"Пътуване в бъдещето" от Даниела Генова

Имало едно момиче на име Боряна. Тя била на двадесет и една години. Живеела в Бургас. В училище била отличничка, като най-добра била по предметите физика и химия. Майка ѝ била от Франция. Работела като изследователка. Налагало ѝ се да пътува до всички краища на света. Боряна много се вдъхновявала от майка си и затова решила да стане като нея. Баща ѝ бил от България и работел като часовникар. 

Веднъж Боряна се почудила колко ли ще е трудно някой да създаде машина за пътуване в бъдещето или такава, но за пътуване в миналото. Решила тя да създаде такава. Проучила и разбрала, че да създадеш машина за пътуване в миналото е по-лесно, отколкото за пътуване в бъдещето. Боряна обичала да прави по-трудните неща, защото смятала, че така ще постигне по-големи успехи. Чудила се под каква форма да бъде машината. Казала си:

-  Медальон ли да е? Не, мога да го скъсам. Жилетка? Не, това ще бъде странно. Ще звучи така: Боряна създаде жилетка за пътуване в бъдещето. Ха-ха-ха! Телефон? Не, мога да го изгубя. Гривна? Не, твърде малка ще е. Мисля, че най-добре ще бъде, ако е часовник. Не мога да го изгубя толкова лесно, нормално по размер е, пък и татко е часовникар. Има страшно много часовници.

Изведнъж огладняла и си помислила:

-  Ох! Ами то от толкова мислене се огладнява. Ха-ха-ха!

След двадесет минути Боряна се нахранила, но станало много късно и си казала:

-  Олеле! Аз много съм се разсеяла. И то кое време е станало… 

След като си измила зъбите и облякла пижамата, Боряна легнала да спи. Сънувала как минава през портал за среща с бъдещето и  вижда много роботи. Там нямало дървета, храсти и хубаво ухаещи цветя, а само холограми. Искала да разгледа света, но се събудила.

-  Ох! Спи ми се и то много, но трябва да започна да работя по часовника, обаче преди това да се пооправя- казала си тя наум.

-  Сега да намеря нужните ми инструменти. Ще ми трябва часовник, разклонител, пирони, хартия, дъска за писане, маркер и няма как без престилка, предпазни очила и ръкавици. 

- Ох, не, не! Нищо не се получава! Има три жълти жици, пет сини и две червени. Чакай малко! Пет сини? Трябва да е една. Добре, сега ще го поправя. Ура! Получи се, но трябва да го заредя. Пък то се зарежда три часа ... - казала си Боряна.

След като трите часа изминали, Боряна се запътила към часовника. Нямала търпение да се срещне с бъдещето! Взела часовника, но изведнъж си помислила дали ще се получи. Това чувство бързо изчезнало, когато на стъклото на часовника се изписал един въпрос:

-  Колко пъти искате да посетите бъдещето?

Боряна написала, че иска да пътува два пъти, защото ако е един, може да се случи нещо и да не може да отиде там никога повече. И така, великият момент настъпил. След като въвела информацията, пред нея се появил син портал. Бил точно такъв и в съня ѝ. Влязла в портала и се озовала на много интересно място. На часовника се появил таймер, показващ два часа.

В света имало много сгради, но без никаква зеленина. Видяла около себе си роботи, които стояли далеч от нея. Накрая един от тях се престрашил и я попитал коя е. Тя им казала, че се казва Боряна. Друг робот я попитал каква е. Боряна отговорила, че е изследователка и не иска да им навреди, а само да изследва това толкова интересно място. Трети я попитал как е дошла тук. Тя им споделила, че е създала машина за пътуване в бъдещето и така се е озовала тук.

- О, чудесно! Искаш ли да те разведем из нашия свят? Всъщност аз се казвам Роби. Това са Скоти и Франки. Ние ще те разведем. - казал Роби

- Приятно ми е. Ако може само да не ви създавам проблеми. - скромно поискала Боряна

- Можем ли да ти казваме Боби? - попитала Франки.

- Да, разбира се. Сега можем ли да започваме с обиколката?

Трите робота развели Боряна из бъдещето и ѝ показали най-различни сгради. Имали болница, в която се лекували не с лекарства, а с енергия. Нямали легла, а станции за презареждане.

Разказали ѝ, че вече могат да пътуват до Марс. Показали на Боряна и още много други неща. Докато си говорели, тя видяла на часовника, че ѝ остава само една минута и ще се върне в настоящето. Казала им:

-  Остава ми само една минута и ще се върна в 2021 година. Мога да дойда тук още един път. Ще се видим скоро! Чао!

След като казала последната си дума, Боряна се върнала в настоящето. Хрумнала ѝ идея да създаде дневник “Пътуване в бъдещето” и в него да пише какво ѝ се случва там. Намерила една тетрадка и започнала да записва в нея. След като приключила с историята, видяла, че не е сложила часовника да се зарежда и малко се подразнила. Сложила го в зарядното, включила телевизора и започнала да гледа любимите си научно-фантастични филми.

Три часа по-късно часовникът бил готов. Приготвила се и отново отишла там. И така обиколката отново продължила. Скоти ѝ разказал, че вече не пътували с автомобили, ами се телепортирали. Роби се сетил, че не са могли да приключат разговора си и попитал Боряна дали иска да го довършат. Тя се съгласила. Тримата започнали да ѝ разказват, че веднъж един човек създал първия робот и продължил да създава още и още. Включили се и други хора. След време от толкова много работа нямали време да общуват със себеподобните и постепенно започнали да изчезват. Така след около петдесет години на Земята нямало хора, а само роботи. На тях им станало тъжно, защото не можели да общуват със създателите си. Решили да създадат андроиди-роботи, които много приличат на хората, но имат един недостатък - нямат чувства.

- О! Това е доста интересно, но и тъжно! Ако искате, мога да ви помогна със създаването им. - казала Боряна.

- Ще се радваме, ако ни помогнеш, Боби! Много ти благодарим! -казала Франки.

Те отишли в лабораторията и започнали да работят по андроидите. След час Боряна трябвало да се връща в настоящето. Те се сбогували и тя се върнала. Записала в дневника си какво ѝ се случило, като накрая добавила и послепис:

  Ако човек спре да общува с други хора, това ще доведе до изчезването му. Затова трябва да отделяме време за общуване с близките и приятелите си.

Този разказ е част от петия сборник „Приказни истории с БНР Бургас". Тя е резултат от петото издание на конкурса „Създай книга с БНР Бургас". Авторите са от цяла България, на възраст от 5 до 18 години.

Събрахме 70 истории разделени в седем категории: приказки за най-малките, какво ми разказа вятърът, приказки за животни, приказки за магии и вълшебства, фантастични истории, морски небивалици, приказки и стихове за добри и щедри сърца.