Някъде в този театър или да си паркираш колата в двора на радиото

Трансмедиен проект
| обновено на 16.05.18 в 09:20
Фотоколаж: Теодор Иванов

0...стоиш в седем без пет вечерта пред вратите на театъра...
1...сядаш на място Х, ред Y в камерната зала...
2...осветлението спира, завесите се отдръпват...
3...начало...

Така, в общи линии, изглежда отмерването на събития за всеки зрител на всяка постановка във всеки театър.

Но това е само половината картина, а може и по-малко, даже направо последния отблясък от подреждането на моментите преди една театрална премиера. И ако потеглим в обратна посока, от 0 назад във времето, всичко от -1 (последни приготовления в гримьорните); -2 (последен тест на осветлението); -3 (строежа на сцената за пореден път в деня на събитието) през -14 чак до -89, е времето, подредено и разбирано като малки части събитийност от цялото.

В случая цялото е в някакъв смисъл раздвоено и се случва на два терена. Понякога паралелно, понякога последователно, понякога с много бързи скокове и паркиране на коли в няколко двора. Говорим за една пиеса, един текст, един автор, един екип, чиито усилия раждат две творения – сценична и аудио версия на „Да си паркираш колата в двора на Харвард“. И едно трето, впрочем, това, към което този текст е интродукция.

„Да си паркираш колата в двора на Харвард“ от Израел Хоровиц е пиеса, която в резултат на съвместния трансмедиен проект с Народния театър „Иван Вазов“ се появи първо в сценичен, а после и в ефирен вариант. А през цялото време на работата бяха включени няколко микрофона, които в рамките на десетки часове успяха да проследят процеса – от идея, през интерпретация, репетиции, строене на сцена, работа в студио, още репетиции, творчески находки, но и моменти на несигурност, общо взето дълги месеци работа, отвъд видното и чуваемото на крайния продукт. Всичко е автентично, хванато в развитие, плод на уникален шанс, и дори в постпродукцията на нашите Звукови Снимки от Правенето на Една Пиеса се съсредоточихме само върху минималистични цели: да забързаме времето, да бъде по-ясно, да не изпуснем детайлите, да уловим духа на момента и мястото, без да си позволяваме да разрушим естествения ход с оглед на някаква самоцелна ефектност.

Тук и само тук ще имате възможността да извървите този път. И думата път изобщо не е случайна. По подобие на физическото ходене, и това ходене по записите ще е методично. Едно преди две, преди три и т.н. За разлика от физическото ходене, обаче, в този процес на слушане съвсем безпроблемно може да се озовете някъде напред в хронологията. И в двата случая ще може да се огледате в един творчески свят, хванат като аудио отблизо, много отблизо, съвсем отблизо. Затова и понякога някои разговори ще изглеждат произволни, без предикат. Това усещане за фрагмените – in medias res – пък оставяме в абсолютен контрол на слушателите. Независимо дали ще започнете от третата, шестата или пък десетата стъпка, винаги ще имате възможността да се върнете назад, за да проследите историите и да чуете всички Малки Разговори.

След 22-и април тук ще намирате нашите Стъпки от пътя. Започваме от Точката на тръгване: 377 дни преди премиерата.

Снимка
Точка на тръгване

 

Снимка
Малки обстоятелства


Снимка
С арменски сладки в зала Север

Снимка
Байрън Уелд, 01930 WGLOFM

Снимка

Монтажът на монтажа
Снимка

Котка с корабна сирена


ВИЖТЕ ОЩЕ
Гриша Островски (на преден план)

„О, щастливи дни!” на Гриша Острвски

По случай 100 години от рождението на големия театрален режисьор Гриша Островски Радиотеатърът ще излъчи на 27 май неговата радиопостановка „О, щастливи дни!” по емблематичната пиеса на Самюел Бекет с участието на Татяна Лолова. Наричат го естет на българския театър. Той излъчваше аристократизъм, добронамерена ирония съм себе си и към света. Беше..

публикувано на 26.05.18 в 09:30
Фотоколаж: Теодор Иванов

313 дни до премиерата

За разлика от Метафоричната Котка от снимка 21 в стъпка 5 Монтажът на монтажа , чието отсъствие предизвика действия сред Метафоричните Мишки в същата звукова снимка, тази котка, Котката с главна буква тук и сега, в стъпка 6, е реална. Израел Хоровиц я е кръстил Натаниъл Хоторн, а нашият прототип, с чийто глас и образ ще се срещнете, се..

публикувано на 25.05.18 в 14:58
Фотоколаж: Теодор Иванов

314 дни преди премиерата

Този път нашата картинка освен посока от ляво надясно дава и посока от вън навътре. Можете да потеглите в дълбочина и ще срещнете познати пътни знаци. Събитията, обект на тези шест Звукови снимки , се случват 5 дни по-късно от тези, които са обект на изображение в Стъпка 4. На същото място - 5 студио на БНР.  Монтажът на записите с Вальо Ганев в ролята..

публикувано на 21.05.18 в 15:49
Фотоколаж: Теодор Иванов

319 дни преди премиерата

Събитията, обект на тези звукови снимки, са разположени в две години, но разстоянието във времето между двете звукозаписни сесии е всъщност няколко седмици, в които обаче попадат Коледа 2016 и посрещането на Новата 2017 година. Двата записа с Валентин Ганев в ролята на Байрън Уелд са на 13. 12. 2016 и  12. 1. 2017., но тъй като целта им е една – създаване..

публикувано на 11.05.18 в 12:24
Сцена от „Това НЕ Е Хамлет” с участието на Димитър Крумов и Иван Николов, режисьор Боян Крачолов

С „Това НЕ Е Хамлет” младите влизат в Радиотеатъра

Прекрасен радиоспектакъл, дело на трима прекрасни млади хора - Боян Крачолов, Димитър Крумов и Иван Николов. Виртуозна актьорска игра, изненадващи режисьорски решения - това е „Това НЕ Е Хамлет”. Ето едно от тях: всички звукови ефекти (с едно-две изключения) Димитър Крумов и Иван Николов произвеждат само с устата и телата си. Истинско предизвикателство,..

публикувано на 10.05.18 в 10:15