Някъде в този театър или да си паркираш колата в двора на радиото

Трансмедиен проект
| обновено на 06.06.18 в 13:42
Фотоколаж: Теодор Иванов

0...стоиш в седем без пет вечерта пред вратите на театъра...
1...сядаш на място Х, ред Y в камерната зала...
2...осветлението спира, завесите се отдръпват...
3...начало...

Така, в общи линии, изглежда отмерването на събития за всеки зрител на всяка постановка във всеки театър.

СнимкаНо това е само половината картина, а може и по-малко, даже направо последния отблясък от подреждането на моментите преди една театрална премиера. И ако потеглим в обратна посока, от 0 назад във времето, всичко от -1 (последни приготовления в гримьорните); -2 (последен тест на осветлението); -3 (строежа на сцената за пореден път в деня на събитието) през -14 чак до -89, е времето, подредено и разбирано като малки части събитийност от цялото.

В случая цялото е в някакъв смисъл раздвоено и се случва на два терена. Понякога паралелно, понякога последователно, понякога с много бързи скокове и паркиране на коли в няколко двора. Говорим за една пиеса, един текст, един автор, един екип, чиито усилия раждат две творения – сценична и аудио версия на „Да си паркираш колата в двора на Харвард“. И едно трето, впрочем, това, към което този текст е интродукция.




„Да си паркираш колата в двора на Харвард“ от Израел Хоровиц е пиеса, която в резултат на съвместния трансмедиен проект с Народния театър „Иван Вазов“ се появи първо в сценичен, а после и в ефирен вариант. А през цялото време на работата бяха включени няколко микрофона, които в рамките на десетки часове успяха да проследят процеса – от идея, през интерпретация, репетиции, строене на сцена, работа в студио, още репетиции, творчески находки, но и моменти на несигурност, общо взето дълги месеци работа, отвъд видното и чуваемото на крайния продукт. Всичко е автентично, хванато в развитие, плод на уникален шанс, и дори в постпродукцията на нашите Звукови Снимки от Правенето на Една Пиеса се съсредоточихме само върху минималистични цели: да забързаме времето, да бъде по-ясно, да не изпуснем детайлите, да уловим духа на момента и мястото, без да си позволяваме да разрушим естествения ход с оглед на някаква самоцелна ефектност.

Тук и само тук ще имате възможността да извървите този път. И думата път изобщо не е случайна. По подобие на физическото ходене, и това ходене по записите ще е методично. Едно преди две, преди три и т.н. За разлика от физическото ходене, обаче, в този процес на слушане съвсем безпроблемно може да се озовете някъде напред в хронологията. И в двата случая ще може да се огледате в един творчески свят, хванат като аудио отблизо, много отблизо, съвсем отблизо. Затова и понякога някои разговори ще изглеждат произволни, без предикат. Това усещане за фрагмените – in medias res – пък оставяме в абсолютен контрол на слушателите. Независимо дали ще започнете от третата, шестата или пък десетата стъпка, винаги ще имате възможността да се върнете назад, за да проследите историите и да чуете всички Малки Разговори.

Посетете и страницата на проекта във Фейсбук

След 22-и април тук ще намирате нашите Стъпки от пътя. Започваме от Точката на тръгване: 377 дни преди премиерата.

Снимка
Стъпка 1. Точка на тръгване

 

Снимка
Стъпка 2. Малки обстоятелства


Снимка
Стъпка 3. С арменски сладки в зала Север

Снимка
Стъпка 4. Байрън Уелд, 01930 WGLOFM


Снимка
Стъпка 5. Монтажът на монтажа


Снимка
Стъпка 6. Котка с корабна сирена

Снимка


Снимка


Снимка
Стъпка 12. Или прословутият първи ден от сценичния живот на една пиеса


Снимка
ВИЖТЕ ОЩЕ

Храна за обич

Имаше време, когато прекрасната Таня Шахова – актриса, писателка – разностранна, странна, та имаше време, когато Таня активно сътрудничеше на Радиотеатъра. И така, ние съхранихме нейните очарователни и светли истории във фонда си. Днес ви предлагаме да чуете една от тях, създадена през 2002 година „В кухнята“. Какво може да става там? Докато бързаме,..

публикувано на 16.11.18 в 13:40

Да заминем за Москва…

"Драматургията на Чехов е живопис върху стъкло, през което се виждат безкрайно далечни перспективи."                                                                                                                                                            Леонид Андреев Те са три сестри, които се опитват да стигнат до своята Обетована..

публикувано на 10.11.18 в 16:25

Как радиотеатърът изпревари киното

В минутите, отредени за неделен радиотеатър в неделя (4 ноември. 2018), имате възможността да чуете пиесата „А лъже, че е водна лилия“ от Никола Русев. Нека загадъчното заглавие да не ви обърква, този драматургичен текст вероятно е познат на повечето любители на българските комедии от втората половина на миналия век, само че под друго заглавие и друга,..

публикувано на 03.11.18 в 08:35

Абсурд, гъст като овчо руно

Представете си човек, който иска да си подстриже сакото, защото търпи подигравки от приятелите си. Скоро обаче се оказва мним собственик на овца, а преди да успее да ѝ плати данъка, тя се превръща във водоплаваща птица. Така започва пиесата, която можете да чуете тези неделя, 30 минути след полунощ. Много от вас вече са се досетили, че става дума за „Сако..

публикувано на 02.11.18 в 16:10

Един български фичър от Топ 5 на Европа

За да не стане заглавието много дълго, тук ще добавя – ненадминат до сега от останалите творения в крехката поредица фичъри, появили се през последните 15 години. Наблягам на думата крехката, защото когато раждането на едно толкова сложно и нуждаещо се от грижи аудиотворение е изключителна рядкост, направо изключение, започва да липсва редицата, липсва..

публикувано на 26.10.18 в 14:52