"Юнакът и златното момиче 1" от Иванина Дойчева

Всяка сутрин майката и бащата отивали на полето да работят, а момичето се заемало с къщната работа. Хранело животните, почиствало къщата и приготвяло вечерята. След това отивало до близкия кладенец, за да донесе прясна водица. Пътят  минавал през гората. Там живеела страшна мечка, но то не се страхувало.

     Един ден момичето се връщало с пълни стомни и си пеела. Изведнъж чуло тих глас:

     - Добър ден, девойче! Откъде идваш?

     Момичето се обърнало и видяло една старица.

     - Здравей, бабо! Ходих за вода!-отговорило то.

     - Ще ми дадеш ли да пия, че нямам сили да продължа?-попитала старицата.

     Ангелина веднага подала стомната и парче хляб, което била взела да храни птиците. Изяла хляба бабата, пила от водата и казала:

     - Ти си много мила и добра и затова ще те възнаградя.

     Плиснала останалата вода върху момичето и то станало цялото в злато. Старицата изчезнала, а Ангелина се прибрала в къщи. Щом пристъпила прага, тя  озарила цялата колиба. Майка й и баща й я гледали учудено. Златокоска им разказала какво й се е случило.

     На следващия ден тя отишла за гъби  и докато беряла, навлязла дълбоко в гората. Неочаквано пред нея се изправила голямата мечка.

     -Точно от момиче като теб имам нужда, да ми чисти и готви! Затова идваш с мен в моята бърлога!-извикал мечокът.

     - Но моите родители ще се притесняват за мен!-разплакало се момичето.

     Животното не се трогнало от сълзите й и я отвело със себе си. И тя останала при мечката да й слугува.

     Минало много време. В един слънчев ден през гората минавал млад момък. Той дочул прекрасна песен и се заслушал. Запътил се към мястото, откъдето идвал красивия глас. Когато наближил, видял прелестна девойка цялата от злато, тя пеела и плачела. Момчето решило да разбере защо момичето е толкова тъжно. Видял, че  слугува на страшната мечка и веднага разбрал, че е пленница. Той толкова много я харесал, че решил да я спаси. Останал там, докато се стъмнило. Звярът заспал  и юнакът влязъл в бърлогата. Ангелина била будна и се изплашила, но юнакът й казал:

     - Не се плаши, аз ще те избавя!

     Приближил мечката, която вече спяла дълбоко, вдигнал меча и го забил в сърцето й. Хванал момичето за ръка и избягали.

     Момъкът завел девойката при родителите й. Те много се зарадвали, че дъщеря им  се е завърнала жива и здрава.

     А юнакът и Златокоска се оженили и заживели дълго и щастливо.

ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Свети Влас