"Юнакът и златното момиче 3" от Димитър Павел Кузов

Имало едно време един юнак, който живеел на една планина. Когато бил в планината, носел обикновени селски дрехи и никой не можел да познае, че е юнак, но като го повикали за помощ, надявал сребърна ризница и препасвал остра сабя, слагал си кожените ботуши и яхвал белия си кон.

Веднъж един човек от близкото село отишъл в планината и го повикал за помощ. Казал му:

– Бързо, юначе, ела, че халата открадна Златното момиче, дъщерята на царя!

– Кажи на царя да не се бои – отвърнал юнакът.  – Ще намеря Златното момиче и ще го върна живо и здраво, а халата ще я изям!

И така юнакът потеглил на път. Не бил много сигурен къде живее халата, но се досещал къде може да бъде – в северната планина, за която хората говорили, че там, в седемте пещери на смъртта, живеят халите.

Напуснал той дома си и тръгнал през гората да търси пътя към северната планина. Бродил, що бродил, попаднал на дървена колиба насред една поляна. Отишъл, та почукал на вратата. Вратата се отворила и излязло едно малко момче.

– Бате, кой си ти и какво дириш тука?

– Тръгнал съм да диря халата, която открадна златното момиче. Ти знаеш ли как да стигна до там?

– Аз не. Но баба ми знае. Тя е вълшебница и ще може да ти помогне.

Момчето поканило юнака да влезе.

Като влязъл юнакът в колибата, първо видял метла, която сама метяла пода и хвърляла праха в огъня. До огъня стояла възрастна жена с набръчкано лице, кърпа на главата и три косъма на брадичката. Стояла и предяла. Обърнала се и като видяла юнака, бабата се усмихнала.

– Здравей, юначе. Що правиш тука? – попитала старицата.

– Тръгнал съм да търся халата, за да я убия и да върна Златното момиче, бабо. Можеш ли да ми помогнеш да намеря пътя към северната планина?

– Ще ти помогна, синко, но първо ще искам да направиш нещо за мен. Донеси ми жива вода от извора, който е дълбоко в гората… Аз не мога да отида, че е много далеч, а внучето ми е малко и го е страх от зверовете. Но не пий от водата, че ще се превърнеш във вълк.

– Добре, бабо, ще ида.

Показала му тя пътечката към извора и му подала едно ведро. Юнакът оставил коня си пред колибата и тръгнал пеша към гората. Като стигнал извора, гребнал с ведрото и се запътил обратно. Отнело му половин ден да се върне само че ожаднял и му се приискало да пие от живата вода, но се спрял заради заръката на бабата. Продължил си пътя, но след малко пак ожаднял. И този път се спрял. Трети път му се припило, от силното слънце едва ходел, обаче пак не пил от водата. Стигнал при бабата изморен, жаден и гладен, но ѝ донесъл живата вода, без капка да излее от нея.

– Благодаря, момко! Исках само да те изпитам. Живата вода няма да те превърне във вълк. Пий, щом си жаден. Тя ще ти даде тройно сили да пребориш халата. Но за да стигнеш, вземи метлата ми. Тя ще те отнесе до дома ѝ. Обаче конят ти ще трябва да остане тук. Нататък си сам.

– И аз ти благодаря, бабо!

Поклонил се юнакът и яхнал метлата. Издигнал се над дърветата, видял пътя и се насочил към северната планина.

Като стигнал, метлата го спуснала право пред най-голямата пещера. Влязъл той в нея и що да види – Златното момиче било затворено в една килия, а халата спяла до нея. Промъкнал се юнакът и стигнал до Златното момиче. Като го съзряло, то му прошепнало:

– Бягай, юначе, че халата ще те разкъса на парчета, ако те зърне!

– Няма да бягам! Тук съм, за да те спася. Без тебе не излизам!

– Голям инат – промърморило си Златното момиче. – Добре, юначе, тъй да бъде. За да победиш халата, трябва да я удариш между очите, иначе ще се превърне в мъгла и няма да можеш да я убиеш.

В този миг халата се разбудила. Навън облаците се събрали и завалял пороен дъжд. Преди да успее да се надигне, юнакът я порязал между очите с острата си сабя. Тя ревнала гневно и понечила да удари момъка с лапа, обаче от кръвта от раната, която влизала в очите ѝ, не могла да го види и пропуснала. След това юнакът скочил на гърба ѝ и започнал да ѝ сече врата. След много удари, халата най-сетне паднала мъртва на земята. Навън облаците се разпръснали и изгряло слънце.

Момъкът приближил и счупил с един удар големия катинар на вратата на килията. После подал ръка на Златното момиче. Двамата излезли от пещерата и яхнали метлата. Тя ги отнесла при колибата на старицата, която ги посрещнала с домашна баница. Върнала коня на момъка, взела си обратно метлата, нагостила ги и им пожелала добър път.

Яхнал юнакът коня си, качил Златното момиче и го отвел в двореца на царя. Царят ги посрещнал зарадван и казал на момъка:

– Благодаря ти, юначе! За награда ще ти дам ръката на дъщеря си.

След три дни вдигнали голяма сватба. Два дни яли, пили и се веселили, а на третия юнакът грабнал Златното момиче и го отвел в дома си. Живели щастливо до края на дните си.

ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – гр. Свети Влас

Този разказ е част от петия сборник „Приказни истории с БНР Бургас". Тя е резултат от петото издание на конкурса „Създай книга с БНР Бургас". Авторите са от цяла България, на възраст от 5 до 18 години.

Събрахме 70 истории разделени в седем категории: приказки за най-малките, какво ми разказа вятърът, приказки за животни, приказки за магии и вълшебства, фантастични истории, морски небивалици, приказки и стихове за добри и щедри сърца.