Някъде в този театър или да си паркираш колата в двора на радиото

Трансмедиен проект
| обновено на 06.06.18 в 13:42
Фотоколаж: Теодор Иванов

0...стоиш в седем без пет вечерта пред вратите на театъра...
1...сядаш на място Х, ред Y в камерната зала...
2...осветлението спира, завесите се отдръпват...
3...начало...

Така, в общи линии, изглежда отмерването на събития за всеки зрител на всяка постановка във всеки театър.

Но това е само половината картина, а може и по-малко, даже направо последния отблясък от подреждането на моментите преди една театрална премиера. И ако потеглим в обратна посока, от 0 назад във времето, всичко от -1 (последни приготовления в гримьорните); -2 (последен тест на осветлението); -3 (строежа на сцената за пореден път в деня на събитието) през -14 чак до -89, е времето, подредено и разбирано като малки части събитийност от цялото.

В случая цялото е в някакъв смисъл раздвоено и се случва на два терена. Понякога паралелно, понякога последователно, понякога с много бързи скокове и паркиране на коли в няколко двора. Говорим за една пиеса, един текст, един автор, един екип, чиито усилия раждат две творения – сценична и аудио версия на „Да си паркираш колата в двора на Харвард“. И едно трето, впрочем, това, към което този текст е интродукция.

„Да си паркираш колата в двора на Харвард“ от Израел Хоровиц е пиеса, която в резултат на съвместния трансмедиен проект с Народния театър „Иван Вазов“ се появи първо в сценичен, а после и в ефирен вариант. А през цялото време на работата бяха включени няколко микрофона, които в рамките на десетки часове успяха да проследят процеса – от идея, през интерпретация, репетиции, строене на сцена, работа в студио, още репетиции, творчески находки, но и моменти на несигурност, общо взето дълги месеци работа, отвъд видното и чуваемото на крайния продукт. Всичко е автентично, хванато в развитие, плод на уникален шанс, и дори в постпродукцията на нашите Звукови Снимки от Правенето на Една Пиеса се съсредоточихме само върху минималистични цели: да забързаме времето, да бъде по-ясно, да не изпуснем детайлите, да уловим духа на момента и мястото, без да си позволяваме да разрушим естествения ход с оглед на някаква самоцелна ефектност.

Тук и само тук ще имате възможността да извървите този път. И думата път изобщо не е случайна. По подобие на физическото ходене, и това ходене по записите ще е методично. Едно преди две, преди три и т.н. За разлика от физическото ходене, обаче, в този процес на слушане съвсем безпроблемно може да се озовете някъде напред в хронологията. И в двата случая ще може да се огледате в един творчески свят, хванат като аудио отблизо, много отблизо, съвсем отблизо. Затова и понякога някои разговори ще изглеждат произволни, без предикат. Това усещане за фрагмените – in medias res – пък оставяме в абсолютен контрол на слушателите. Независимо дали ще започнете от третата, шестата или пък десетата стъпка, винаги ще имате възможността да се върнете назад, за да проследите историите и да чуете всички Малки Разговори.

Посетете и страницата на проекта във Фейсбук

След 22-и април тук ще намирате нашите Стъпки от пътя. Започваме от Точката на тръгване: 377 дни преди премиерата.

Снимка
Стъпка 1. Точка на тръгване

 

Снимка
Стъпка 2. Малки обстоятелства


Снимка
Стъпка 3. С арменски сладки в зала Север

Снимка
Стъпка 4. Байрън Уелд, 01930 WGLOFM


Снимка
Стъпка 5. Монтажът на монтажа


Снимка
Стъпка 6. Котка с корабна сирена

Снимка


Снимка


Снимка
Стъпка 12. Или прословутият първи ден от сценичния живот на една пиеса


Снимка
ВИЖТЕ ОЩЕ
Фотоколаж: Теодор Иванов

Галерия

През цялата време на записите на всички тези случили се, но вече отлетели във времето и все пак, запазени като аудио, неповторими ситуации от, около, преди и след създаването на едно художествено творение, на една пиеса, стъпка по стъпка, ние, 2-мата автори на този проект, маневрирахме често с 7 вида техника в ръце: 1 сериозна техника за запис,..

публикувано на 11.07.18 в 15:07

Едно столетие с Бергман: за детството, родителите, любовта и демоните

Панорамата на Бергман продължава и във времето на Запазена марка Радиотеатър от 9 до 13 юли, седмицата преди 100-годишния рожден ден на великия създател на филми, радио и театър. В понеделник и вторник са 2-те части на Лични разговори . Постановката на Радиотеатъра е направена върху драматизацията на Яна Добрева с участието на Александра..

публикувано на 09.07.18 в 09:05
Колаж Даниела Манолова

Едно столетие с Бергман: страст, емоция и топлина

„Моят постоянен фаворит, защото той олицетворява страст, емоция и има топлина“ - така го определя Франсис Форд Копола. Вече 100 години светът живее с присъствието на Бергман, с неговите разговори за детството, родителите, любовта, живота, смъртта и особено за демоните, които води както в малкото интервюта, които по принцип е ненавиждал да дава,..

публикувано на 08.07.18 в 08:10
Колаж Даниела Манолова

Съдебно-криминалните афери с пишещи машини според Жан Кокто

Радиотеатърът представя Ицко Финци, Катя Зехирева и Венелин Пехливанов в "Пишещата машина" от Жан Кокто в неделния следобед на 8 юли от 16.00.    "Пишещата машина" е написана за сцена и първото й представление е било на 19 април 1941 г. в театър Hebertot в Париж.  Режисьорът на първата й постановка е Реймон Руло и елементи от нейния театрален афиш можете..

публикувано на 07.07.18 в 08:20

Драмата на една жена, чиято трагична съдба е белязана от Възродителния процес

През 2013 г. Силвия Чолева издаде сборника си с разкази „Гошко“. Майсторски разказни истории за уж на пръв поглед дребни, ежедневни неща, зад които обаче се крие дълбокия смисъл на всеки наш ден. Един от тези разкази беше „Името“. Две години по-късно този разказ се превърна в драматургичен текст и бе поставен от редакция „Радиотеатър“. Много пъти по време..

публикувано на 30.06.18 в 09:05