"Нарисуваната планета" от София Железнова

Аз съм София, но приятелите ми ме наричат ​​Софи. Преди няколко години разследвах престъпление. Уликите трябваше да се изследват в стара изоставена лаборатория. Преминах през лабораторията много внимателно и изведнъж видях един стар, прашен апарат. Протегнах ръка и го докоснах, всичко около него светна с бяла светлина. Тогава се появи дух, който ми каза, че той е духът на планетата Силимин. (Фиг.1) Обясни ми, че трябва да помогна за възстановяването на планетата му, защото аз съм избраната. Щом свърши, всичко изчезна и пак стана тъмно. Не успях да му задам, напиращите в мен  въпроси.

На следващия ден отново отидох в лабораторията. Когато докоснах апарата, този път от него излетяха лист хартия и молив. (Фиг.2) В долната част имаше надпис „Нарисувай всичко, което би искала да видиш на планетата Силимин“. Хванах се за работа и нарисувах крилати хора, необичайни животни и красиви замъци. Щом приключих, пред мен се отвори светлосин портал с искрящи звезди. И аз влязох в него. Озовах се на страхотен въжен мост и тръгнах напред. Вървях дълго време. Накрая пред мен се появи врата, която отворих. Там беше много тъмно. Но, като погледнах отблизо, видях, че крилати хора са  ме заобиколили. Абсолютно същите, каквито нарисувах. Крилата им бяха оформени като тези на пеперудите. Казаха ми, че са моята охрана и в този момент се озовах в красив замък. Всичко в това „приказно царство“ беше много интересно, особено градината. Там видях необичайните животни от моята картина (Фиг.3). Най-много се възхитих на червения кон. Охраната ми каза, че той се движи със скорост  1 километър в секунда.

След като се разходих из градината, един от пазачите обяви, че е време да отида да се срещна с кралицата. Изкачвайки голямото мраморно стълбище, се озовахме в тронната зала (Фиг.4). Там царицата седеше на трона достолепно. Тя беше много красива. Усмихната, тя каза, че се казва Лорина, като ме помоли да ѝ казвам Лори. Интересното бе, че около главата ѝ летяха розови пеперуди (Фиг.5). Лори улови изненадания ми поглед и се засмя. Тя обясни, че има такъв дар: когато е щастлива, около нея пърхат розови пеперуди. Когато е тъжна - сиви пеперуди. Когато е ядосана - червени пеперуди. При възхищение - жълти пеперуди. И когато е изненадана, около нея пърхат лилави пеперуди. И затова за придворните изобщо не бе трудно да разберат какво настроение има кралицата. Аз от своя страна също се представих. Казах, че се казвам София и че може да ме нарича Софи. И двете се засмяхме.

На кралската вечеря Лори ми благодари, че помогнах да пресъздам прекрасната им планета. И тя ми  предложи да станем  приятелки. Съгласих се и от своя страна предложих нашите две планети Земята и Силимин да станат приятелски. Предложих на Лори  да я запозная с приятелите си. Тя беше доволна от предложението и ние тръгнахме. В същия момент се озовахме в тъмната стая, където преди няколко часа ме чакаха крилатите хора. Отваряйки вратата и хванати за ръце, минахме през моста. В края на моста се озовахме в лаборатория. Сега Лора трябваше да се преоблече в нормално облекло, защото беше в дълга рокля с шлейф. Бързо изтичах до магазина и ѝ купих анцуг и маратонки. Когато се видя в анцуг в огледалото, много лилави пеперуди се развяха около главата ѝ ( Фиг.6).

Тръгнахме за моя дом. По пътя се обадих на моите приятели Мая, Теди,  Рая  и Васко. С четиримата се познавахме от първи клас и често разследвахме интересни случки. Сега обаче Васко беше със счупен крак и едва дойде до апартамента ми. Когато се срещнахме, ги  запознах  с Лорита  и им разказах история за старинния апарат, за духа и планетата Силимин. Никой не повярва, но когато първо лилави, а след това червени пеперуди се развяха около главата на Лори, тогава приятелите ми не можаха да не ми повярват.

 Вкъщи пихме чай и почерпихме Лори с целувки и локум. Тя много харесва сладкишите. С моите приятели решихме да заведем Лори в зоопарка. Когато се разходихме в зоопарка, разноцветни пеперуди пърхаха около Лори, очевидно обзета от различни чувства. За щастие не видяхме над главата ѝ червени и сиви пеперуди.

След зоопарка Лори седна на пейка и предложи да организира екскурзия до Силимин. Момичетата веднага се съгласиха. Помислих си и написах на Васко sms, че отиваме в Симилин. За да знае къде да ни търси. След лабораторията и дългия въжен мост отново се озовахме в тъмна стая и се преместихме в града.

По улиците се разхождаха необичайните животни, които нарисувах. Мая, Теди и Рая бяха във възторг и тогава телефонът ми звънна (Фиг.7). Моят приятел Васко (който не можеше да пътува с нас) ми каза, че на Земята е имало огромна катастрофа. Всичките вулкани изригнали (Фиг.8). Затворих телефона и казах на момичетата всичко. Спешно се наложи да се върнем на Земята. Лори предложи своята помощ - разбира се, ние се съгласихме. Тя събра всичките свои поданици и потеглихме. Крилатите  мъже, които имаха способността да подчиняват стихиите,  полетяха да успокояват вулканите. Ние от своя страна започнахме да приютяваме хората в бункери. Трябваше да прекарам няколко дни там. И тогава видях Васко, изненадах  се, че кракът му е здрав. Попитах как е възможно и той каза, че през цялото това време е бил на Симилин. Той бил пренесен там от крилати хора и излекуван от най-добрите лекари на планетата.

Този разказ е част от петия сборник „Приказни истории с БНР Бургас". Тя е резултат от петото издание на конкурса „Създай книга с БНР Бургас". Авторите са от цяла България, на възраст от 5 до 18 години.

Събрахме 70 истории разделени в седем категории: приказки за най-малките, какво ми разказа вятърът, приказки за животни, приказки за магии и вълшебства, фантастични истории, морски небивалици, приказки и стихове за добри и щедри сърца.