Карамфил Матев: Стенографията е културна потребност

Поканен бил 25-годишният младеж Антон Безеншек, създател на словенската и на хърватската стенография, който без да познава добре българския език, прави своята подготовка за три месеца и в началото на септември 1879 г. пристига в България. На 25 септември 1879 г. стар стил (8 октомври нов стил) той открива първия курс за подготовка на български стенографи, който ден се смята за рождената дата на родния ни бързопис и за Ден на българската стенография.

Като пръв в историята ни парламентарен стенограф, Безеншек започва да стенографира дебатите в Първото обикновено Народно събрание. Единствен негов помощник в началото е бил неговият приятел – чешкият инженер Георги Прошек, бивш стенограф от Прага, добре владеещ български език. Името на Прошек свързваме с изграждането на една от първите пивоварни в София.

През 1880 г. се свикваВторото обикновено Народно събрание. Стенографската дейност се осъществява отново от Безеншек и Прошек, но вече има сформирано Стенографско бюро, в което влизат и петима нови стенографи – най-добрите ученици на Безеншек.

На 11 май 1880 г. – денят на светите братя Кирил и Методий, Безеншек създава и читалище „Славянска беседа” като място, където да се събират дошлите специалисти от славянските страни.

По онова време стенографи са били министър-председателят Константин Стоилов, министрите Иван Шишманов, Иван Евстратиев Гешов, Константин Величков. Сред стенографите по-нататък се нареждат Димитър Ценов от Свищов, големите български поети Пейо Яворов, Димчо Дебелянов и др. 

Най-големи успехи завоюва българската стенография през 80-те години на миналия век, когато българските стенографи неизменно са световни първенци. След закриването през 1992 г.  на Държавния стенографски институт по времето на прехода, стенографската дейност и обучението по стенография постепенно западат. Факелът на стенография  обаче все още се държи високо от българската стенографска общественост,  обединена в Националното сдружение на стенографите.

Надяваме се отбелязването на годишнините от създаването на българската стенография да послужат като отправна точка за по-нататъшното издигане ролята на стенографията в обществения ни живот. Нека тачим завещанията на предците ни, дали ни толкова добра основа за всичко това!