"Работливото момче" от Максим Янчев

Имало едно време работливо и красиво селско момче. Всеки ден то ставало по първи петли и се залавяло за работа в двора. Изминали години и момчето пораснало и дошло време да си намери работа, с която да изкарва прехраната си и да се грижи за възрастните си родители. Селото, където живеел младият момък, било малко и нямало работа за всички, затова той решил да си потърси късмета в съседното градче.

  Тръгнал през гората и както си вървял, срещнал малка бяла катеричка. Щом го видяла, тя застанала неподвижно и за негово огромно удивление  проговорила. Животинчето го помолило за вода, а момъкът без да се замисли, ѝ дал последните си глътки вода, макар че го чакал още дълъг път до градчето. Катеричката му благодарила от сърце и побягнала към гъстата гора.

  Когато пристигнал в градчето, отишъл на градския площад, там имало хора, но без да се притеснява, той започнал да разпитва къде може да си намери работа. За огромно съжаление попаднал на един от най - големите разбойници в града. Веднага щом поогледал момъка, разбойникът решил, че може да го излъже, така и направил. Той обещал на момчето, че ще му намери работа при най - богатия земеделец в града и че ако изоре седемте ниви на земеделеца за седем дни, земеделецът ще го награди щедро, като му плати за свършената работа сто златни жълтици. Момчето много се зарадвало и без да се замисли още на следващия ден се заловило за работа. Всяка сутрин започвало работа по изгрев слънце и приключвало чак когато слънцето залезело.

  Речено- сторено, за седем дни момчето успяло да изоре и седемте ниви. Разбойникът се уверил, че работата е свършена, отишъл при богатия земеделец, който с радост дал на измамника сто златни монети, които да предаде на момчето за добре свършената работа, но вместо да му даде жълтиците ,измамникът  завързал момчето за едно дърво насред огромната пуста нива и избягал.

  Точно когато момчето се отчаяло, че няма кой да го намери сред пустошта,се появила бялата катеричка, на която момъкът дал последните си капки вода. Тя прегризала въжето и освободила младия момък.

  Върнал се той в градчето. Намерил богатия земеделец и му разказал какво се е случило. Земеделецът много се ядосал и заповядал на приближените си до залез слънце да намерят крадеца. Докато го търсели, момъкът го помолил да му даде работа, за да може да изкара пари поне за парче хляб. Богатият човек му заръчал да изоре една голяма и необработвана от години нива.

  Момчето отново без да се замисли се заловило за работа и за един ден се справило толкова добре, че земеделецът бил възхитен от неговата бързина и добре свършена работа. В замяна му се отблагодарил не със сто златни монети, а с триста и освен това решил да го запознае и със своята най-малка и красива дъщеря. Двамата млади се влюбили от пръв поглед.

Този разказ е част от петия сборник „Приказни истории с БНР Бургас". Тя е резултат от петото издание на конкурса „Създай книга с БНР Бургас". Авторите са от цяла България, на възраст от 5 до 18 години.

Събрахме 70 истории разделени в седем категории: приказки за най-малките, какво ми разказа вятърът, приказки за животни, приказки за магии и вълшебства, фантастични истории, морски небивалици, приказки и стихове за добри и щедри сърца.