"Коледно чудо" от Teoдор Танев

Прекрасен зимен ден беше! Оставаха само два дни до Коледа. Аз седях в заведението, в близост до дома си и наблюдавах как снегът пада на едри парцали над къщи, дървета и  улици, обгръщайки всичко в прекрасна белота. Гледах тълпите от хора, които влизаха в красиво украсените магазини, купувайки подаръци за своите близки. Майки правеха снимки на децата си пред голямата коледна елха и целуваха зачервените им от студа лица.

Унесен в мисли, се сепнах, когато на стола срещу мен седна красива млада дама:

- Добър ден, господин Стоянов! - каза тя.

- Добър ден!-отвърнах аз.- Познаваме ли се?

- Аз съм Ана! Помните ли ме?

- Господи, Ана!-възкликнах аз. Не можах да те позная! Минаха толкова години! Кажи ми как си и с какво се занимаваш?

- Добре съм!-отвърна тя. Омъжена съм и имам две деца. Работя като учител по английски език в училището отсреща.

- Много се радвам за теб, Ана! А,Алекс? Как е Алекс?

Младата жена се усмихна и извади от дамската си чанта красиво опакована червена кутийка. Отвори я и от нея извади стъклената сфера, която отведе и двама ни в спомените на далечната 2000-на година…..

- Здравейте, ученици! Аз се казвам господин Стоянов и тази седмица ще замествам класният ви ръководител. Хайде сега ми кажете кой празник предстои?

- Коледааа!-отвърнаха всички деца в хор.

- А, вие писали ли сте писмо до Дядо Коледа?-попитах аз.

- Да! Не! Той не съществува!- викнаха всички в един глас.

- Разбира се, че съществува! Та той живее в далечната и мистична Лапландия и в работилницата си изработва всяко ваше желание.

- Господин Стоянов, а може ли Дядо Коледа да ,,изработи“ здраве?- попита ме едно русокосо момиче.

- Но разбира се , че може!-отвърнах аз озадачен. Но защо?

- Защото моето братче Алекс е много болно. Аз не искам Дядо Коледа да ми носи подарък! Аз искам той да донесе здраве на Алекс.

Трогнах се от болката, която бе изписана в очите на това малко момиче. Поставих се на негово място. Поставих се на мястото на нейните родители. Замислих се за всички хора, които се радват от настъпването на предстоящия празник  и за семейството на Ана, което се моли само за едно - Алекс да оздравее! Исках да зарадвам с нещо това притеснено дете.

В края на часа я извиках при мен. Погалих русата ѝ глава и поставих в ръцете ѝ малка стъклена сфера. Ана я разклати и в нея затанцуваха безброй бели снежинки, а усмихнатият Дядо Коледа и еленът му Рудолф сякаш оживяха.

 - Виж, Ана! Тази стъклена топка е вълшебна и тя ще внесе коледното чудо във вашия дом. Знай ,че ако силно вярваш и искаш брат ти да оздравее, той ще оздравее! И никога не забравяй! По Коледа стават чудеса!.....

 - Значи все още я пазиш? – попитах аз учуден.

ОУ „Елин Пелин“, град Бургас 

Този разказ е част от петия сборник „Приказни истории с БНР Бургас". Тя е резултат от петото издание на конкурса „Създай книга с БНР Бургас". Авторите са от цяла България, на възраст от 5 до 18 години.

Събрахме 70 истории разделени в седем категории: приказки за най-малките, какво ми разказа вятърът, приказки за животни, приказки за магии и вълшебства, фантастични истории, морски небивалици, приказки и стихове за добри и щедри сърца.