"Подводно приключение" от Борислав Попов

Живеем на брега на океана в една красива къща. Нашето семейство обича океана. Баща ми плава с подводница и един ден ме попита дали искам да отида с него на кратко пътешествие. Това ми беше мечта, да видя прекрасното морско дъно и обитателите му.

   Най- накрая дойде най-очакваният ден в живота ми. Толкова се вълнувах от това, което ме очакваше.

  Качихме се на подводницата и потеглихме. Когато стигнахме дъното, онемях от красотата му. Не мога да го опиша с думи, стоях и гледах с отворена уста- пред мен се появяваха най- разноцветни рибки, корали, морски звезди… Красота.

Както се  бях улисал, изведнъж чух шум. Видях един делфин, който побутва прозореца на подводницата с муцунка, сякаш ми казваше: „ Здравей“.

  Извиках татко, за да види любопитния гост,  а той ми предложи да отидем при него с водолазните костюми. Аз на мига се съгласих.

  Когато излязохме от подводницата, започнах да се оглеждам за делфина, но него го нямаше. Татко ми показваше една морска звезда, която светеше и много интересно се придвижваше, когато някой ме побутна по гърба. Стреснах се. Обърнах се и кого да видя, моя приятел делфина. Толкова миличък беше, въртеше се около мен и ми даваше да го милвам. Това беше малко делфинче и се чудех къде са родителите му. Поиграхме си малко с него, а трябваше да се прибера в подводницата. Не ми се прибираше. Затова отново се залепих за прозореца да наблюдавам морските обитатели.

  По едно време видях моя приятел делфина, уж тръгна към мен, но изведнъж изчезна. Огледах се и видях една огромна акула, която го дебнеше. Веднага извиках татко и му разказах какво съм видял. Той взе една много здрава мрежа и каза, че ще излезе да хване акулата. През това време чувах делфина как вика за помощ. Много се уплаших.

  Акулата почти настигна делфинчето, когато татко хвърли мрежата върху нея и тя се оплете. Делфинчето се спаси. Татко ме извика и аз излязох навън, и какво да видя- вън имаше няколко големи делфина. Моят приятел се гушкаше в тях. Бяха много щастливи. Делфинчето дойде при мен и ме побутна по бузката, все едно ме целуна за сбогом и тръгна с родителите си.

Този разказ е част от петия сборник „Приказни истории с БНР Бургас". Тя е резултат от петото издание на конкурса „Създай книга с БНР Бургас". Авторите са от цяла България, на възраст от 5 до 18 години.

Събрахме 70 истории разделени в седем категории: приказки за най-малките, какво ми разказа вятърът, приказки за животни, приказки за магии и вълшебства, фантастични истории, морски небивалици, приказки и стихове за добри и щедри сърца.