Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Някъде в този театър или да си паркираш колата в двора на радиото

Трансмедиен проект

| обновено на 06.06.18 в 13:42 БНР Новини
Фотоколаж: Теодор Иванов

0...стоиш в седем без пет вечерта пред вратите на театъра...
1...сядаш на място Х, ред Y в камерната зала...
2...осветлението спира, завесите се отдръпват...
3...начало...

Така, в общи линии, изглежда отмерването на събития за всеки зрител на всяка постановка във всеки театър.

Но това е само половината картина, а може и по-малко, даже направо последния отблясък от подреждането на моментите преди една театрална премиера. И ако потеглим в обратна посока, от 0 назад във времето, всичко от -1 (последни приготовления в гримьорните); -2 (последен тест на осветлението); -3 (строежа на сцената за пореден път в деня на събитието) през -14 чак до -89, е времето, подредено и разбирано като малки части събитийност от цялото.

В случая цялото е в някакъв смисъл раздвоено и се случва на два терена. Понякога паралелно, понякога последователно, понякога с много бързи скокове и паркиране на коли в няколко двора. Говорим за една пиеса, един текст, един автор, един екип, чиито усилия раждат две творения – сценична и аудио версия на „Да си паркираш колата в двора на Харвард“. И едно трето, впрочем, това, към което този текст е интродукция.








„Да си паркираш колата в двора на Харвард“ от Израел Хоровиц е пиеса, която в резултат на съвместния трансмедиен проект с Народния театър „Иван Вазов“ се появи първо в сценичен, а после и в ефирен вариант. А през цялото време на работата бяха включени няколко микрофона, които в рамките на десетки часове успяха да проследят процеса – от идея, през интерпретация, репетиции, строене на сцена, работа в студио, още репетиции, творчески находки, но и моменти на несигурност, общо взето дълги месеци работа, отвъд видното и чуваемото на крайния продукт. Всичко е автентично, хванато в развитие, плод на уникален шанс, и дори в постпродукцията на нашите Звукови Снимки от Правенето на Една Пиеса се съсредоточихме само върху минималистични цели: да забързаме времето, да бъде по-ясно, да не изпуснем детайлите, да уловим духа на момента и мястото, без да си позволяваме да разрушим естествения ход с оглед на някаква самоцелна ефектност.

Тук и само тук ще имате възможността да извървите този път. И думата път изобщо не е случайна. По подобие на физическото ходене, и това ходене по записите ще е методично. Едно преди две, преди три и т.н. За разлика от физическото ходене, обаче, в този процес на слушане съвсем безпроблемно може да се озовете някъде напред в хронологията. И в двата случая ще може да се огледате в един творчески свят, хванат като аудио отблизо, много отблизо, съвсем отблизо. Затова и понякога някои разговори ще изглеждат произволни, без предикат. Това усещане за фрагмените – in medias res – пък оставяме в абсолютен контрол на слушателите. Независимо дали ще започнете от третата, шестата или пък десетата стъпка, винаги ще имате възможността да се върнете назад, за да проследите историите и да чуете всички Малки Разговори.

Посетете и страницата на проекта във Фейсбук

След 22-и април тук ще намирате нашите Стъпки от пътя. Започваме от Точката на тръгване: 377 дни преди премиерата.


Стъпка 1. Точка на тръгване

 


Стъпка 2. Малки обстоятелства



Стъпка 3. С арменски сладки в зала Север


Стъпка 4. Байрън Уелд, 01930 WGLOFM



Стъпка 5. Монтажът на монтажа



Стъпка 6. Котка с корабна сирена







Стъпка 12. Или прословутият първи ден от сценичния живот на една пиеса





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Епизод 4: Кураж на неочаквани места: Серго и Мария

Всяка нощ сънувах война. Сънувах дома си... Сънувах войници, нищо, че не съм ги виждала, но всяка нощ сънувах война. Тя сънува войната от нейното начало на 24 февруари 2022. Тя е Алла, украинката, която избяга с дъщеря си в София от руските ракети над Киев и Украйна. Документалната аудиопоредица "Украйна: сцени от един отложен живот"..

публикувано на 16.03.24 в 08:30

Скритата реалност

Според руския академик Козирев времето е енергия, способна да се разсейва или концентрира. Известните огледала на Козирев променят плътността на времето и доказват, че човешкият мозък е способен да получава информация независимо от географията и от времето. Те предават и приемат информация. Там миналото и бъдещето се преплитат. Според академик Козирев..

публикувано на 15.03.24 в 15:02

Епизод 3: Кураж на неочаквани места: Юлия и Люба

Всяка нощ сънувах война. Сънувах дома си... Сънувах войници, нищо, че не съм ги виждала, но всяка нощ сънувах война. Тя сънува войната от нейното начало на 24 февруари 2022. Тя е Алла, украинката, която избяга с дъщеря си в София от руските ракети над Киев и Украйна. Документалната аудиопоредица "Украйна: сцени от един отложен живот"..

публикувано на 09.03.24 в 08:45

"Ричард III" – театър за/на историята

Тази неделя пиесата е историческа. По повече от един начин. Историческа и по съдържание, но и по форма. Но за това след малко. "Ричард III" от Уилям Шекспир разказва за възкачването на престола и краткото царуване на, разбира се, Ричард III, крал на Англия. Ричард, дюк на Глостър не е герой, героите на Англия са мъртви, напротив – Ричард е..

публикувано на 08.03.24 в 18:35

Епизод 2: Остатъци от фронта

Всяка нощ сънувах война. Сънувах дома си... Сънувах войници, нищо, че не съм ги виждала, но всяка нощ сънувах война. Тя сънува войната от нейното начало на 24 февруари 2022. Тя е Алла, украинката, която избяга с дъщеря си в София от руските ракети над Киев и Украйна. Документалната аудиопоредица "Украйна: сцени от един отложен живот"  проследява..

публикувано на 02.03.24 в 08:20