Порф. Лилах Хадани от Тел Авив: Цветята чуват и издават звуци

Растенията не могат да се движат, но могат да реагират, казва проф. Хадани. Решихме най-напред да разберем дали растенията възприемат обезкуражаващата ги среда и дали само реагират на нея или по някакъв начин се опитват да й повлияят. Опитните ни  обекти бяха на само цветя, но и цъфнали дървета. Най-напред следяхме кога и защо отварят и затварят цветовете си. Знаехме, че с аромата и цвета си привличат пчелите или пеперудите. За тях те са важни заради опрашването. Записахме и им пускахме звук на жужене на пчели. Най-напред, те максимално широко разтваряха венчелистчетата си, освен това създаваха допълнителен нектар за привличане на пчели. Тези от растенията, които разчитат на пеперуди, не създаваха допълнителна сладост. Стана ни ясно, че но някакъв начин цветята чуват звук. За нас беше важно да разберем чрез коя част на растението то „слуша“. Най-напред изолирахме стеблото и листата, но то продължаваше да „чува“. След това откъснахме няколко венчелистчета. Оказа се ,че те служат като усилватели и без тях слушането са затруднява. Направихме и друг опит. Внимателно почистихме от всякакъв сладък нектар цветчетата. След това пуснахме записа на жужене. Много бързо цветчетата се напълниха с нектар. Стани ни ясно, че цветята не само чуват , но и реагират адекватно.  Интересно, че не всички цветчета на цъфнала овошка образуват в равно количество нектар. Дървото „знае“ ,че не би могло да изхрани прекалено много плодове и сякаш само определя от кои цветове да се завърже плод.  Подобни опити правихме и с плодовете. По различен начин дървото реагира на звук на прилеп, на мишка, на птичка.

Вторите ни опити бяха дали самото дърво, освен да флиртува с насекоми, птици или бозайници, може да предаде някаква информация. Всичко започна от забравена включена записвачка. Открихме ,че има някакви щраквания, но на честоти, на които човешкото ухо не може да слуша. Поставихме растения от домат, тютюн, кактус и  в звукоизолирани кутии. Някои от растенията не бяха поливани от 5 дни. На други бе изрязано част от стеблото. Имаше и контролна група от здрави и напоени. Инсталирахме техника, която да записва на високите честоти. Доволните растения имаха по няколко щракания на час. Искащите храна  сигнализираха всяка минута. Звуците стигаха за няколко дни своя пик, а после , с изсъхването на растението - заглъхваха. Подрязаното растение се оплакваше особено силно в първите дни. После само започваше да се „лекува“ и възстановява. Открихме, че растенията сигнализират и за липса на определени елементи в почвата.

Проф. Хадани работи заедно с проф. Йоси Ювал от Катедрата по биология на бозайниците, Секция неврология. Той е специалист по прилепите. Все пак става въпрос за високочестотни сигнали.

При различните етапи с нас работиха специалисти от Музея за природата, от института по зърнените храни,  от катедрите по математика  и кибернетика, на учени от Института по неврология Сагол . Много сме благодарни и за работа с нас през цялото време на студентите  Ицхак Хайт и Охад Левин- Епщайн, допълни проф. Хадани.

В звуковия файл чуйте репортажа на кореспондентките ни в Изарел Искра и Феня Декало.