Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Старинна крепост край границата с Гърция разкрива тайните си

Високите крепостни стени при Балък дере са обрасли с гъсти храсти. На върха – краеведът Георги Дамянов.
Снимка: Архив
Винаги ми е харесвал моментът, когато, пътувайки нанякъде, видиш отклонение с черен път и решиш да кривнеш по него, за да стигнеш до нова хубава гледка или интересно откритие. Снимките с офроуд похода Ком-Емине и романтиката на множеството исторически места, които снимаме с нашата фотографска агенция, роди идеята за експедиция „Преоткрий България”. През последните години пробвах различни серийно оборудвани коли за каране извън асфалтовите пътища и с разумно шофиране успявах да стигна до доста отдалечени и нелеки като терен места заедно с колеги журналисти. Постепенно се избистри планът за мобилен медиен екип от любители на историята и природата, който да снима и събира информация за малко известни и останали встрани от масовия възторг места.

Започнахме през пролетта от Ивайловградско, след като прочетохме в Интернет за средновековна крепост, която доскоро е била недостъпна за обикновени хора, защото се е намирала на кльона при границата с Гърция. Археолози са започнали да проучват обекта, но в пресата открихме само откъслечна информация. Хванахме пътя натам с приключенска тръпка в сърцето.

Вечерта в Свирачи умувахме с приятелите ни от селото как да стигнем до крепостта при границата. Оказа се, че местното население не е твърде развълнувано от археологическите разкрития и е трудно да намерим човек, който е ходил там. Районът е доста зле като GSM покритие, но откъм малката селска кръчма течеше чуден незаключен WiFi Интернет, осигурен за любознателната внучка на стопаните. В мрежата не открихме достатъчно точна информация, имаше само публикации за пресконференция, дадена от археолозите, но без особени подробности. На сутринта намерихме човек, който е ходил на мястото – Жоро Дамянов, шофьор в община Ивайловград и запален краевед. След кратки преговори с кмета получихме водач и потеглихме към крепостта. Оказа се, че мястото е между селата Славеево и Хухла и се влиза откъм Славеево. Пролетните дъждове бяха наквасили добре почвата и водачът ни огледа скептично лъскавия ни автомобил, сякаш се чудеше с кой акъл сме решили да го каляме и дращим в храстите. Последва дълъг спор дали ще мине през първия заблатен участък и как ще се справи на стръмното по-нататък, но ние се впуснахме в приключението. Както и се очакваше, минахме успешно по пътя, който с отпадането на граничната поддръжка е пропаднал на места. Надвисналите клони и храсти безпощадно скърцаха по ламарините, но нямаше друг начин. След стръмно спускане стигнахме почти на брега на Арда, малко преди реката да премине в Гърция.

Част от находките, изложени в Историческия музей на Ивайловград.

Първите останки на крепостта започват оттам. Камъни от нея са използвани и за основата на оградата на кльона. Продължихме да се катерим пеш по тясна пътека, която ни изведе във високото. Гъсто обраслата с ниски дървета и храсти твърдина се простира на над 10 декара, като на места има запазени стени с височина 3-4 метра. Откъм задната порта е стръмното Балък дере, речен каньон с високи склонове, издълбан в каменистата почва от едноименната река.

За първи път археолози работят по крепостта през 2004 година, ръководени от Бони Петрунова. От няколко години разкопките продължава археологът Ивайло Кънев. Малка експозиция с находки от проучванията открихме в музея в Ивайловград. „Хубаво е да се знае, че археологията е свързана не само със златните съкровища – отбелязва Ивайло Кънев в интервю за миналогодишните проучвания. - Добрата археология е тази, която ни помага да разберем каква е била материалната култура на нашите предци, но и която доказва това, което четем в писмените извори. Моята голяма радост беше, че в пласта от ІХ век открих старобългарска коланна апликация. Защото толкова на юг, на 30 км от Одрин, не бяхме намирали присъствие на българи по това време.”

И през тази година, по време на разкопките през юли, в крепостта бяха намерени предмети, свързани със старобългарската култура: коланен накрайник и коланни апликации, звънчета. “Така археологически фиксираме и доказваме териториалното разширение на България в края на ІХ - началото на Х век, известно от исторически документи” – каза в интервю за Радио България Ивайло Кънев.

