен, а после и в ефирен вариант. А през цялото време на работата бяха включени няколко микрофона, които в рамките на десетки часове успяха да проследят процеса – от идея, през интерпретация, репетиции, строене на сцена, работа в студио, още репетиции, творчески находки, но и моменти на несигурност, общо взето дълги месеци работа, отвъд видното и чуваемото на крайния продукт. Всичко е автентично, хванато в развитие, плод на уникален шанс, и дори в постпродукцията на нашите Звукови Снимки от Правенето на Една Пиеса се съсредоточихме само върху минималистични цели: да забързаме времето, да бъде по-ясно, да не изпуснем детайлите, да уловим духа на момента и мястото, без да си позволяваме да разрушим естествения ход с оглед на някаква самоцелна ефектност.

Тук и само тук ще имате възможността да извървите този път. И думата път изобщо не е случайна. По подобие на физическото ходене, и това ходене по записите ще е методично. Едно преди две, преди три и т.н. За разлика от физическото ходене, обаче, в този процес на слушане съвсем безпроблемно може да се озовете някъде напред в хронологията. И в двата случая ще може да се огледате в един творчески свят, хванат като аудио отблизо, много отблизо, съвсем отблизо. Затова и понякога някои разговори ще изглеждат произволни, без предикат. Това усещане за фрагмените – in medias res – пък оставяме в абсолютен контрол на слушателите. Независимо дали ще започнете от третата, шестата или пък десетата стъпка, винаги ще имате възможността да се върнете назад, за да проследите историите и да чуете всички Малки Разговори.

Посетете и страницата на проекта във Фейсбук

След 22-и април тук ще намирате нашите Стъпки от пътя. Започваме от Точката на тръгване: 377 дни преди премиерата.

Снимка
Стъпка 1. Точка на тръгване

 

Снимка
Стъпка 2. Малки обстоятелства


Снимка
Стъпка 3. С арменски сладки в зала Север

Снимка
Стъпка 4. Байрън Уелд, 01930 WGLOFM


Снимка
Стъпка 5. Монтажът на монтажа


Снимка
Стъпка 6. Котка с корабна сирена

Снимка


Снимка


Снимка
Стъпка 12. Или прословутият първи ден от сценичния живот на една пиеса


Снимка
ВИЖТЕ ОЩЕ

В края на лятото Радиотеатърът представя "Вино от глухарчета" от Рей Бредбъри

Самите думи ухаеха на лято. Виното беше лято, хванато и запушено с тапа. А сега, след като Дъглас вече знаеше, наистина знаеше, че е жив, и неспирно се движеше из този свят, за да го докосва и да го проучва от край до край, струваше му се съвсем редно и уместно част от новото му познание, една частица от този особен жътвен ден да бъде запечатана, за да я..

публикувано на 13.10.18 в 08:45

Напред-назад в годините

Не съвсем от самото начало. Но от 1988 година. Ина Вълчанова създава документалната си радиопиеса „От самото начало“ през 1997 г., стъпвайки върху записи от 1988 г. и 1990 г., направени в Русе по време на големите химически обгазявания, както и върху записи от първия голям митинг пред „Свети Александър Невски“ през 1989 година. Самата авторка се опитва..

публикувано на 12.10.18 в 09:25

И въпреки това аз продължавам да пиша

Всеки пътува за някъде и се връща от някъде. Всеки. Освен Емили. Емили винаги е тук. Винаги тук. В Амхърст. Емили Дикинсън (1830-1886). Четеш поезията й и недоумяваш, че светът не я е открил навреме - едва доста години след смъртта й научава, че е пропуснал живота на световноизвестна поетеса. Но сякаш самата Емили Дикинсън се е отнасяла с недоверие към..

публикувано на 06.10.18 в 09:30
Валентин Ганев, Силвия Лулчева, Михаил Михайлов, Пламен Пеев и Христо Симеонов - Риндо (от ляво надясно)

Радиотеатърът с премиера: световноизвестната пиеса „Звезда без име“ от Михаил Себастиан

Радиотеатърът с удоволствие ви представя премиерата на „Звезда без име“ от Михаил Себастиан. Всички участници в радиопроекта работиха с истинска творческа радост и вдъхновение. Представям ви екипа: Превод – Огнян Стамболиев. Адаптация – Яна Добрева. Участват артистите: Силвия Лулчева, Веселин Ранков, Валентин Ганев, Пламен Пеев,..

публикувано на 05.10.18 в 10:00

Колорит в събота или...

"Мога ли да се изпикая и на другата жаба?" Това е една от ключовите фрази, казани от героите на фичъра, който ще чуете в събота от 18.30. Тя обхваща не само централна ситуация в сюжета, но и цели директно в авторския маниер – просто се доближи до хората ненатрапчиво и нелешоядно и бъди добросъвестен подслушвач и кротък подстрекател в името на цeлостта и..

публикувано на 20.09.18 в 10:46