Хюго Рейс предоставя 66 свои песни на БНР за излъчване през цялата 2017-а

Хюго Рейс предоставя 66 свои песни на БНР за излъчване през цялата 2017 година. Бившият китарист на Ник Кейв & The Bad Seedsе свирил шест пъти досега у нас – все по покана на радио фестивала „Аларма Пънк Джаз“ на програма „Христо Ботев“. За 2017 г., освен че отново подготвя европейско турне на Fatalists, което едва ли ще ни подмине, Хюго Рейс, който пази много хубави спомени от концертите си в България, предостави на Българското национално радио 66 от своите песни, включващи цялото творчество на Fatalists, последните два албума на The True Spirit, и селекция от солови емниънт-пиеси и записи на Dirtmusic и The Wreckery. Най-сърдечно Ви благодарим, господин Рейс!

Хюго Рейс е институция в музиката вече четвърто десетилетие. Той е най-младият в The Bad Seeds на Ник Кейв и съавтор на Кейв, Баргелд, Харви и Адамсън в емблематичната песен From Her To Eternity (1984 г.).  Напуска групата още в средата на 80-те, за да създаде първата в историята aвстралийска пост-пънк/ню уейв формация… с брас секция The Wreckery. Разбира се, през годините продължава да работи и със старите си приятели от мелбърнската дарк-блус сцена. Ник Кейв гостува на The Wreckery като вокалист, а Мик Харви участва в първите записи на The True Spirit – основната и най-дългогодишна група на Хюго до ден днешен.

Поет, певец, инструменталист, писател, пътешественик, автор на няколко десетки албума в областта на блуса-рока, Хюго Рейс е също така сред пионерите на съвременната африканска авангардна музика – с групата си Dirtmusic (заедно с американеца Крис Екман), с която имат няколко албума, записани в Мали – с участието на туарегската формация Tamikrest, афробийт групата на Бен Забо и удивителни вокалисти като Амината Уасидже Траоре, Фадимата Уалет Умар и Самба Туре. Албумите на групата Troubles (2013) и Lion City (2014) са записвани в Мали по време на военните конфликти през 2012 г., а новите записи на формацията (от декември 2016 г.) са правени в друга гореща точка на света – Турция.

В Европа, поне няколко пъти годишно, Хюго Рейс работи с музиканти като Крис Хюз, Марта Колика (в групата Sepiatone) и италианското трио/квартет Sacri Cuori. Всичките му концерти в България досега са организирани от Българското национално радио и по-точно от фестивала „Аларма Пънк Джаз“, а те са именно: мини-турне София-Русе-Пловдив с групата му Fatalists (с музикантите от Sacri Cuori) през пролетта на 2013г., два солови концерта през лятото на 2015г. – в клуб *Mixtape 5* и в Първо студио на БНР – и концерт с The True Spirit през есента на 2015 г.

През 2016 г. излезе новият албум на „Фаталистите“ 24 Hours To Nowhere – за него, в контекста на новите албуми на Ник Кейв, Мик Харви и Бликса Баргелд, четете в материала на Ивайло Кицов на страницата на Бинар.

Много харесвам специално източноевропейските турнета, защото те са в градове със своя, различна от западната, култура и чакам с нетърпение и българските дати. Това е един от положителните странични ефекти на обогатяване, когато пътуваш на турне. Миналата година в Чехия свирихме шест концерта и някои от тях бяха в наистина малки градчета, които не можеш да откриеш на картата. Например Яворник, близо до границата с Полша, с население по-малко от 1000 души. Прекрасно място, където свирихме в един театър със стари декори. Старо, красиво градче, пълно с духове и убийствена акустика. Помня, че слязохме от микробуса и там нямаше никой, само два високоговорителя на покрива. Целият град беше напълно празен, но от колоните се разнасяше запис на We Never Had Control, който се въртеше отново и отново. Това беше доста вдъхновяващо за нас. После, на концерта, дойдоха доста повече хора, отколкото очаквахме, и след концерта си говорих с много от тях, които бяха очаровани от изживяването. Имаше дори съвсем млади хора, тийнейджъри, които дойдоха да ми благодарят и да ми кажат, че никога не са очаквали да чуят такава музика в своя град. Това е различното, ако го сравним със ситуацията да свириш в малко градче в Холандия или в Швеция, например, където хората са по-отегчени и безразлични към музиката и няма толкова страст. Да, там всичко се плаща добре от местните културни институции, но е някак си по-безлично. А в Чехия и в Полша, а сигурен съм, че и в България и в страните от бивша Югославия, често организаторите поемат финансов риск с такива концерти. Защото чувствам тази ситуация на риск близка до музиката си, до темите, които ме занимават, когато пиша. Освен това това са страни, в които така и така винаги съм искал да отида, дори не за да свиря, а от любопитство… Така че за мен тези концерти са далеч по-стимулиращи от това да правя турне във Франция или в Англия например – из интервю с Хюго Рейс за БНР (2013 г.)