"Възнаграденото сираче" от Александра Николова

Имало едно момче, което било сираче - нямало си нито майка, нито баща. Починали още когато бил много малък. Живеел при едни заможни и зли господари. Те се държали много лошо с него. Карали го да се грижи за дома, за животните, за градината. Винаги били недоволни. Момчето било тъжно и много самотно. Единственото,  което имало,  бил старинен меч,  скрит в стара ракла. Бил му утеха и спомен от баща му. Вечер, когато си лягало, сирачето отваряло раклата, взимало меча и с насълзени очи си спомняло за родителите си.

Една вечер, незнайно откъде, се появило вълшебно духче, което попитало сирачето какво му е, че е толкова тъжно. Сирачето разказало на духчето за живота си и колко му липсват родителите му. Духчето го изслушало и му казало, че е време за промяна. Изрекло магически думи, и се появила чудновата ракета, с която полетели към Луната  и една приказна страна, планетата на щастието. Момчето взело със себе си само  меча от баща си. Щом пристигнали, то било удивено от това, което вижда. Издигал се приказен лунен град. Имало звездна пътечка, слънчева люлка, звезда на щастието и магически балони . Пристигнали точно на време за космическия празник. 

Но изведнъж, дошли нашественици, които искали да унищожат всички на планетата. Сирачето решило да защити лунния град  и извадило меча си. Той се оказал с вълшебна сила и прогонил всички неприятели завинаги. Така било спасено лунното царство и празникът продължил с веселби и радостни игри. Лунните жители поканили своя сапсител да остане да живее завинаги с тях и да има щастливо детство. Момчето с радост се съгласило.

След като те разбрали, че сирачето няма да се завърне при тях , злите му господари много се ядосали. Духчето ги наказало за несправедливостта им към него, като ги превърнало в грозни жаби, които никой никога не ще погледне .

➡️ http://bnr.bg/burgas