"Герой на всички времена" от Габриел Иванов

Живял отдавна един много беден човек, който имал трима сина, една котка, която била любимка на най-малкия син, малка нива, и няколко козички. Всички работели неуморно от ранни зори до късна вечер. Най-големият брат обработвал нивата, средният се грижел за животните, а най-малкият, заедно с други младежи започнали да строят мост над реката, която разделяла селото на две. 

Тъкмо си помислили, че нещата потръгнали и една нощ се извила страшна буря. Всичко навън фучало и бучало, изливал се дъжд като из ведро. Реката придошла, удавила посевите в нивата, отнесла животните и разрушила моста, който бил почти готов. 

  Двамата по-големи братя се отчаяли, но най-малкият не се отказал и започнал да строи отначало заедно със своите приятели. 

  Минали-неминали няколко дена и мостът пак се разрушил. Това се повторило няколко пъти. Зачудили се младежите каква е тази работа,  не знаели какво да мислят, докато на осмия ден пред тях не се появила изневиделица една старица и започнала да се подсмихва ехидно.

- Защо се смееш така, бабо? – попитали те. 

- Защото съм омагьосала моста, а магията може да се развали, само ако вградите в него тялото на любимо ваше животно.-казала старицата, която била една зла вещица и изчезнала така, както и се появила.

Всички се отдръпнали и казали, че нямат такова, само най-малкият брат, след дълъг размисъл и с голяма мъка в сърцето решил да заведе там любимия си котарак. 

На сутринта тръгнали към моста, младежът със свито сърце ронел сълзи от мъка, че трябва да жертва любимеца си, но изведнъж котаракът проговорил с човешки глас:

-Не плачи- казал му той - има начин да надхитрим вещицата, мостът да остане цял, а аз жив, но трябва да повярваш в мен. 

Младежът се съгласил и му се доверил. Двамата се запътили към замъка, в който живеела злата старица. Вървели дни и нощи без почивка.  Преминали през много долини и равнини, прекосили много реки и планини, но накрая го намерили. 

-Изчакай ме тук и не прави нищо преди да съм се върнал.- казал котаракът на момчето. Покатерил се по високата стена, която ограждала замъка, видял един отворен прозорец и се  промъкнал  вътре през него. Но вещицата вече знаела за неговото идване и била много ядосана от смелостта му. 

-Кой ти позволи да влизаш в моето имение? -попитала го тя -сега ще те превърна в магаре и ще ми служиш цял живот.

-Ха, магаре, всеки може да го направи! А дали можеш да превърнеш себе си в някакво животно?

  Тя се засмяла и станала на жаба.

-А в нещо още по-малко?-попитал неканеният гост. Бабата се завъртяла и се превърнала в малко мишле. А хитрият котарак скочил отгоре ѝ и я изял. 

Отворил тежките порти и извикал момъка. Двамата започнали да обикалят, за да разгледат замъка, който имал две високи кули. Учудването им било голямо, когато в едната от кулите открили заключена красива девойка.

 -Коя си ти и защо си заключена тук? - попитал момъка.

-Аз не съм обикновена девойка, аз съм Темида - древногръцката богиня на правосъдието. Преди няколко години злата старица ме надхитри и ме затвори във високата кула, за да може да върши злините си необезпокоявана и ненаказана. В знак на благодарност ще ти подаря една арфа, която бях скрила от вещицата. Тя има вълшебна сила и може да ти изпълни три желания.

Прибрали се младежът и котаракът в бедната си къщичка и разказали всичко на баща си и братята си.  Четиримата  се хванали задружно и  построили моста за няколко дни. Тогава момъкът извадил арфата и казал първото си желание.

 -Искам в селото да няма бедни хора, а всички да живеят задружни и весели и нищо да не им липсва.

И хоп... Издигнали се красиви къщи, дърветата пращяли от плодове, нивите от реколта, оборите от животни, а хората били добре облечени и се усмихвали щастливо. 

Един ден той срещнал девойка с дълги руси коси и небесносини очи и се влюбил безумно в нея. Поискал ръката ѝ и тя се съгласила да се омъжи за него. Поканили цялото село,  вдигнали сватба за чудо и приказ и заживели щастливо. Родили им се две прекрасни деца. А котаракът бил на голяма почит в къщата им. 

Така изминали няколко щастливи години, но един ден хората започнали да се разболяват и умират от неизвестна болест. Идвали знахари и гадатели от всички краища на света, но никой не можал да разбере какво им има. Тогава момъкът извадил вълшебната арфа и пожелал всички да оздравеят. И чудото се случило! Животът закипял отново с пълна сила. От благодарност селяните построили паметник в негова чест.                След години,  когато децата му пораснали, водени от примера на баща си, те завършили медицина, за да могат да помагат на хората.   

Третото желание ли? Запазил го за в бъдеще, ако някой пак изпадне в беда.

➡️ http://bnr.bg/burgas