Преди 90 години, на 27 ноември в парижкото предградие Ньойи сюр Сен е подписан договор, с който официално се слага край на участието на България в Първата световна война. Страната ни се включва в нея, следвайки идеала си за национално обединение с територии, населени преимуществено с българи. „За съжаление цар Фердинанд и министър-председателят Васил Радославов избират погрешната страна – Централните сили – казва в интервю за Радио България акад. Георги Марков, директор на Института по история на БАН. – Германия и Австро-Унгария предлагат на България безусловно връщане на земите, загубени след Втората балканска война, докато Съглашението в лицето на Великобритания, Франция и Русия предлагат само някои територии от Македония – от безспорната зона, и в Източна Тракия, ако България се включи във войната срещу Османската империя. В продължение на три години българската армия воюва на три фронта. Дава огромни жертви, печели битките на бойното поле. Но войната не се решава на Балканите, а на Западния фронт, където Германия губи и с това повлича и България.”
Какво предвижда Ньойският договор?
Този договор е поредната национална катастрофа за страната – продължава акад. Марков. – Той откъсва от България Струмишко, Босилеградско, Царибродско и половината от Кулско. Отнема излаза към Бяло море през Западна Тракия, потвърждава разделянето на Македония между Сърбия и Гърция и отнема Южна Добруджа, житницата на България. Това е бил договор-диктат.
Скулптурна композиция в родопското село Широка лъка прославя местните гайдари и певци, прочути във всички краища на родината, а и извън нея. Наречена е "Гайдарят", а наскоро в селото беше представен роман със същото заглавие. Отстоящото на няколко..
Винаги в неделя, осем седмици преди Великден, православните християни отбелязват Месни заговезни. По време на богослужението, Църквата припомня чрез текстовете в Светото писание картината на Страшния съд. Там са засегнати темите за греховността и..
В съботния ден срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни) православните българи извършват помен в памет на мъртвите. Това е една от трите Задушници, които православните християни отбелязват всяка година, преди началото на Рождественските, Великите и..