Левски, Апостола, дякон Игнатий… Това са само част от имената, с които е известен Васил Иванов Кунчев (18 юли 1837 г.– 18 февр. 1873г.), националният герой на България, превърнал се в символ на борбата ни за свобода и независимост. Познат е и като Даскала, но малцина знаят, че започват да го наричат така заради учителстването му в село Войнягово, недалеч от родния му град Карлово.

“Той е бил учител тук и хората от селото, за да изразят своето уважение, го наричат “Даскале”, обръщат се към него така в знак на своята любов и признателност – разказва Цонка Дамянова, секретар в Народно читалище “Васил Левски 1900” в селото. – Той е живял с радостите и тревогите на своите съселяни, присъствал е на всички сватби, кръщенета, бил е един от най-уважаваните хора. Неслучайно Васил Левски избира Войнягово. Като дете е идвал тук, защото вуйчо му е имал магазин в селото и той много често го е посещавал. Когато друг негов вуйчо, който бил йеромонах, разбира, че войняговци търсят учител, предлага Васил.”

• Заветите на Левски са нашата национална Библия

Младият мъж преподава в селото почти 2 години – от май 1864 до края на март 1866 г., а 19-те си ученици, от които най-малкия на 6, а най-големия на 26 години, учи не само на четмо и писмо, но и на любов към родината, свободата и толерантност към другите.

• Идеалите на Левски за народна просвета поставят здравите основи на едно българско читалище

Във Войнягово се предава и историята за любовта на бъдещия Апостол на свободата към красивата Йова. 16-годишната девойка била от най-личните моми на селото. Когато Васил Левски напуска Войнягово, гонен от турците, той обещава на изгората си: “Когато дойде свободата, Йове, аз ще се върна тук и ще направя и теб учителка!”. Йова го чака 3 години, но е принудена от родителите си да се омъжи. Когато младият мъж научава за това, той се среща с любимата си, подарява ѝ красива перлена огърлица, която носи като дар и казва: “Прощавай, Йове, свободата закъсня”. Йова остава вдовица много млада, има един син, когото мечтае да изучи за даскал. Умира на 19 февруари 1937 година, а само две години по-късно на същата дата почива и нейният син.

“В началото не се е знаело за тази любов, защото възрастните войняговки дали клетва и за тях било свещено да не разкриват нищо от живота на своя Даскал – уточнява Цонка Дамянова. – Но когато минават 100 години, те решават, че трябва да разкажат, за да може да остане за бъдните поколения. През 1973 г. войняговки се събират и, по спомени на майки и баби, разказват за Йова.”

Когато във Войнягово стига вестта, че техният даскал е увиснал на бесилото, църковната камбана бие на умряло цяла седмица. Йова слага траур, който носи дълги години, а жените хвърлят цветните забрадки и слагат черни кърпи. И продължават да ги носят и до днес…. Тежко приема и обвинява себе си за смъртта на Апостола неговата хазайка в селото – баба Ивана, не знаейки тогава истината за залавянето на Васил Иванов Кунчев.

“Когато Левски за последен път минава през Войнягово, той се отбива при хазайката си и тя, виждайки протърканите кадънки (връзки) на навущата, му подарява нови. Чувайки, че е хванат, защото при опита да избяга от заптиетата се е закачил с тях за плета, тя казва: “Защо му дадох нови кадънки, ако бяха старите, както бяха изтъркани може би щеше да ги скъса и да ги освободи!”.”

• Васил Левски – опора на националната ни съвест

Единственото училище в България, в което е преподавал Левски, е възстановено през 1957 г. и превърнато в музей. Старият църковен навес е разрушен, но на негово място е построена нова сграда, в която се помещава читалището и музейната сбирка за история на селото. От Даскала са останали неговата писалка, книгите, по които е преподавал. Там е и восъчната му фигура, подарена от художника Димитър Бакърджиев по случай 180-годишнината от рождението на Апостола.

“Войнягово пази много хубави спомени за Левски – продължава Цонка Дамянова. – На 6 май, Гергьовден, ние правим поклонение-възстановка, честваме годишнината от назначаването му за учител. Тогава църквата е пълна, пълен е и училищният двор. Отдаваме почит и се стремим да предаваме неговите завети, любовта към него и родината на бъдните поколения.”

Споменът за Левски е жив във Войнягово и чрез неговите любими песни. Една от тях е “Недко ли, Неде”, която изпълнява детската фолклорна група при НЧ “Васил Левски 1900” в с. Войнягово.

• Мъглижкият манастир още пази спомена за Левски

• За обаянието на Левски и опитите ни да се докоснем до делото му

• Българчета във Виена създадоха онлайн книжка за Васил Левски