В Габрово под това романтично име се крие една от местните музейни сбирки – на градския бит и култура от XIX и XX век. А уредникът Катя Моновска я представя на посетителите в костюм със старинна кройка, поднася кафе и бяло сладко. Къщата е построена през 1835 г. По това време градът е един от най-оживените занаятчийски центрове у нас. Произвежданите в него стоки намирали пазар не само в Османската империя, но и далеч извън границите й. По обратния път габровските търговци се връщали с модни чужбински придобивки.

“Преди 175 години в Габрово богатият търговец Алтън Дечко си построява дом – разказва историята на къщата Катя Моновска. – След кончината му сградата е училище, бежанска болница през Руско-турската освободителна война, кметство, амбулатория. Днес Къщата на спомените е една от културно-историческите сгради, които притежават характерните за стилната балканджийска архитектура черти: каменни плочи на покрива, широк чердак, бели стени, на които се откроява тъмнокафявата дървена конструкция. Влизайки в нея, попадаш в друг свят – на дискретния чар на виенската мебел и красивите предмети, донесени от различни краища на света. Габровецът е бил там, за да си купи най-новото за своята фабрика, да събере опит, да получи престижно образование или да стане партньор на големи фирми. Музеят се нарича Къща на спомените, защото пази спомен за уникалното българско Възраждане, за живота на градоначалници, индустриалци и техните фамилии, за габровеца, който с предприемчивост, труд, постоянство и смелост се превръща в символ на успеха на един освободен народ.”

Собственикът на къщата Алтън Дечко натрупал някога богатството си от износ на т. нар. бубено семе – пашкулите, от които се произвежда коприна. Трудни и капризни за отглеждане, бубите, опаковани в копринени нишки, били много скъпи. Високото качество на габровските пашкули допълнително вдигало цената. Според легендата Дечко изнасял каруца с бубено семе и се връщал с каруца злато. 

“Той е търгувал с известни европейски партньори и през годините е доказал своята лоялност, както и другите габровски търговци – продължава Катя Моновска. – Фактът, че абсолютно всички вещи в къщата са с много добро качество, говори, че те са имали много добри доходи, а това значи, че са били коректни търговски партньори. В онези далечни години редица габровци се занимавали с търговия. Търсели са престижно образование и са успели с труда си да постигнат успеха, на който се дължи габровското богатство в миналото.”

Впрочем, през 1835 г,  когато е завършена Дечковата къща, в Габрово се открива и първото новобългарско светско училище, по чийто образец за кратко време са създадени школа в цяла България. По-късно то прераства в престижната Априловска гимназия. А икономическият подем в града винаги е съпътстван от стремежа за адекватно на времето образование и напредък. След Освобождението Габрово се превръща в един от индустриалните центрове на страната. Повяват се предачни, текстилни, плетачни, кожарски фабрики. Заможните габровски фамилии държат да имат в домовете си модните европейски стоки. Внушителен стенен часовник, стари фотоапарати, снимачна машина, грамофони с фунии са сред “спомените” от миналото в Дечковата къща. Забележителното е, че всички те работят и днес.

“Един от най-старите експонати в Дечковата къща е пианото  “Байройт”, което е принадлежало на един от двамата българи в правителството на Ленин – Борис Стоманяков, който е габровец – отбелязва Катя Моновска. – Имаме и старинна виенска музикална кутия, собственост някога на богат  търговец, която и днес впечатлява посетителите. Но всички вещи тук имат своята история и са много ценни.”

На пианото “Байройт” и на една старинна цигулка и днес се свири в Къщата на спомените. Тя е чудесно място за концерти, театрални спектакли, изложби, както и за родови срещи.

Снимки: Венета Николова