Творби от соца възкръсват в дългоочаквания Музей на социалистическото изкуство

Почти 22 години след началото на демократичните промени у нас, България най-сетне се сдоби с музей, посветен на социализма и по-точно на изкуството през тази спорна епоха от новата ни история. След дълги дискусии „за” и „против” и с голямо закъснение спрямо повечето страни от бившия соцлагер, днес в София отваря врати Музей на социалистическото изкуство. Амбицията на кураторите е да ни върнат в епохата на социализма чрез произведенията на някои от най-ярките ни пролетарски творци, а не да заклеймят тази противоречива страница от нашето минало. Така че, за разлика от другите музеи на соца, които са исторически и акцентират върху тоталитарния режим, софийският отправя чисто художествени, естетски послания.

Най-внушително е присъствието на приживе дребничкия Ленин, чийто монументи, бюстове и скулптури „населяват” парка към музея

До каква степен са художествени монументите и барелефите на видните комунистически дейци, които ни посрещат, подредени в стройни редици насред малкия, добре поддържан парк на музея, е въпрос на лична преценка. Както може да се очаква, най-силно е присъствието на „другаря” Ленин. В зависимост от чувствителността и светоусещането на твореца, обожествяваният вожд на социалистическата революция претърпява най-различни превъплъщения – млад или в по-зряла възраст, ту приседнал с вдигнат юмрук, ту леко замечтан, с развети дрехи…Но най-впечатляващ е мастодонтският монумент, тежащ 45 тона, на приживе дребничкия диктатор. До началото на промените у нас той „красеше” центъра на София. Сега вперилият поглед към светлото бъдеще Владимир Илич прави компания на около 77 негови „събратя по съдба” – толкова са експонатите в парка на музея. Повечето от тях дълги години са се въргаляли по складове и дворове преди да бъдат изтърсени от прахта и извадени на показ.

Интересни са и скулптурните композиции, посветени на делника на обикновения социалистически труженик

Сред „възкръсналите” български комунистически дейци се открояват петметровият силует на Георги Димитров, бюстовете на Димитър Благоев, на Тодор Живков с част от фамилията му и пр. Интересни са и скулптурните композиции, посветени на обикновения социалистически труженик – бодро запътили се към нивата жътварки с едри прасци и сурови издялани лица, навъсени машинисти с яки мускули и стиснати юмруци и пр. Потресаващи сцени на насилие и дълбока човешка скръб пресъздават произведенията, посветени на жертвите на фашизма. Част от тях са подредени в закритата изложбена зала на музея, съдържаща общо 60 картини и 25 пластики.

Закритата изложбена зала на музея съдържа общо 60 картини и 25 пластики на някои от най-видните ни пролетарски творци

Доколко пролетарските творци са се придържали към каноните на соцреализма и съвместимо ли е изкуството с компромиса. Отговор на този въпрос потърсихме от изкуствоведката Бисера Йосифова, отговаряща за Музея на социалистическото изкуство:

„Социалистическото изкуство съществува откакто има социалистически идеи и много от художниците споделят тези идеи. Но това не означава, че те са били подвластни на някаква цензура, на някаква императивност от страна на режима! Защото там, където има компромиси, не може да има истинско творчество. Не можем да търсим в никакъв случай комформизъм в произведения на хора, които са изключително талантливи и дълбоко верни към една идея. Тъкмо те са идеалистите на времето. Това са хора, които напълно изповядват тази идеология в нейния най-идеализиран вид! Така че със средствата на изобразителното изкуство предлагаме прочит на цяла една епоха! Експозициите в изложбената зала периодично ще се сменят с нови експонати.”

Тематиката, свързана с жертвите на фашизма, е широко застъпена в произведенията на соцтворците

Звездата на Партийния дом, превърнала се в символ на тоталитарната власт, е сред атракциите на новооткрития музей

Сред атракциите на музея е и поставената на двуметров пилон рубиненочервена звезда, извисяваща се в миналото над Партийния дом и превърнала се в символ на тоталитарната власт. В специална видеозала пък ще се прожектират стари архивни ленти от манифестации, от издигането и по-късно взривяването на мавзолея, от палежа на Партийния дом в началото на демократичните промени у нас и други знакови моменти от по-близкото ни минало. Ще има и магазин за сувенири, откъдето ще можем да си купим соцзначки, малки фигурки на Ленин и Карл Маркс, чаши и фланелки с облика на Сталин и пр. Най-забавни са плакатите с лозунги от сорта на „Петилетката – за четири години!”. Идеята е все пак да има закачка, да не гледаме назад прекалено сериозно. Може би само така ще успеем достатъчно да се дистанцираме от нашето минало и най-сетне да преосмислим тази спорна страница от българската история.

Споделете

Творби от соца възкръсват в дългоочаквания Музей на социалистическото изкуство

Още от категорията

Цял квартал от XIII – XIV век, подобен на Града на хобитите, откриха археолози в Перперикон

Над 30 животински фосили от времето на динозаврите събраха учените край Трън

Защо София е подходящата столица за Всеправославен събор

Българско Национално Радио