"Неочаквано приятелство" от Николета Караколева

   – Пролетта дойде! Пролетта дойде! Ставайте веднага!

   – Тихо, Чочо! Лягай си и не говори глупости! – скара му се старият врабец Рико.

   – Ама, аз не лъжа! Наистина идва пролетта! – каза Чочо.

   – Няма как да е дошла пролетта, като до вчера валеше сняг! Сега си лягай! – отговори сънено врабецът.

   И двамата легнаха. Ала щом Чочо видя, че дядо му спи, реши да отиде до парка и да откъсне цветче от едно цъфнало дръвче за доказателство. То се измъкна и втурна към градинката. Изведнъж заваля пороен дъжд, нищо не се виждаше и врабчето се загуби. То кацна на едно дръвче и заплака. Отнякъде се чу как едно коте мяука. Врабчето се изплаши и се скри в една хралупа в дървото. 

   Изведнъж се появиха две малки бели уши. Оказа се, че  едно малко бяло коте се катереше по дървото, за да се скрие в същата хралупа. Мъничето се набираше, набираше и най-накрая влезе в хралупата. Като се видяха двете животинки изкрещяха от страх. Котето първо се съвзе и се зачуди дали да не изяде врабчето, което бе много уплашено и трепереше като лист. Но после си помисли, че и то е малко и някой може да стори същото с него. Затова прошепна:

   – Спокойно, няма да те изям.

   Чочо продължи да го гледа недоверчиво, но котето му се усмихна и  го попита как се казва.

   – Аз се казвам Чочо, а ти? – поуспокоено отговори врабчето.

   – Мър-Мър. – отвърна котето. - Откъде си? Досега не съм те виждало.

   – Не знам. Аз се загубих. Ще изчакам да спре дъждът и ще се опитам да се прибера – каза Чочо.

   – Добре! – съгласи се Мър-Мър.

   Минаха два дни, но дъждът не спря. Те не спираха да си говорят, но врабчето се отчайваше, че няма да може да се прибере при семейството си.

   – Няма страшно, дъждът все някога ще спре! – опитваше се да го успокои котето.

   Дойде нощта. Те се сгушиха и заспаха, а на сутринта, какво да видят. Дъждът бе спрял. 

   – Време е да тръгвам!- каза Чочо.

   – Да! – с лека тъга отговори котето.

   Изведнъж една идея връхлетя Мър-Мър и той възкликна:

   – А защо да не дойда с теб? 

   – Много добра идея! – зарадва се врабчето.

   Двамата заедно затърсиха дома на врабчето. Търсиха цели три часа. Най-накрая, когато бяха вече много уморени, Чочо видя гнездото на семейството си. Веднага долетя до дървото и зачурулика. Всички врабчета се събраха и радостно записукаха.

   Чочо ги запозна с Мър-Мър, разказа им какво са преживели и всички  много се зарадваха, че врабчето си е намерило приятел.

Автор: Николета Караколева - 10 години 

ОУ „Антон Страшимиров“, гр. Бургас 

Учител: Недялка Карастамова