"Приказка за принцеса Леа и принц Патрик " от колектив

Веднъж докато яздел из владенията си,  пред коня му изскочил дрипав селянин и му казал:

     - Най- прекрасната от всички принцеси е затворена в каменна кула на горния свят. Ако до седем дни не успееш да я спасиш, повече никога не ще я видиш, а тя е принцесата на мечтите ти.

     И тъй като не искал това да се случи, смелият принц потеглил към горната земя. Препускал с коня си по стръмния път, но изведнъж отпред се изпречила огромна канара. Като погледнал нагоре,  Патрик видял, че това  бил могъщ великан.

     - Няма да продължиш напред, ако не отговориш на гатанката ми:

     Студено като лед, но не е сладолед. Голямо е и има очи, нос, уста и ръце .

     - Това е снежен човек- отговорил принцът.

     - За съжаление позна, но кажи ми колко е девет до девет?

     - Девет до девет е може би девет по девет, което е равно на осемдесет и едно.

     - Ха-ха-ха! Този път не позна! Не приемам отговорът ти за правилен. Девет до девет е деветдесет и девет. Не минаваш. И понеже упорстваш, ще ти дам да разбереш…..

     Великанът грабнал принца и започнал да го мята нагоре- надолу, но тъй като бил смел и ловък, младежът успял да се мушне в ръкава на великана, пропълзял по огромната му ръка и стигнал до врата му. Започнал да го гъделичка, а чудовището така се разсмяло, че паднало на земята и сълзи като локви потекли от очите му.

     Така незабелязано принцът успял да се измъкне и продължил пътя си. Дълго вървял и накрая стигнал до брега на океана. Там била вързана самотна лодка и нещо подсказало на Патрик, че трябва да се качи на нея.

     Така и направил, но щом навлязъл навътре, около него започнала да кръжи една акула. Тъкмо си мислел как да я прогони и тя проговорила с човешки глас:

     - Не се плаши от мен. Нищо лошо няма да ти направя. Но след малко ще дойде сестра ми. Тя е опасна и зла. Пази се от нея.

     Не след дълго се появила и другата акула. Тя била по- голяма, по-тъмна и свирепа. Нахвърлила се върху лодката и едва не я преобърнала. Принцът извадил меча си  и ранил акулата, когато тя отново започнала да блъска лодката.

     След дълго плаване съзрял самотен остров и се отправил към него. Но островът бил всъщност гигантски октопод, който бил разперил пипалата си  като корени на дърво. Върху  него спокойно се разхождало странно създание. Имало глава и тяло на мишле, а крака на еленче.

     Октоподът казал:

     - Добре си ни дошъл, принце. Твоята принцеса те очаква. Ще те пусна да преминеш към горната земя, но познай какъв е моят приятел, който ти с такова любопитство гледаш.

     - Мишле с крака на еленче- трябва да е мишевиден елен- предположил принцът.

     Октоподът се засмял и рекъл:

     - Досетлив си, позна. Сега тръгни из острова. Ще видиш крилата каляска. Качи се на нея и тя ще те откара на горния свят.

     Патрик така и направил. Открил каляската, а щом се качил на нея, тя размахала силни златисти криле и го отнесла на горната земя.

      Едва стъпил на нея и пред краката му се изтърколила малка плюшена топчица с голямо око в средата.

     - Здравей, принц Патрик. Изпратен съм да ти показвам пътя. Той е бял като мляко, затова се нарича Млечен път. Ще ме носиш в дясната си ръка. Но докато пътуваме заедно, не докосвай очите, носа и устата си с нея, за да не се изкуша да скоча на тези любими за мен места от твоето тяло.  Те са като врати, от които мога да се вмъкна към дробовете и сърцето ти. Харесва ми да си живея там, но на теб няма да ти хареса.  Всъщност внимавай с мен. Малък съм, но съм доста опасен. Отнасяй се с уважение.

     - Да, досетих се, че си вирус.

     Принцът много внимателно взел топчицата в ръка и поели по Млечният път. Щом стигнали края му, топчицата го помолила да я остави там.

      Едва се разделили и изведнъж изскочил висок усмихнат младеж с баскетболна топка в ръка, а всичко наоколо се превърнало в баскетболно игрище.

     - Поиграй с мен и ако си добър в моя любим спорт, ще продължиш напред. В края на игрището е кулата, която търсиш. Но не се ли представиш добре, се връщаш обратно.

     Като истински принц Патрик имал отлична физическа подготовка и умеел много неща. С голямо удоволствие се втурнал в играта. Дриблирал възхитително с топката и набързо вкарал пет поредни коша на своя противник. Той го пропуснал да премине и така принцът се озовал пред кулата. 

     Но колко висока била тя, а стените й гладки като стъкло! Най- отгоре се виждало малко прозорче и от него помахала с нежната си ръчица принцеса Леа, сякаш го викала да се качи при нея.

      Тъкмо се зачудил как да се изкачи и се появило сърдито джудженце, което държало картонена кутия.

      - Помогни ми и аз ще помогна на теб- казало то. – От толкова време се опитвам да подредя сричките правилно и да открия каква мъдрост е скрита в тях.

     Като истински принц Патрик бил и добре образован. Затова щом разгледал сричките, подредил думите и джуджето прочело: ,,Щастието помага на смелите“

     - Ти наистина си смел и заслужаваш своята принцеса. Макар да изглеждам малък, аз съм велик вълшебник. Аз затворих в кулата принцеса Леа. Исках смел и умен младеж да я заслужи. Ти си такъв, защото премина всички изпитания.

     Като казало това джуджето извадило вълшебна пръчица и я размахало. Красива стълба се извила от земята до върха на кулата. От нея с леки стъпки слязла принцесата. Щом я съзрял ,принцът разбрал, че си е струвало да премине всички трудности. Тя била наистина най- хубавата от най- хубавите принцеси на света. Подал й ръка. 

     В този миг джуджето отново размахало пръчица и двамата се озовали в царството на принц Патрик. Двамата живели дълго и щастливо в разбирателство и любов.

ОУ „Георги Бенковски“, гр. Бургас