Някъде в този театър или да си паркираш колата в двора на радиото

Трансмедиен проект
| обновено на 06.06.18 в 13:42
Фотоколаж: Теодор Иванов

0...стоиш в седем без пет вечерта пред вратите на театъра...
1...сядаш на място Х, ред Y в камерната зала...
2...осветлението спира, завесите се отдръпват...
3...начало...

Така, в общи линии, изглежда отмерването на събития за всеки зрител на всяка постановка във всеки театър.

Но това е само половината картина, а може и по-малко, даже направо последния отблясък от подреждането на моментите преди една театрална премиера. И ако потеглим в обратна посока, от 0 назад във времето, всичко от -1 (последни приготовления в гримьорните); -2 (последен тест на осветлението); -3 (строежа на сцената за пореден път в деня на събитието) през -14 чак до -89, е времето, подредено и разбирано като малки части събитийност от цялото.

В случая цялото е в някакъв смисъл раздвоено и се случва на два терена. Понякога паралелно, понякога последователно, понякога с много бързи скокове и паркиране на коли в няколко двора. Говорим за една пиеса, един текст, един автор, един екип, чиито усилия раждат две творения – сценична и аудио версия на „Да си паркираш колата в двора на Харвард“. И едно трето, впрочем, това, към което този текст е интродукция.



„Да си паркираш колата в двора на Харвард“ от Израел Хоровиц е пиеса, която в резултат на съвместния трансмедиен проект с Народния театър „Иван Вазов“ се появи първо в сценичен, а после и в ефирен вариант. А през цялото време на работата бяха включени няколко микрофона, които в рамките на десетки часове успяха да проследят процеса – от идея, през интерпретация, репетиции, строене на сцена, работа в студио, още репетиции, творчески находки, но и моменти на несигурност, общо взето дълги месеци работа, отвъд видното и чуваемото на крайния продукт. Всичко е автентично, хванато в развитие, плод на уникален шанс, и дори в постпродукцията на нашите Звукови Снимки от Правенето на Една Пиеса се съсредоточихме само върху минималистични цели: да забързаме времето, да бъде по-ясно, да не изпуснем детайлите, да уловим духа на момента и мястото, без да си позволяваме да разрушим естествения ход с оглед на някаква самоцелна ефектност.

Тук и само тук ще имате възможността да извървите този път. И думата път изобщо не е случайна. По подобие на физическото ходене, и това ходене по записите ще е методично. Едно преди две, преди три и т.н. За разлика от физическото ходене, обаче, в този процес на слушане съвсем безпроблемно може да се озовете някъде напред в хронологията. И в двата случая ще може да се огледате в един творчески свят, хванат като аудио отблизо, много отблизо, съвсем отблизо. Затова и понякога някои разговори ще изглеждат произволни, без предикат. Това усещане за фрагмените – in medias res – пък оставяме в абсолютен контрол на слушателите. Независимо дали ще започнете от третата, шестата или пък десетата стъпка, винаги ще имате възможността да се върнете назад, за да проследите историите и да чуете всички Малки Разговори.

Посетете и страницата на проекта във Фейсбук

След 22-и април тук ще намирате нашите Стъпки от пътя. Започваме от Точката на тръгване: 377 дни преди премиерата.

Снимка
Стъпка 1. Точка на тръгване

 

Снимка
Стъпка 2. Малки обстоятелства


Снимка
Стъпка 3. С арменски сладки в зала Север

Снимка
Стъпка 4. Байрън Уелд, 01930 WGLOFM


Снимка
Стъпка 5. Монтажът на монтажа


Снимка
Стъпка 6. Котка с корабна сирена

Снимка


Снимка


Снимка
Стъпка 12. Или прословутият първи ден от сценичния живот на една пиеса


Снимка
ВИЖТЕ ОЩЕ

Шансът и ефектът на мултилингвистичните разследвания

Този фичър в 2 части е продукт на журналистическо разследване, извършено в напрегната и сложна ситуация. То събра фрагментите на казус, който се разви на особено чувствителна и драматична територия - семейство с   2 деца, чиято майка е гражданин на една държава, а чийто баща е гражданин на друга. Неговата предистория е история за една любов,..

публикувано на 17.08.18 в 10:20

Най-сложната приказка на Оскар Уайлд като поп опера

„… Всяка вечер младият рибар излизаше в морето и хвърляше мрежите си във водата. Когато вятърът духаше откъм сушата, той не хващаше нищо или хващаше съвсем малко, защото това бе гневен вятър с черни крилe и бурни вълни се издигаха срещу него. Но когато вятърът духаше към брега, рибите идваха от дълбините, оплитаха се в мрежите му и той ги..

публикувано на 15.08.18 в 15:32

Аудиото Цитаделата – връх в арт продукцията на БНР

Когато пиша рецензия за предстояща фм радиопиеса за bnr.bg, обикновено се опитвам да не създавам прекалено големи очаквания, прекалено голяма кошница за надеждите на слушателите, че срещата с драматургичното аудио изкуство ще е сериозна, естетски издържана и запомняща се. Дори поради простия факт, че слушането на радио фм, даже с апаратите от 21 век, не..

публикувано на 14.08.18 в 16:10

„Коприна” на Алесандро Барико – романът като музика

„Коприна” на Алесандро Барико – италианския писател, преподавател по творческо писане, киносценарист, драматург, режисьор и музикант, е книга, която оставя без дъх. Оставя без дъх и заради историята, която разказва, и заради езика, с който разказва. Език музикален: ако решим, че музиката, тази хармония на сферите, е заедно с това и повторение с..

публикувано на 12.08.18 в 17:25

Диамантите на белгийската огърлица

Мишел де Гелдерод и Морис Метерлинк са представени с общо 6 пиеси през идващата седмична панорама на „Запазена марка Радиотеатър“. Тъй като се очертава това да е една от последните нощни театрални седмици по програма „Христо Ботев“, слушайте тези необичайни и много добре направени аудиоадаптации на едноактни и пълнометражни драматургични текстове, които..

публикувано на 12.08.18 в 09:35