Според него застрояването на крепостта е станало още в ІV век и вероятно е свързано с преместването на столицата на Римската империя от Рим в Константинопол. Тогава се изгражда поредица от крепости около новата столица и тази твърдина е една от тях.

“Това лято стигнахме до много интересни резултати относно началото на обитаване на това място – разказва археологът. - Имам предвид, че в най-долните пластове се откриха няколко елинистически монети от периода ІІ-І век преди Христа, което дава сериозно основание да смятаме, че през ІV век, когато вече то се застроява, тук може би е имало нещо, свързано с елинистическата епоха. Това ще бъде уточнено по-късно, в продължение на разкопките. А другото, което вече потвърдихме за пореден път, е че краят на живот на крепостта е в първата половина на ХІІІ век. Т. е. - монети от по-късен период не са открити.”

При проучванията са намерени и предмети от традиционния бит на населението – керамика, рибарски кукички и тежести, вероятно използвани в богатите на риба води на Балък дере /Рибешкото дере/. Интересни свидетелства са открити и в некропола от ХІ век.

Момент от разкопките – показват се бронзови обици от ХІ век

“В този некропол попаднахме на гробове с изключително богати накити – стъклени и бронзови гривни и един наниз, чиито малки стъклени мъниста бяха 2 400 на брой – отбелязва Ивайло Кънев.- И когато след обработката на стъклото го нанизахме на корда, дължината на наниза се оказа около 6 метра. Друга новост е, че при един от тези гробове намерихме камък, на който има част от надпис. Досега не бяхме попадали на надпис. Той е на старогръцки и най-вероятно е от периода ІV-VІ век. За съжаление са запазени последните три реда, и то по 3-4 букви от ред. Самата плоча е много добре обработена, а надписът е оформен доста представително. Остава надеждата в новите участъци, които ще разкриваме, да намерим и останалата част от него. Епиграфите ще се произнесат за него. Надяваме се да открием и други надписи.”

Камъкът с надпис

През юли на обекта са помагали и студенти-доброволци от чужбина: например две бъдещи юристки от Познан, двама възпитаници на Пражката музикална академия, студент по кинорежисура от турския град Измир, китайка, която учи информатика в Оксфорд, две девойки от Сан Франциско. “Интелигентни, възпитани млади хора, които работеха много съвестно и почтено на нашите археологически разкопки. Беше ги събрала идеята за тръпката, за откривателството” – споделя ръководителят на проучванията. - След разкопките през юли той е продължил през август със студенти-археолози другата, сравнително непозната за широката публика работа в професията: документирането, свързано с много чертане, рисуване, описване. “Трябва да бъдем максимално коректни към нашето наследство - посочва той.- Буквално се знае например точно на колко сантиметра колко керамични парченца са намерени, какъв е цветът на почвата и т. н. Всичко това е много важно за науката, за тези, които ще дойдат след нас.”

Заедно с други археологически обекти в страната и тази крепост получи през лятото държавна помощ за продължаване на разкопките. Проучванията на нея продължават през септември и октомври.

Снимки: Евгени Димитров и Ивайло Кънев

По публикацията работи: Евгени Димитров


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

100 години от освещаването на патриаршеския храм "Свети Александър Невски"

Храм-паметникът "Свети Александър Невски" чества 100 години от освещаването си. В патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски" се отслужва Света Литургия, оглавена от водача на Българската православна църква патриарх Даниил. В..

публикувано на 23.11.24 в 10:36
Екатерина Титова

Св. Йоан Рилски и Св. Йоан Кронщадски – двама чудотворци "Чрез силата Христова"

На празника Въведение Богородично на 21 ноември по григорианския календар и Архангеловден по юлианския иконописецът Екатерина Титова представи новите си творби в експозицията "Чрез силата Христова". На самото ѝ откриване в Руския..

публикувано на 22.11.24 в 11:40

Християнското семейство укрепва връзката с Бога

Въведение Богородично е един от най-древните и почитани празници в Православния свят, въведен в Константинопол около VIII век, по времето на патриарх Тарасий. Едва шест века по-късно, празникът започва да се отбелязва и в Западна Европа при папа..

публикувано на 21.11.24 в 05:30