"Помощта на цветната богиня" от Петър Трънков

Минавала ден, минавала два, минавала месец, но мъжът всеки ден бил на чешмата и продължавал да плаче. Не издържала девойката и го попитала, защо всеки ден идвал и плачел. А той през сълзи ѝ отговорил:

     -Как да не плача? От три месеца всеки ден идвам тук и се моля. Майстори я градиха една година тази чешма и тя всеки ден падаше. Минавала моята невеста и сянката ѝ вградили. От този ден чешмата е здрава, не пада, но мойта жена е болна легнала. Ни яде, ни пие, ни говори, ни мърда. Кажи ми как да не плача? Ако до една седмица чудо не стане, детето ми сирак ще остане!

     -Не бой се! Аз ще ти помогна! - подала му ръка красивата мома. -Ще ти заръчам нещо и всичко ще свършиш. Докато се върнеш жена ти ще е оздравяла и на портата ще те посрещне. 

     Станал мъжът, избърсал сълзите си и заслушал момата. А тя му заръчала:

     - Отиваш до брега на голямата река, таз дето никога никой не може да я пресече. Скриваш се зад голямата скала и чакаш да се стъмни. Точно в полунощ ще дойде бик, щом се наведе да пасе, бързо скочи на гърба му и той ще те пренесе на другия бряг. Когато слезеш, поеми по дясната пътека. Тя ще те отведе до една пещера, в която живее триглава ламя. Отсечеш ли средната ѝ глава, ще умре, ако отсечеш другите две, ще се появят още две. Щом я убиеш, ще влезеш в пещерата, ще вървиш много в тъмнината, ще вървиш, докато стигнеш малка светлина. Това не е светлина, а вълшебно жълто цвете. Вземеш ли го от ламята, жена ти ще се излекува, нищо че сянката и е вградена. 

     Послушал девойката. Прибрал се у дома, взел стария ятаган, целунал болната си жена и невръстното си дете, и тръгнал към реката. Скрил се зад скалата и зачакал. Станало тъмно и студено. Точно в полунощ откъм реката се появил бикът, с хубав лъскав косъм и големи рога. Навел се да пасе, а младия мъж се метнал на гърба му. Мигом го донесъл до другия бряг на реката. 

     Слязъл юнакът и поел по десния път, както му заръчала момата. Вървял много, падал и ставал в тъмното, и накрая стигнал до огромна пещера. Промъкнал се тихо а отвътре се чувал страшен шум. Ламята спяла и така хъркала, че всичко се тресяло.

     Замахнал младия мъж и отсякъл едната глава, но не средната. Събудила се със страшен рев, а на мястото на отсечената глава излезли две. Замахнал втори път, но  тя го блъснала и отсякъл другата крайна глава. Станала ламята с пет глави. Хукнал младият мъж да бяга, а ламята след него. Качил се на едно дърво, целия издран от ноктите на ламята, но не смеел да гъкне. Тъкмо наближила, той скочил и отрязал най-после средната глава. Паднала мъртва ламята!

     Върнал се юнакът в пещерата, дълго вървял в тъмното, докато не съзрял една малка светлинка. Доближил се и откъснал светещото  жълто цвете, скрил го в пазвата си и се върнал до реката. Бикът пасял там, метнал се отново на гърба му и се върнал на другия бряг. 

     Започнало да се съмва, младият  мъж бързал  да се прибере у дома. Приближил се и що да види? Жена му жива и здрава  мете прага на къщата! Зарадвал се той, прегърнал я силно и се разплакал. Вдигнал ръце към бога и му  благодарил. Не можел да се нарадва на чудото! 

     Но изведнъж се сетил за момата и цветето, и се зачуди какво да го прави? Отишъл до чешмата, измил  очите си и седнал отстрани. Не след дълго красивата мома дошла. Скочил  младият мъж, посрещнал я и започнал да целува ръцете и!

     - Благодаря ти от сърце, че ми върна най-ценното! Как да ти се отблагодаря? – питал младият мъж. -А с цветето какво да правя?- и го извадил от пазвата си.

     Момата го взела от ръцете му, разказала му как ламята преди години е откраднала цветето от нея. А момата, не била истинска мома, а богинята на цветята Персефона! 

     После се навела засяла цветето до чешмата и мигом изчезнала. Прибрал се мъжът  при семейството си.

     А жълтото цвете и до ден днешен цъфти до голямата чешма с двата чучура.

ОУ „Любен Каравелов“ гр. Бургас