Гурбетът като начин на оцеляване

Безработицата в България принуди много българи да търсят препитание в други държави, където има нужда от работна ръка. Стигна се дори до там, че населението в работоспособна възраст на цели по-малки селища в България осигурява своя поминък извън страната. Подобен пример са доста села в североизточна България, в които живеят български турци. Големи български емигрантски общности има в Турция, Гърция, Испания. Поради кризата, възможностите за гурбет намаляха, но въпреки това работа може да се намери.

По неофициални данни през 2008 г. българите, избрали гурбета като начин за оцеляване, са изпратили на свои близки в страната повече от 3 млрд. лв. Глобалната криза намали финансовите потоци отвън, но въпреки това те се задържат около 2 млрд. лв. По данни на Агенцията за българите в чужбина в Испания работят над 150 хиляди български емигранти, в Гърция около 230 хиляди, а в Турция 300 хиляди. Интересът към всяко работно място в Европа е голям. Да се намери работа в друга държава може по няколко начина: чрез близки и познати, вече установили се на работа в друга държава; чрез трудовите борси, които организира Агенцията по заетостта по заявка на чужди работодатели, а също и чрез частните посреднически фирми, които набират българи за работа в чужбина. Славка Радева е директор на отдел в Агенцията по заетостта, чиято дейност е свързана с организирането и на трудови борси по заявка на чужди работодатели. През тази година, посочва тя, заради кризата, обхванала европейските държави, интересът на чуждите работодатели е предимно към сезонни работници за селското стопанство, хотелиерството и туризма. Сериозен интерес има към българските лекари и медицински сестри.

„Агенцията по заетостта провежда малки трудови борси на базата на двустранните спогодби, които имаме с някои държави по линия на европейската мрежа „Европейски услуги за заетост” /EURES/ – обяснява Славка Радева. - Ние сме нейни членове от 2007 г. Мероприятията, които проведохме за набиране на работници за работа в чужбина, са 7 плюс „Европейските дни за заетост”, които представляваха една много голяма трудова борса с участие на работодатели от 15 държави. Тази борса се проведе на 8 март тази година. Освен нея организирахме 4 малки борси за набиране на сезонни работници за Испания, една за Гърция, набираха се и сезонни работници и младежи за стаж и обучение в Дания. С много голям интерес се посрещна специализираната медицинска борса с участие на работодатели от Германия и Финландия, която имаше своето продължение в градовете Бургас, Пловдив и Варна. Там в началото на годината се проведоха интервюта с лекари и медицински сестри, оставили своите автобиографии по време на провеждането на борсата. Избраните ще имат второ интервю с работодателите между 17 и 21 май. Започва и тяхното обучение по финландски език тук, в България, преди да заминат на работа във Финландия. Подпомогнахме и една верига хотели в България, които са част от испанска верига. В момента трима кандидати се обучават, за да започнат работа.”

Двадесет и седем български лекари и медицински сестри учат финландски и ще заминат на работа в северната държава. Пак със съдействието на Агенцията по заетостта двама лекари и 7 медицински сестри вече работят в Германия. „Изтичането” на лекари от страната продължава. Още двама български висши медицински кадри в скоро време заминават за Дания със съдействието на Агенцията по заетостта. Не се знае цифрата на онези, които заминават на работа в чужбина на базата на лични договорености. Славка Радева казва, че особено голям интерес има, когато чужд работодател обявява наведнъж много работни места за сезонна работа. Кандидати за работа в Испания в края на миналата година са били 300 жени от региона на Благоевград.А на борсата в Разград са се явили 560 души безработни. Може би заради шанса да се срещнат с работодатели от 15 държави, апогеят е бил на „Европейски дни за заетост” през март тази година. Посетителите са били над 4000 души. На вниманието на работодателите са представени над 2100 автобиографии. „Направили сме регистър на всички посетители, казва Славка Радева. - Продължаваме да контактуваме с тях в случай, че получим работно място, което отговаря на техните изисквания. Има много заинтересовани хора в България, които желаят да работят в чужбина.”

Напоследък в страната нашумяха случаи, когато фирми посредници набират хора за работа в чужбина, без да има сериозни договорености с чужди работодатели. Измамените разбират това едва, когато са пристигнали в съответната държава, за което, разбира се, са платили на фирмата-посредник. Това обаче не е масова практика. Повечето кандидати за работа в чужбина предпочитат да търсят съдействие от Агенцията по заетостта, за да се уверят в коректността на фирмите посредници и чуждите работодатели. Славка Радева допълва:

„На интернет сайта на Агенцията по заетостта са посочени посредническите фирми, които имат право да набират българи за работа в чужбина. Смятам, че българите вече проверяват, когато се обърнат към частен посредник.Освен това Агенцията по заетостта започна по-активно да си сътрудничи с частните посреднически фирми, сключваме споразумение за взаимна подкрепа. Те ни предлагат работни места, така че да помогнем на възможно повече хора да си намерят работа.”

Споделете

Гурбетът като начин на оцеляване

Още от категорията

В почивните дни – облачността намалява и валежите спират

България днес - 28 юни 2024 г.

Трети мост над Дунав и фериботът Русе-Гюргево са ключови проекти за региона

Лекторатите по българистика имат важна роля за "запалване" на интереса към България по света

Няма изтичане на радиоактивна вода от АЕЦ "Козлодуй" в Дунав след инцидент

В София е свикано второ издание на Международен форум за кирилицата "Азбука, език, идентичност"

Българско Национално Радио